Строго секретно! Доклад за състоянието на агентурно-оперативната работа сред духовенството и сектите е от 15.03.1958 г., подписан от генерал-майор - началник на управление III на Държавна сигурност. Оригиналът се съхранява в Централизирания архив на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.

Докладът от 15 машинописни страници е отчет за работата на специално отделение „Духовенство и секти“ към ДС по „разработката“ и наблюдението на „вражеските елементи всред католическото и православно духовенства, протестантските и др. религиозни секти“ през периода 1956-1958 г. „Вражеският контингент“ е описан по места на живеене, дадени са и количествени характеристики: „Вражеският контингент сред православната църква е 742 души, сред католиците 109 души и сред сектите 314“. (1) Статистически е записано: „След 9.9.44 година са репресирани 97 православни свещеници от които 13 са осъдени на смърт; 99 католически свещеници и активисти, от които в затворите са 31 и 5 ликвидирани и 48 протестантски духовни лица. [...] През 1956-58 г. са реализирани общо 47 обекта. Дадени са на съд 14, изпратени в ТВО – 4, филтрирани – 23, вербовани – 3, и освободени 3.“ (1-2)

След представяне на конкретни „вражески прояви“ и мерките срещу тях, в доклада за „секта Дъновисти“ е записано: „През 1957 година бе иззета над 50 тона реакционна литература с автор П. ДЪНОВ от цялата страна и се предизвика финансова ревизия, при която ръководството на секта ‘Дъновисти’ ще бъде задължено да изплати на държавата над 570,000 лева злоупотребени средства. Откри се и иззе златното имущество на сектата на стойност около 30 хиляди лева.“ (4) Описани са „агентурно-оперативните мероприятия“ и „активните мероприятия за разлагане на сектите“ и за „париране вражеските прояви“. Оперативният отчет включва цифрови данни, според които „общо по линията на ‘Духовенство и секти’ в страната се водят 1161 разработки с 1165 обекта“ (8); цифрово изразена е и агентурата сред духовенството, като се отчита „нововербованата“ през периода 1956-1958 г. (13) Отбелязва се, че „наличната агентура е недостатъчна“. Като основна задача се изтъква необходимостта „да се вербова качествена агентура за разложението им [на сектите]“ (14).

„За ликвидиране слабостите и бързо придвиждане работта на отделението“ по отношение на последователите на Петър Дънов се предвижда: „Ще продължи активната работа по разложението на сектите по места, като за целта ще бъдат командировани оперативни работници от центъра за оказване помощ. [...] Ще се използува резултата от проведената финансова ревизия на секта „Дъновисти“ и се излезе с предложение за закриването ѝ като ‘верска общност’“(15).