За начало на формирането на сбирката от кинодокументи се приема датата 31 март 1941 г , когато е учредена Фондация „Българско дело“, институцията — символ на официалната кинохроника, синоним на българския седмичен кинопреглед от 1941 до 1948 г, и по-малко известна като положила началото на държавния кино- и държавния фотоархив. Фондацията е структурирана в два отдела: „филмов“ и „издателски“, като те поемат филмите и изданията на Дирекция на националната пропаганда, както и задължението за тяхното разпространение и пласиране.
Дирекцията на националната пропаганда и Фондация „Българско дело“ съхраняват най-ранната кинопродукция, която и до днес се пази в Българската национална филмотека: 165 кинопрегледа, създадени преди 9.9.1944 г. и повече от 200 от периода 9.9.1944 г. до закриването на фондацията през 1948 г.
Въпреки, че в периода до 1948 г. има опити за институционализиране и учредяване на структурна единица, която да издирва и събира запазените български филми (Закон за кинокултурата от 1946 г.), не се стига до обособяване на „Киноархив“.
През 1948 г. се приема Закон за кинематографията, с който се национализира филмопроизводството в Народна република България. Ликвидира се Фондация „Българско дело“, като неин приемник става новоучреденото Държавно предприятие „Българска кинематография“. Държавна собственост стават всички внесени в страната киноленти, както и всички произведени в страната и тези в процес на снимане. Национализирани са частните филмови предприятия. Създаденият Държавен музей на киното – звено в структурата на Българска кинематография, изпълнява години наред функциите и на архив. Длъжността „завеждащ музея“ от самото начало се поема и реализира от Васил Гендов - пионер на българското кино, режисьор, сценарист и изпълнител на главната роля на първия български игрален филм "Българан е галант" (1910 или 1915). В музея Васил Гендов прибира филмовите копия от киномрежата, от национализираните киноразпространители, издирените от него плакати, фотоси и материали за историята на киното в България, като от 1952 г. поема и функциите на съветник по история на киното. През 1952 г. с постановление на Министерски съвет Дирекцията на кинематографията се реорганизира в Комитет за кинематография и се създава Дом на киното, към който да преминат творческите задачи на Съюза на филмовите дейци. Предвижда се обогатяване на музея на кинематографията като се създава кабинет по теория и история на киното, предвижда се и създаването на държавен киноархив по история на кинематографията, като силно изявени са идеологическите иполитическите функции – филмите, „сочещи основните етапи на развитието на киноизкуството“ следва да се внесат от СССР и Чехословакия.
Успоредно професионални творчески сдружения като Съюза на филмовите дейци от 1947 г. и Домът на кинодейците полагат усилия за опазване на кинодокументите. Този по същество децентрализиран модел за съхранение на ценни киносвидетелства е променен в края на 1950те години със създаването през 1958 г. на Държавен филмов архив по история на кинематографията към Управление на кинематографията (1958), отнесен през следващата година към структурата на Научноизследователския институт по кинематография и радио (1959). След редица опити за обособяване, през 1963 г. Българска национална филмотека (БНФ) започва да функционира като самостоятелна институция на бюджетна издръжка от държавата. Според разпоредбите от 1960те години предметът на дейност на БНФ е "да колекционира, реставрира и съхранява филмите и отнасящото се до киното нефилмово национално архивно богатство, да обработва и използва за разпространение кинематографична информация и култура". Още от самото начало киноархивът функционира пълноценно и получава международно признание – през 1959 г. е приет за редовен член на ФИАФ (Международна федерация на филмовите архиви). Методически дейността на БНФ се ръководи от Държавна агенция "Архиви" (бившето Главно управление на архивите към Министерския съвет).
Като държавна институция Националната филмотека не е имала възможност да провежда независима от държавата политика по въпроси, свързани с разпространението на кинематографична информация. Епохата на социализма е време на централизиран контрол и финансиране, на цялостно единно управление на всички сфери на културата. При всички превратности и проблеми, обаче, БНФ изпълнява основните си задачи – да съхрани и предаде националното кинодокументално богатство на България.
Днес БНФ е държавен културен институт с национално значение. По силата на Закона за задължителния депозит на печатни и други произведения БНФ съхранява целия филмов фонд от навлизането на киното в България. Заедно с колекцията от български и чужди филми, БНФ е създала и най-богатата библиотека за кино, съдържаща документи, публикации; досиета на филми с обсъждания на Художествени съвети, сценарии, производствени планове, монтажни листове и т.н.; плакати, фотоси и др. Броят на съхранените заглавия надминава 15 хиляди — български игрални, документални, научнопопулярни и анимационни филми, кинопрегледи и копия на чуждестранни филми. Всички те са общодостъпни и приведени в известност чрез професионално съставени справочници. Това позволява всяка филмова творба да се разглежда като „къс история“ (piece of history – Alpers 2003), да се реконструира контекста на създаване – идея, поръчка, финансиране, функции, възлагани на творбата, да се проследи и рецепцията на конкретните филми.
БНФ провежда днес широко отворена политика към кинотворци, специалисти от широк спектър науки, студенти и ученици и към широка зрителска аудитори, фондовете ѝ се използват активно за научна и изследователска работа, развиват се образователни програми, включващи и участващата публика. Това води до множественост от гледни точки и аргументирани дебати.
