Галин Малакчиев (20 ноември 1931 – 1987) е роден в семейството на кавалерийски царски офицер от Русе – обстоятелство, което след налагането на комунистическата власт създава проблеми пред талантливия скулптор. Галин Малакчиев работи като оксиженист на строежа на Народната библиотека "Кирил и Методий". В казармата като трудовак започва да следва архитектура. Допуснат да запише Висшия институт за изобразителни изкуства "Н. Павлович", Г. Малакчиев учи една година и я повтаря отново, за да бъде в класа на Любомир Далчев. През 1961 г. завършва специалност скулптура в класа на Далчев. Работи кавалетна и монументална пластика. Галин Малакчиев се налага като авангарден скулптур, разчупващ догмата на типичната за това време идеологическа пластика – герои със стиснати юмруци, носещи развети знамена.
Склуптурата Арлекин е включена в Национална изложба на скулптурата и графиката 1964 г. под името Цирков артист. Отказът от монолитност, хиперболизираната изящност и крехкост на фигурата, нейната неустойчива устойчивост целят да насочат към размисъл. Именно заради това, обаче, скулптурата е не просто оспорвана от изкуствоведи като Димитър Остоич, Спас Гергов, Венета Иванова и Иван Фунев, но авторът й е обвинен в „формализъм“, „декоративна самоцелност“ и „субективизъм”. Първата самостоятелна изложба на Галин Малакчиев е през 1966 г., но само след 4 дена е закрита. Творецът отказва компромисите и избира пътя на вътрешната емиграция. Упрекван в „упадъчност“, „абстракционизъм“, „подражателство“, Малакчиев е напуска столицата и се заселва през 1973 г. в село Батулия, близо до Своге. Заедно със съпругата си Цветана Там той създава някои от най-известните си творби, но ограничените му финансови възможности позволяват само малки пластики. Малакчиев прави една самостоятелна изложба през 1982 г. в сградата на СБХ. За нея той печели голямата награда за кавалетна пластика на името на Марко Марков. Според филма на Константин Занков – втората изложба на Г. Малакчиев е едва през 1986 г., една година преди смъртта му.
След 1989 г. на Галин Малакчиев са организирани няколко изложби – 2001 г. в галерия „Райко Алексиев”, 2009 г. в Националната галерия и последната в галерия „Средец” през 2011 г. Нито една от тях не е съпроводена с изследване върху творчеството му.
Скулптурата Арлекин, включена в изложбата „Форми на съпротива“, е оценена като „първата тотална творческа съпротива срещу социалистическия реализъм в скулптурата, бунт не само срещу пластичните му клишета, а срещу неговата същност – опита за подмяна на божественото. [...] Духовната същност на това същество е коренно различна, тя не се храни от марксическата идеология, от партийните лозунги, които раждат чугунените или гранитните герои. Неговият източник е божественото дихание.“ (Илиев 2016: 141)
До този момент за творчеството на Галин Малакчиев няма издадена монография.
