Иван Георгиев – Рембранда (1938 – 1994) е един от “неизвестните” художници през 70-80-те години на ХХ век, впоследствие оценяван като основоположник на „абстрактния експресионизъм“ в българската живопис.
След 9 септември родителите му с петте си деца са изселени от столицата в самоковското село Ковачевица. Иван Георгиев е приет в Художествената гимназия в София, след това и в ВИИЗ „Н. Павлович“. Получил прякора „Рембранда“ заради познаването и позоваването на творчеството на този художник, Иван Георгиев изпъква като отличник по живопис и рисуване. Майсторството му е оценено и той получава награди – награда за плаката „Никога“ на Централния съвет на профсъюзите (1963 г.), награда за живописен етюд (1965 г.) Въпреки това документи, запазени в досието му в Академията показват, че академичният съвет не го допуска до „право на дипломна работа“. Аргументите не са ясни, вероятно има проблеми с произхода, послушанието и композицията. В епохата на социалистическия реализъм фигуралната композиция е най-важният жанр, особено в академичното обучение. Героично-партизанските и работническо-селските теми са все още единствено допусканите. Иван Георгиев още като ученик в Художествената гимназия не обича композицията (оценката му по композиция е 4) и до края на живота си много рядко рисува фигурални композиции.
"Първият опит на Иван Георгиев – Рембранда за участие в изложба през 1966 г. (вероятно ОХИ ’66) се превръща в последен. Картината му е отхвърлена от журито. Това, успоредно на лична драма (ранна смърт на майка му малко преди това) води до избора му – тотално неучастие в журирано, направлявано, ласкано и насърчавано изкуство. Рисува без публика и изложби. Избира творческата нелегалност и изстраданата в непрекъснат недоимък свобода. Първоначално рисува портрети, пейзажи и натюрморти. Портретите са необичайно вглъбени, с драматизма на болката, страданието, на проглеждането в отвъдното, на отсъствието, породено от това проглеждане. Те са антиподи на самоуверените, оптимистични, ведри герои, обичайните лица на социалистическия реализъм. Силата на драматичното, която Иван Георгиев носи, изключва компромиси с истинността, изключва жертви пред олтара на успеха. Оттук нататък Иван Георгиев се съотнася единствено с постиженията на избрани, най-често отдалечени от времето или пространството художници. Общуване, пораждащо преминаване през различни стилове, характерно с пълно пренебрежение към канона на конкретния творчески почерк. Вероятно живописта на Иван Георгиев започва да се отдалечава от света на видимото в края на 1970-те години, за което може да се съди от портрета на баща му. Процес, който трае няколко години и завършва в средата на 1980-те. Вървежът към абстрактното изобразяване започва с разпадане на формата. Това пътуване най-добре може да се проследи в пейзажите, където все още са видими призрачните останки от очертания на дървета и къщи. Техниката напомня за късния Моне, но е по-експресивна, с динамика, извираща от движението на четката и цветовите контрасти.” (Илиев 2008)
Иван Георгиев-Рембранда оставя в наследство над 1000 картини, днес притежание главно на частни колекционери. От началото на ХХІ започва „разкриването“ на художника и неговите творби в културни програми и изложби. Първата изложба на Иван Георгиев – Рембранда е осъществена след смърта му, през 1997 в галерия „Витоша”, София от Максимилян Киров. През 2008 г. в СГХГ е открита негова ретроспективна изложба с куратор Красимир Илиев.