Местоположение

• Bursa , Turkey
  Покажи на картата

Езици

• Български

Име на колекцията

• Съпротивата на националното турско малцинство срещу дискриминационната политика в Народна република България.

Произход, история и културни дейности

• Колекцията е частна, създадена по инициатива на Вилдане Динч (Алиева), родена в социалистическа България, подготвяща дисертация в Бурса, Турция. Идеята ѝ е да се проведат интервюта и да се съберат данни и материали от етнически турци, екстрадирани или напуснали България поради националистическата политика на социалистическия режим. Артум Динч, докторант по социология в Анкара, се присъединява към инициативата. Колекцията е разширена с подкрепата на университета Улудаг, Бурса, но е резултат основно от индивидуалните усилия на Вилдане Динч (Алиева) и Артум Динч. Целта на частния архив е да запази и разпространи паметта на свидетели, които – с думите на Вилдане Динч "се намират в крайна ситуация. Повечето от тези хора не са действали активно, пряко и политически против етническото прочистване и срещу политическата власт, но не са се съобразявали с политическите наредби, особено с политиката на ‘имецид’". Събраните разкази хвърлят допълнителна светлина върху живота на етническите турци в България и реакцията им на противоречивата, в продължителни периоди дискриминационна и асимилаторска политика на социалистическата държава.

  Комунистическата политика спрямо турското малцинство е непоследователна и променлива през десетилетията. След Втората световна война, в съответствие с класическата доктрина за пролетарския интернационализъм, новият режим се обявява за равноправие на всички малцинства, междуетническо равенство и братство и анулира всички "фашистки" анти-мюсюлмански решения на предишните правителства. От началото на 1945 г. се възстановяват вестници, списания на турски език, в училищата се назначават учители турци, създава се турско педагогическо училище. През 1947 г. общността получава официален статут на национално малцинство, в конституцията от 1947 г. са включени редица разпоредби за защита на малцинствата, гарантира се правото на образование на майчин език и свободното развитие на културата за всички национални малцинства. До средата на 1950те години правителствата провеждат тази политика на утвърждаване на национално малцинство, въвеждат се квоти за прием на турци в средните и висши училища, осигуряват се възможности за професионално развитие. През този период се полагат специални усилия за привличане на мюсюлмани в Комунистическата партия, за активизирането им в политическия живот на страната и за включване на турци в йерархията на режима. В същото време комунистическата власт предизвиква недоволство сред турското малцинство със секуларизацията на образованието, ограничаването на религиозната свобода и започващата колективизация. Влошаването на отношенията с Турция поставя цялата общност под подозрение в нелоялност. През периода 1949 – 1951 г. над 150 000 турци напускат България доброволно или принудително, като имиграцията на турци и помаци в Турция периодично е възпрепятствана от турска страна с тежки изисквания. 

  От 1956 г. режимът преминава към дългосрочна политика на асимилация на турците, през 1958 г. започва процес на премахване на обучението на турски език в училищата, а повечето турски вестници и списания отново са закрити, затварят се джамии. Натискът отслабва временно в средата на 1960те с подобряването на съветско-турските отношения. През 1968 година между България и Турция е сключена спогодба с десетгодишен срок за „събиране на разделените семейства“, с която се дава възможност на относително широк кръг роднини на изселници да напуснат България. Броят на изселниците по тази спогодба е около 115 000 души, като повечето заминават в края на нейния срок на действие, през 1975 – 1978 година. За разлика от останалите изселнически вълни, тази включва главно хора с добра квалификация, които успешно се интегрират в турската средна класа. Новата конституция от 1971 г., наречена "конституция Живков", заменя термина "национални малцинства" с "граждани от небългарски произход".

  Асимилационната политика на комунистическото правителство кулминира в т.нар. Възродителен процес – опит за насилствена асимилация на мюсюлманското население (турци, българоезични мохамедани, татари, роми). „Възродителният процес“ започва в началото на 1970те и продължава до края на 1980те години на 20 век, като включва редица забрани и ограничения, засягащи основни права: принудителна смяна на арабско-турските имена с български, ограничения в използването на родния език от представителите на тези групи, насилствено ограничаване на традиционни обичаи и ритуали, и изповядването на ислям. Два са кулминационните периоди в този процес – кампания, насочена срещу българоезичните мохамедани между 1971 и 1974 г. и кампания срещу етническите турци през 1984 / 1985 г. Насилието от страна на тоталитарния режим постига непосредствените си цели. Но асимилационната политика на социалистическата държава води до консолидацията на мюсюлманските общности и противопоставянето им на мнозинството. Масови протестни демонстрации се провеждат в редица села и градове, протестите основно са мирни, но се стига и до сблъсъци, потушени от властта с насилие – стотици са хвърлени в затвори и лагера за принудителен труд Белене, десетки са ранени, има убити.

  Събитията намират отклик сред български интелектуалци, които се обявяват против погазването на основни човешки права и изразяват солидарност с турската общност. Тези протести изиграват значителна роля за оформянето на открито гражданско противопоставяне на комунистическия режим в последните му години. Редица интелектуалци от формиращите се в контекста на Перестройката дисидентски групи – Независимо дружество за защита правата на човека, Независим профсъюз „Подкрепа“, „Комитет 273“, Клуб за подкрепа на гласността и преустройството, „Екогласност“ – се обявяват срещу "Възродителния процес". През втората половина на 1988 г. несъгласни с Възродителния процес турци и българоезични мюсюлмани се присъединяват към Независимото дружество за защита на правата на човека. На 13 ноември 1988 г. е учредено Демократичната лига за защита на правата на човека в България с председател Мустафа Юмер и секретари Сабри Искендер и Али Орманлъ. В началото на 1989 г. в Джебел е основано „Дружество за подкрепа – Виена 89“. Исканията на тези организации и техните членове за гарантиране на малцинствените права в България получават гласност основно чрез изявления в западни радиостанции като Свободна Европа, Дойче веле и Би Би Си.

  Макар някои автори да оспорват връзката между „Възродителния процес“ и „Голямата екскурзия“ – евфемистичното определение на мащабната изселническа вълна на български граждани от турски и ромски етнически произход през 1989 г., двете събития са взаимосвързани. Само няколко месеца след отварянето на границата за желаещите да се изселят български граждани (юни 1989 г.), огромният поток от хора принуждава турската страна отново да затвори границата (август 1989 г.). В периода от няколко месеца около 360 000 души емигрират.

  В края на 1989 г. след 10-ноемврийския пленум в столицата и по площадите на мюсюлманските села в цяла България започват протести с искания за връщане на имената. В резултат на това на 29 декември 1989 година извънреден пленум на ЦК на БКП приема решение за връщане имената на българските мюсюлмани. След смяната на политическия режим през 1989 г. до края на 1990 г. в България се връщат около 150 000 от изселниците.

  На 11 януари 2012 година Народното събрание приема декларация, внесена от Синята коалиция, с която се осъжда опитът за насилствена асимилация на българските мюсюлмани. В нея е записано: „2. Обявяваме прогонването на над 360 000 български граждани от турски произход през 1989 г. за форма на етническо прочистване, извършено от тоталитарния режим.“

  Този кратък преглед обяснява обществената значимост на колекцията. Както при всяка колекция, нужно е да се има предвид и субективността на създателите ѝ, които живеят и работят в Турция. Асимилационната политика на комунистическия режим авторите на колекцията определят с термините „етнически геноцид“ и „имецид“, като целта е да се предизвика по-широк дебат. Колекцията се състои основно от автобиографичните разкази на хора – „жертви на българския социалистически режим“. Вилдане Динч (Алиева) и Артум Динч имат амбицията да развият колекцията си и да я включат в по-широка международна мрежа, което да позволи сравнения и съпоставки на различни гледни точки към политиката на социалистическа България към етническите малцинства. 

Описание на съдържанието

• Колекцията включва над 100 интервюта, проведени по метода на устната история с етнически турци, родени и израснали в социалистическа България, днес живеещи предимно в Турция. Освен видеоинтервюта, колекцията съдържа и снимки и сканирани документи, като например документи за задържане в лагери за принудителен труд и за принудително напускане на страната.

Съдържание

• звукови записи: 100-499
• правна и / или финансова документация: 10-99
• снимки: 10-99

Оператор(и)

• Dinç (Alieva), Vildane
• Dinç, Artum

Собственик/ци

• Dinç (Alieva), Vildane
• Dinç, Artum

Участник/ци в събирането

• Dinç (Alieva), Vildane
• Dinç, Artum

Географски обхват

• международен

Теми

• Оцелели след преследвания при авторитарни / тоталитарни режими
• движение за защита на човешките права
• демократична опозиция
• етническо движение
• религиозен активизъм

Основател

• Dinç (Alieva), Vildane

Дата на създаване

• 2010

Място на създаване

• Bursa, Turkey
  Покажи на картата

Създатели на съдържание

• Dinç (Alieva), Vildane
• Dinç, Artum

Личност(и), събрали колекцията

• Dinç (Alieva), Vildane
• Dinç, Artum

Подкрепящи

• Unit of Scientific Research Projects of Uludağ University

Избрани примери

• Secretly taken photo from the forced labour camp in Belene
• Video interview with Embiya Çavuş

Достъп

• visits by appointments

Публикации

• • Özkan A.D., Vildane 2015. “1980’lerde Bulgaristan Devleti’nin Nüfus Politikaları Kapsamında Sınırdışı Etmeler Göç mü? [Deportations in 1980s in the Scope of Population Policy by Bulgaria are ’Migration’?].” In Yılında Bulgaristan’dan 89 Göçü [25th Year – Migration of 1989 From Bulgaria], edited by Seher Boykoy 25, 40-47. Bursa: Nilüfer Belediyesi Yayınları.
  • Özkan, Vildane. 2014. “Bulgaristan’da Siyasi Otoritenin Ulusal Türk Azınlığı Üzerindeki Politikaları: Belene Toplama Kampı Örneği (1985-86) [Politics of Bulgarian Political Authority on National Turkish Minority: A Case of Belene Concentration Camp (1985-86)].” In Türkiyat Araştırmalar, edited by Cahit Celekçi. Hacettepe Üniversitesi Türkiyat Araştırmaları Dergisi, Spring 20, 117-162. http://www.turkiyat.hacettepe.edu.tr/dergi/20sayi.pdf)
  • Özkan, Vildane 2012. “Эффекты и появлений процесса имяцид от социалистической к постсоциалистической Болгарии [The Effects and Appearances of Namecide Process From Socialist to Post-Socialist Bulgaria].” Вісник НТУУ «КПІ». Серія Політологія. Соціологія. Право, 4/16: 32-36.

[!]hasAuthorsOfEntry

• Kasabova, Anelia Dr.

Списък библиография

Иванова, Евгения. Отхвърлените "приобщени", Или процесът, наречен "възродителен" (1912-1989). София: Институт за източноевропейска хуманитаристика, 2002 [Ivanova, Evgenia. The Rejected "Included", or the Process Called "Revival" (1912-1989). Sofia: Institute for Eastern European Humanities, 2002].

Ялъмов, Ибрахим. История на турската общност в България. София: ИК „Илинда-Евтимов“, 2002 [Yalamov, Ibrahim. History of the Turkish Community in Bulgaria. Sofia: IK "Ilinda-Evtimov", 2002].

Konstantinov, Yulian. Strategies for Sustaining a Vulnerable Identity: the Case of the Bulgarian Pomaks. In: Muslim Identity and the Balkan State, edited by Hugh Poulton and Suha Taji Farouki. London: Hurst & Company, 1997, pp. 33-53.

Ангелов, Веселин (Съст.) Борба без оръжие. Турско националноосвободително движение в България 1985-1986. София, 2009 [Angelov, Veselin (Ed.) Fighting without weapons. Turkish National Liberation Movement in Bulgaria 1985-1986. Sofia, 2009].

Höpken, Wolfgang. From Religious Identity to Ethnic Mobilization: The Turks of Bulgaria before, under and since Communism. In: Muslim Identity and the Balkan State, edited by Hugh Poulton and Suha Taji Farouki. London: Hurst & Company, 1997, pp. 54-81.

Знеполски, Ивайло, Александър Везенков, Даниел Вачков, Даниела Колева, Иван Еленков, Мартин Иванов, & Чавдар Маринов. История на Народна република България: Режимът и обществото. София: Сиела, 2009 [Znepolski, Ivaylo, Aleksander Vezenkov, Daniel Vachkov, Daniela Koleva, Ivan Elenkov, Martin Ivanov and Chavdar Marinov. History of the People's Republic of Bulgaria: Regime and Society. Sofia: Siela, 2009]. 

Трифонов, Стайко. Мюсюлманите в политиката на българската държава (1944 – 1989). В: Страници от българската история. Събития, размисли, личности. Т. 2. Съст. Мария Босева, София: Просвета, 1993, 211-224 [Trifonov, Stayko. The Muslims in the Politics of the Bulgarian State (1944 – 1989). In: Pages from Bulgarian History. Events, Reflections, Personalities. T. 2. edited by Maria Boseva, Sofia: Prosveta, 1993, 211-224].

Ghodsee, Kristen Rogheh. Muslim Lives in Eastern Europe: Gender, Ethnicity and the Transformation of Islam in Postsocialist Bulgaria. Princeton: Princeton University Press, 2009.

Стоянов, Валери. Турското население в България между полюсите на етническата политика. София: ЛИК, 1998 [Stoyanov, Valeri. The Turkish Population in Bulgaria between the Poles of Ethnic Politics. Sofia: LIK, 1998].

Леви, Самуел (Съст.) Истината за "Възродителния процес": документи от архива на Политбюро и ЦК на БКП. София: Институт за изследване на интеграцията, 2003 [Levi, Samuel (Ed.) The Truth about the "Revival Process": Documents from the Politburo Archives and the Central Committee of the Bulgarian Communist Party. Sofia: Institute for Integration Studies, 2003].

Груев, Михаил, Алексей Кальонски. Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим. София: Сиела, 2008 [Gruev, Mihail and Aleksey Kalyonski. The Revival Process. Muslim Communities and the Communist Regime. Sofia: Siela, 2008].

Zhelyazkova, Antonina  (Ed.). Between Adaptation and Nostalgia. The Bulgarian Turks in Turkey. Sofia: International Center for Minority Studies and Intercultural Relations, 1998.

Иванов, Михаил. За тези събития трябва да пише в учебниците. Интервю на Даниела Горчева с Михаил Иванов. 22 март 2009 [Ivanov, Mihail. These Events Need to be Discussed in the History Textbooks. Interview of Daniela Gorcheva with Mihail Ivanov] 22th March 2009. Retrieved from http://www.mediapool.bg/za-tezi-sabitiya-tryabva-da-pishe-v-uchebnitsite-news150414.html) 

Höpken, Wolfgang. Der Exodus: Muslimische Emigration aus Bulgarien im 19. und 20. Jahrhundert. In: Osmanen und Islam in Südosteuropa. Göttingen: De Gruyter, 2013, pp. 303-432.

Eminov, Ali. Turkish and Other Muslim Minorities of Bulgaria. New York: Routledge, 1997.

, interview by Kasabova, Anelia Dr., . COURAGE Registry Oral History Collection