Колекцията е ценен извор на познания за същността и историята на една духовна общност в България – общността на Бялото братство. Колекцията е показателна и за отношенията Българска Православна Църква – духовни движения, както и за отношенията на тоталитарната социалистическа държава към религията общо и към религиозно-философски движения.
Езотеричната Школа на Всемирното бяло братство е създадена в България от Петър Дънов / Беинса Дуно през 1922 г. Петър Дънов (11 юли 1864 – 27 декември 1944) е личност с високи за времето си ерудиция и образование. Завършил мъжка гимназия във Варна и американско методистко училище в Свищов, Дънов преминава през 7-годишно обучение в САЩ за методистки свещеник, лекар, философ: Завършва Методистката теологическа семинария Дрю, град Медисън (1892); защитава дипломна работа в Теологическия факултет на Бостънския университет (1893); следва една година и получава сертификат за право да практикува медицина от Медицинския факултет на Бостънския университет (1894).
Завърнал се в България, Дънов започва да публикува религиозно-философски текстове, застава в центъра на духовно общество, което прераства в „Синархическа верига“ (1906) и в обществото „Всемирно бяло братство“ (1918/1922). Използва псевдонима Беинса Дуно, последователите му го наричат Учителят. От 1900 г. Петър Дънов свиква ежегодни събори, които първоначално нарича „срещи на Синархическата Верига“. Оттогава до 1942 г. през август се провеждат годишни събори на Всемирното бяло братство на различни места – във Варна (1900, 1903, 1905–1909), в Бургас (1901, 1902 и 1904), във Велико Търново (1910, 1918–1925), в София (1926–1929, 1933, 1936, 1941), на планините Рила (1930–1932, 1935, 1937–1938) и Витоша (1934), изнася курсове лекции и беседи пред различни публики, в които излага основните принципи на своето учение.
През февруари 1922 г. открива в София езотерична Школа на Всемирното бяло братство, в която преподава в Общ окултен клас и Специален (младежки) окултен клас. Лекциите пред окултните класове продължават ежеседмично 22 години – до смъртта му през декември 1944 г. Броят на последователите му из цялата страна и през 1930-те години достига около 40 000 души. През 1927 г. Дънов създава край София селището Изгрева (днес квартал Изгрев в София), в специално построен салон събира свои слушатели, последователи и ученици. Основни методи за духовна работа в Школата на Всемирното бяло братство са молитвени събрания, музикални и дихателни упражнения, четене на Словото на Учителя, посрещане на изгрева на слънцето, Венера, Сириус и други небесни обекти, планински екскурзии, живот в братски общности, годишни събори и други. Специални методи са т.нар. Завет на цветните лъчи на Светлината, работата с езотеричния символ Пентаграм и танцът Паневритмия. Главни категории в Учението на Дънов са любов, мъдрост, истина, правда и добродетел, разглеждани като атрибути на разбирания като историческа, космическа и мистична личност Христос.
Колекцията съдържа събраните в книгите над 4000 беседи на Петър Дънов / Беинса Дуно и е от голямо значение за запазване и предаване на същността на учението, както и за историята на духовното движение.
От самото начало на своята мисия, Петър Дънов се дистанцира от структурите на Българската православна църква (БПЦ), без да поставя изискване пред последователите си да се отграничат от БПЦ. БПЦ не приема идеите на Петър Дънов. Като противоречащи на християнската доктрина се определят принципите на причинно-следствената зависимост и закона за реинкарнация и карма с цел усъвършенстване и повдигане на човешката душа по-близо до Христовото съвършенство. Критиката на БПЦ срещу Петър Дънов и духовното общество „Бяло братство“ се засилва след Първата световна война. Непосредствено след създаването на Школата на Всемирното бяло братство, през 1922 г. БПЦ обявява Петър Дънов за самоотлъчил се от нея, а учението му „за еретическо и опасно за вътрешния мир и обществения морал“.
Отношението на държавната власт към личността и учението е променливо. По време на Първата световна война Петър Дънов е интерниран от София във Варна (1914–1918), тъй като разколебава духа на войниците на фронта, проповядвайки изключване на всяко насилие и необходимост от мир и взаимно разбирателство между хората. Въпреки постулата на Петър Дънов “С политика не се занимавам, защото тя не съставлява за нас никаква цел”, през 1930те години негов ученик и последовател – полковник Любомир Лулчев, става съветник на цар Борис III. Интересът и подкрепата от страна на монарха допринасят за разрастването на движението. Непосредствено след установяването на новата власт, Любомир Лулчев е осъден на смърт и Първи Върховен състав на т.нар. Народен съд като дъновист и царски съветник и екзетутиран (1.02.1945 г.)
При прокламираното „спазване и зачитане на религиозните права и свободи“ от комунистическата власт при успоредно отрицателно отношение към всички религии Всемирното бяло братство има неизяснен статут. Братството е регистрирано през 1948 г. като верска общност, но без статут на юридическо лице. Така на практика организацията води полулегално съществуване. Имотите на Братството, както и частни имоти на негови членове са конфискувани по Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост (1948 г.), печатницата им е затворена, конфискувани са печатарската машина и другите пособия за издателска дейност (1950 г.). През 1957 г. се изземва „над 50 тона реакционна литература с автор П. Дънов от цялата страна“, част от която е предадена в Държавния архив, друга част е унищожена. През 1958 г. в рамките на поредна операция на Държавна сигурност срещу всички вероизповедания, проведена финансова ревизия на секта „Дъновисти“ се използва като аргумент за закриването ѝ като „верска общност“ (Секретен доклад за състоянието на агентурно-оперативната работа сред духовенството и сектите). През 1970те години квартал Изгревът е разрушен, на мястото му се изгражда Посолството на СССР, запазен е единствено гробът на Петър Дънов. Комунистическата власт атакува религиите не само чрез директни репресии, но и като във всички вероизповедания се внедряват агенти. Масирана е атеистичната пропаганда, публикуват се множество поръчкови „изследвания“, „доказващи“ реакционната същност на религиите и несъвместимостта им със социализма. Брой 10 от серията „Научно-атеистични знания“ е посветена на дъновизма (Ценков, Борис 1960: Антинаучната и реакционната същност на дъновизма. София: Профиздат). Няколко цитата илюстрират отношението на тоталитарния режим към движението: „След Девети септември, когато дъновизмът не можеше вече да чака никаква подкрепа от страна на държавата, в организацията на Бялото Братство намериха тихо пристанище не един от бившите хора: царски офицери, национализирани индустриалци и разни други декласирани елементи." (с. 64). „Борбата срещу дъновизма на идеологическия фронт е борба за абсолютно господство на марксистко-ленинския мироглед, борба срещу остатъците от капитализма в бита и съзнанието на трудещите се." (с. 87)
Въпреки тези репресии и намеси, духовното движение се запазва и печели нови последователи. Летните събори на Бялото братство в района на Седемте Рилски езера се запазват, макар да се знае, че на тях присъстват агенти от VI отдел на Държавна сигурност, отговарящи за наблюдението на интелектуалците в България и на църковните и духовни общности. През периода на държавен социализъм беседите на Петър Дънов не се издават, текстовете му се разпространяват чрез системата Самиздат.
След политическата промяна се регистрира религиозна общност Общество „Бяло Братство“ със структури в различни градове на България. За идеологията на движението има различни мнения, то се критикува за езотеричен расизъм и славянски месианизъм. Критикуват се тенденции за догматизация на предаденото от Петър Дънов учение, както и стремеж за обожествяване на личността му (Славов 2010).
Смята се, че Всемирното бяло братство обединява последователи на словото и учението, съчетано с окултни музикални произведения и Паневритмия в различни страни в Европа, Азия, Австралия, Северна и Южна Америка.
Събирането на ценните антикварни издания, библиографска рядкост, са безспорна заслуга на Христо Вътев. Колекцията е изградена изцяло и само чрез доброволен труд, на този принцип е и допълването ѝ с материали (напр. ксерокопия на съдържащия над 750 архивни единици Архив в ЦДА). Колекцията-интернет сайт се превежда на руски, немски, английски, италиански, френски и испански езици с доброволен труд и чрез дарения. Колекцията дава възможност да се проследят основните постулати на Петър Дънов в оригинал, както и да се види сложния път на религиозно-философското движение през различни политически епохи.
Колекцията се използва широко както от хора, заинтересовани от историята на религиозните движения, така и от последователи на Учението на Петър Дънов.
Към сайта се поддържа статистика, отчитаща по дати брой регистрирани потребители, гости, мнения.
