COURAGE

Свързване на колекции

Анастасия Николаева Пашова, доцент, доктор, е сред основателите на регионалния клон в Благоевград на дисидентския Клуб за гласност и демокрация и на Съюза на демократичните сили, участва в организацията на демократични митинги в Благоевград през 1989 г., чиито лозунг става "Стига вече - няма да търпим!"
„Културна опозиция“ др. Пашова разбира широко като "всичко, което е различно в една или друга степен от официалната идеология, обхващаща през тоталитарния режим всички сфери на живота. Ролята й е да дава израз на собствена идентичност. Може да се използват и термини като 'съпротива', 'гражданска позиция', 'културна свобода'." 
Тематичен акцент в научната работа на А. Пашова е проучването на всекидневния живот на роми, помаци, турци в различни градски и селски селища от България в исторически и съвременен план. Работейки основно с биографичния метод и включеното  антропологическо наблюдение, Анастасия Пашова поставя в центъра на изследванията си отделния човек, неговите преживявания, свързани с различните фази от живота – детство, юношество, младост, старост; взаимоотношенията с другите от социалната общност. Изследователка с дългогодишен теренен опит, А. Пашова има значителен личен принос за обогатяване на колекцията на Балканската асоциация за автобиографистика и социално общуване (БОАСО) със автобиографични и семейни устни истории, снимки, филми и етнографски материали.

А. Пашова ръководи и/или участва в множество научни проекти от регионален, национален и международен мащаб като „Дигитални архиви“ – научно-информационен комплекс, „Места на споделената памет – дигитална карта на паметници“ - проекти към Фонд "Научин изследвания" (ФНИ) към МОН; "Изграждане на дигитален ромски архив за Югозападна България -София); "To Come Out of the Shadow” Supporting the Social Integration of People Threatened with Marginalisation Caused by Their Nationality (2011–2013, Програма „Грюндвиг“); “Politics of Memory Cultures of the Russian-Ottoman War 1877-1878: From Divergence to Dialogue“ – проект по 7-ма рамкова програма „Мария Кюри“ (2012-2016, FP7-PEOPLE-2011-IRSES Marie Curie Action "International Research Staff Exchange Scheme"); „Knowledge Exchange and Academic Cultures in the Humanities: Europe and the Black Sea Region, late 18th – 21st Centuries“ (2017-2020, Horizon2020 Marie Skłodowska-Curie RISE (= Research and Innovation Staff Exchange) и др.  

Като преподавателка по педагогика в Югозападен университет "Неофит Рилски", Благоевград, председателка на БОАСО и ръководителка на Център за междукултурни социални и образователни взаимодействия, Пашова развива активна дейност по събиране, проучване и разпространяване на знания за тоталитарния период.   

Марияна Пискова завършва през 1977 г. специалност „История“ със специализация  „Архивистика” към СУ. Между 1978 и 2000 г. работи като научен сътрудник  в Научноизследователската лаборатория по архивознание и документознание (НИЛАД) при Главно управление на архивите (днешната Държавна агенция „Архиви“), като главен специалист и като заместник директор на Централния държавен технически архив (ЦДТА). Междувременно защитава дисертация в Московския държавен историко-архивен институт (през 1984 г.) М. Пискова е специализирала в Държавния архив Потсдам, Филмовия архив в Берлин, в Дрезденската фототека, Австрийския държавен архив, Северо-Кавказкия федерален университет- Ставропол, Русия, в Института по археология и етнография на Националната академия на науките в Армения и Батумския държавен университет в Грузия.

Достиженията в архивната теория Пискова прилага и в учебната дейност – води тематичните курсове в специалностите „Културология”, История”, „Архивистика” и др.; ръководила е семинар за докторанти по визуална антропология и критически анализ на игрални филми в Ереван и лектория за студенти историци в Северокавказкия федерален университет по визуална памет и история.

Кристина Попова е родена на 11 януари 1955 г. в гр. Ихтиман. През 1976 г. завършва специалност „История“ във Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Защитава докторска степен по история през 1987 г. От 1978 г. работи в Югозападния университет „Неофит Рилски“ – Благоевград (тогава Висш педагогически институт), като от 1999 г. е доцент по нова и най-нова история на България в същия университет. От 1991 г. е част от екипа на основания през 1991 г. Международен университетски семинар за балканистични проучвания и специализации, Югозападния университет (ЮЗУ) „Неофит Рилски“, и е негова председателка дълги години. 

К. Попова участва в редица международни научни мрежи: European Network for History of Social Work (от 2002), Athena Advanced Thematic Network for European Women’s Studies (от 2002), Phoenix European Thematic Network on Health and Social Policy (European Union Socrates Program) 2001-2009 и др.  Била е гост-професор във Виенския университет, Австрия (2000/2001), Университета в Лайпциг, Германия (2003), Университета в Зиген, Германия (2003/2004). Участва в множество международни проекти като "History of social work in Eastern Europe 1900-1960 (2005)"; „Политики и практики на социалистическата държава към мюсюлманското население в Грузия и България (Аджария и Благоевградски окръг), 2008; Women and Minority Documentation and Digital Presentation - from Fragmented Data to Integration in the Information Society, ASO-Austria, 2007-2008; Case work and social control in 20th century (в рамките на Phoenix TN Project) 2008-2009; (Re)vision of Social Policy in Post-Soviet Space: ideologies, actors and cultures  HESP CEU Project (2009 – 2012); "To Come Out of the Shadow "Supporting the Social Integration of People Threatened with Marginalisation Caused by Their Nationality (2011-2013, Grundtvig Program);" Politics of Memory Cultures of the Russian-Ottoman War 1877-1878: From Divergence to Dialogue " 7th Marie Curie Framework Program (2012-2016, FP7-PEOPLE-2011-IRSES Marie Curie Action "International Research Staff Exchange Scheme"), "Knowledge Exchange and Academic Cultures in Humanities: Europe and th e Black Sea Region, late 18th - 21st Centuries "(2017-2020, Horizon2020 Marie Skłodowska-Curie RISE), etc.

Пионерни са изследванията на Кристина Попова в областта на историята на социалната работа, анализирана в широк международен контекст. В тази област К. Попова създава школа и обединява иновативно работещи учени. Основополагащи са и заслугите на Кристина Попова за развитие на биографичния метод в българската наука, за утвърждаването на популярната автобиографистика и устната история. 

В началото на 1990те години Кристина Попова, заедно с Анастасия Пашова и Петър Воденичаров организират студентски експедиции за събиране на житейски разкази, засилват чувствителността към жизнения свят на „обикновените“ хора; насочват вниманието към важността на хора и групи, които не са били в центъра на класическото историческо познание; развиват научни подходи към автобиографичните текстове, така че да бъдат разбрани различните погледи към миналото. 

Кристина Попова е сред активните участници в гражданското движение в Благоевград в началото на т.нар. преход от 1989-1990 г., както и на инициативите за обогатяване на архивите чрез събиране на документи, житейски истории, лични свидетелства.

Съоснователка на Балканското общество за автобиографистика и социално общуване (БОАСО), ръководителка заедно с Марияна Пискова на Мултимедиен център по компютърна архивистика, дигитални архиви и история на местното самоуправление и член на Международен университетски семинар за балканистични проучвания и специализации Кристина Попова допринася за утвърждаването им като научни и образователни центрове, като дискусионни средища, които чрез множество изложби, лекции, срещи обновяват преподаването по история и задълбочават обществените дебати върху близкото минало. 

Димитър Василев Стоянов (1910–1971) млад приема анархизма като идеал и става член на Федерацията на анархисти-комунисти е в България (ФАКБ). След Деветнадесетомайския преврат през 1934 г. са забранени всички политически партии, забранена е и ФАКБ. В началото на 1942 г. Димитър Василев Стоянов, Христо Колев и други деятели на анархистката федерация са заловени, като по Закона за защита на държавата прокурорът иска смъртни присъди. След преразглеждане на делото, анархистите получават по 10 години и са изпратени във варненския затвор. Освободени са на 8 септември 1944 г. при щурмуване на затвора. Димитър Василев е мобилизиран и служи в армията до края на Втората световна война. Заради политическите си възгледи Димитър Стоянов е арестуван през 1945 г. и въдворен в т.нар. Трудово-възпитателно селище „Богданов дол“, Пернишко. Освободен след един месец, започва работа в стъкларска фабрика, но през 1948 г. е уволнен с аргумента „враг на Отечествения фронт“ и отново въдворен в Трудово-възпитателни общежития (ТВО) – първо в ТВО „Куциян“, Пернишко; след това в ТВО „Мини Николаево“, преместен в ТВО Белене на остров Персин. Освободен е през август 1953 г. в рамките на амнистия след смъртта на Сталин и (временно) закриване на лагера „Белене“, когато са освободени хиляди интернирани. Д. Стоянов излиза от лагерите със силно разклатено здраве, последните си 14 години прекарва болен от левкемия.