В началото на 1970те години Севдалина Панайотова става център на група инакомислещи, в която влизат студенти в София, колеги от завод „8-ми март“, където по това време тя е библиотекарка, и др. Те четат забранена литература (Раково отделение и Един ден на Иван Денисович на Александър Солженицин; Очерк за моя живот на Томас Ман; Мистика и безверие на Николай Райнов и други), обсъждат грешките на социализма от философска и социално-политическа гледна точка, критикуват червената буржоазия и др. През 1973 Севдалина се опитва да създаде в завод „8-ми март“ литературно-философски кръжок и изработва план с темите, които ще се разглеждат. Успоредно с това, поръчва на двама от близките си студенти да направят анкета сред своите колеги на тема „Младежта и социализма“. Предвижда въз основа на анкетите да напише критичен материал за българската младеж, който да бъде изнесен по море на Запад и публикуван. За тази цел се свързва с моряк от Бургас.
На 22.11.1972 г. е открито дело за оперативна разработка (ДОР) “Терорист“ срещу Георги Константинов Георгиев, който е “осъждан през 1953 г. на смърт, заменена при обжалване с 20 години лишаване от свобода, като организатор на терористическа организация, извършила различни бомбени актове, сред които и този в “Парка на свободата” на 3 март 1953 г. в основите на паметника на другаря Сталин...”. Срещу Севдалина Държавна сигурност предприема „агентурни и технически мероприятия“. В резултат на получените данни ДОР “Терорист“ прераства на 15.03.1973 в групово дело за оперативна разработка (ГДОР) “Анархисти” с “обекти“ Георги Константинов Георгиев, Петър Пеев и Севдалина Панайотова.
На 14.07.1973 г. Георги Константинов Георгиев избягва от България.
На 14.09.1973 г. е издадена заповед за “въдворяване на Пеев в Белене на принудително местожителство” за 3 години, като “непримирим враг на народната власт и обществено опасен”.
Севдалина е подложена на всекидневен натиск от ДС – обиск на апартамента, серия от протоколирани разпити за “четенето и разпространяването на литература насочена против социалистическия строй“, за “...разговорите, в които сте изразявали клеветнически информации за обществения и държавен строй“, за опитите й да създаде философско–етичен кръжок и др. През септември 1974 г. е „задържана под стража за 14 дена“ в Следствено управление на Държавна сигурност на ул. „Развигор” № 1, като “обвиняем по чл. 108“ - Противодържавна пропаганда и агитация. Разпространение на клеветнически твърдения и литература засягаща държавния и обществен строй.“
В досието е записано: “... установи се, че Севдалина Панайотова няма престъпна дейност поради което на 18 януари беше освободена“, но поради лошото й влияние над младежта “намираме целесъобразно да бъде изселена от София“. Севдалина Панайотова се премества със семейството си в Чепеларе. Държавна сигурност приема, че Чепеларе може да служи като място за изселване.
Поради липса на доказателства следственото дело 6965 “Анархисти“ е прекратено през пролетта на 1974 г.
Цитатите са от Арх. No II сл.д. 6965; III раз. 32666р, Централизиран архив на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
