Американският художник Кристо (Христо Явашев, 13 юни 1935 - ) произлиза от стар разградски род.
През 1953 г. започва следването си в ВИИИ. Платното „Почивка“ талантливият студент рисува през 1954 г. Това е време, когато темата за "социалистическото строителство" се налага като водеща в изкуството. Приоритет е представянето на изграждането на тежката промишленост (заводи, язовири, магистрали, комбинати). Колективизацията (респ. механизацията) в селското стопанство също са сред значимите теми в пропагандното изкуство: портрети на бригадири, ударници, рационализатори, звеноводи, герои на труда, знатни челници, "разгарящи се" трудови съревнования. В картината на Явашев няма трудов ентусиазъм – лицата са угнетени, позите изразяват умора, падащият хоризонт драматизира усещането за безнадеждност (Илиев 2016: 106) Платното е подложено на силна критика от ректора на Вискшия институт за изобразително изкуство „Николай Павлович“ проф. Панайот Панайотов – „заради цветността на дрехите, наклонения хоризонт“ (Стефан Явашев, цит. по Илиев 2016: 106). Ректорът определя ясните идеологически изисквания към висшето учебно заведение: „Нашият ВУЗ е идеологически. Погрешно е да се смята, че добрият живописец, скулптор или приложник може д аизпълни възложените му от нашата съвременност задачи независимо от това дали има или няма социалистически мироглед, ново виждане и отношение към света.“ (Панайотов 1958, цит. по Илиев 2016: 106) Така тази картина е не само критикувана, тя остава и неизвестна, запазена благодарение на брата на художника. От тази подтискаща творчеството среда, Христо Явашев намира изход като емигрира през 1957 година. Заедно със съпругата си Жан Клод (Jeanne-Claude Denat de Guillebon) Христо Явашев постига световна известност.
След политическите промени творчеството на Христо Явашев – Кристо бавно намира официално признание в България. Първата значима изложба на Кристо е осъществена едва през 2015 г. в СГХГ.
Композицията „Почивка” никога не е напускала дома на Стефан Явашев, за пръв път нейна репродукция в реални размери се показва в изложбата „Форми на съпротива”.
