Дъщерите на Севдалина и Панайот Панайотови, Теодора и сестра й Боряна, израстват в среда на силно критично настроени към комунистическата власт интелектуалци. Родени в София, те живеят и в Чепеларе, където майка им е преподавателка, а баща им - директор в СОУ "Васил Дечев".

Теодора Панайотова завършва висше филологическо и висше икономическо образование, работи като преподавателка в Института за чуждестранни студенти, включва се в неформалните движения от 1980те години, съ-основателка е на синдикатите на учителите и на журналистите към КТ "Подкрепа". Активно подкрепяща политическата промяна към демократично управление, след 10 ноември 1989 г. тя работи към вестниците "Репортер 7", "Подкрепа" и "Демокрация" - орган на Съюза на демократичните сили (СДС) - широка коалиция, създадена през декември 1989 година от група неправителствени организации и възстановени партии от периода преди установяването на комунистическия режим, чиято цел е отхвърлянето на тоталитарна система и установяването на демокрация в България.

Теодора и сестра й Боряна от деца са свидетели на дейността на майка си, „която винаги е предизвиквала неодобрението на социалистическата власт. Като учител, сценарист и ръководител на театрален състав Севдалина Панайотова половин век създаваше сценарии и постановки, които бяха спирани и възпрепятствани от институциите, но които възпитаха поколения на смелост, гражданска позиция, активност и антикомунистическо мислене".

Антикомунистическите убеждения Теодора обяснява с характеристиките на тоталитарния режим: „За да се наложи и просъществува, режимът унищожаваше системно и целенасочено спазването на основните морални норми и превръщаше в норма аморалното поведение: убийството, беззаконието, предателството, доносничеството, лъжата, двуличието, фалшификацията, корупцията и т.н. Успоредно с това режимът държеше населението в подчинение чрез страх и терор. Те, от своя страна, превръщаха параноята в постоянно душевно състояние, което унищожаваше доверието между хората. А доверието е фундаментът на всяко общество.“

Възпитана самата тя в не-страх и не-подчинение Теодора Панайотова отстоява мнението, че „твърдението, че в България не е имало съпротива срещу комунистическия режим, сравнявайки я с унгарските 1956, чешките 1968 и полските 1981 г.,не е вярно. В първите години след 9.IX.1944 г. има така нареченото Горянство. Това са военизирани чети, които се борят срещу комунистическия режим и които са избити до крак по най-жесток начин. Периодично в България се появяват групи и личности, които са били против комунистическия режим, за което са заплащали с години в лагер или затвор, изселване, уволнение, разпити и други репресивни мерки. В една такава група е участвала и Севдалина Панайотова, чиято колекция представяме.“

Разбирането си за културната опозиция Теодора изразява по следния начин: „Културна опозиция представлява опозиция чрез средствата на културата в тесния смисъл на думата, т.е. чрез формите на изкуството (словесно и несловесно, на  писмената и устна реч, което включва и образованието. През всичките 45 години на социалистическа България е имало културна опозиция. Тя се изразява по-малко в  произведения (писмени, картини, скулптури, театрални и музикални) открито  насочени срещу властта, и повече в излизане от установената интерпретация на произведенията и нарушаване на шаблона на социалистическия реализъм.“