Никола Танев (5 декември 1890 – 23 юли 1962) е български художник, учил в Парижката академия за декоративни изкуства, направил 28 самостоятелни изложби в България и 27 изложби в различни европейски държави – Берлин, Инсбрук, Манхайм, Франкфурт на Майн, Хамбург, Лайпциг, Щутгарт, Рим, Милано, Амстердам, Стокхолм, Малмьо, Варшава, Прага, Бърно, Будапеща, Букурещ, Белград, Загреб, Сплит. Танев е сред основателите на дружество „Родно изкуство”. Няма данни за политическа дейност и участие в партийно-политическите борби до 1944 г. Не е принадлежал към политическа партия и организация. По-големият му брат Стефан Танев (15 март 1888 – 1952), също безпартиен, е бил дългогодишен главен редактор на в. „Утро” (1911 – 1944).
И двамата братя са арестувани през септември 1944 г. от т.нар. „народодемократична власт“: Стефан Танев е арестуван 13 септември 1944 г., осъден от т.нар. Народен съд на доживотен затвор, той умира в затвора през 1952 г. при неизяснени обстоятелства. Никола Танев, е арестуван на 26 септември 1944 г. и прекарва 6 месеца в Централния затвор и различни сгради, пригодени за затвор за „политически престъпници“. Сред „престъпниците“ преобладават интелектуалците, много са и арестуваните художници – Райко Алексиев, Александър Божинов, Борис Денев, Константин Щъркелов, Александър Добринов. След 9 септември 1944 г. властта използва като повод за репресии произведения на самите художници и доноси срещу тях. Запазена е записана шега на художника Александър Божинов от престоя му в затвора: „Чест и удоволствие е да попаднеш сред такъв духовен елит! Навън не остана сериозна интелигенция.” Танев, както и другите художници, продължават да рисуват в затвора – върху амбалажна хартия, върху листи от бакалски тефтери, бланки за счетоводителски операции и др. Запазени са редица затворнически скици, портретни и на интериора на килиите, които притежават и висока документална стойност.
Никола Танев е освободен през април 1945 г. с обяснението, че е бил хвърлен в затвора по грешка. През този период пред художниците се поставят открито агитаторски и пропагандни задачи: да утвърждават чрез изкуството си „мероприятията на народната власт” и да дават своя дял в изграждането на социализма. "Периодът от 1944/45 до 1955 г. е изключително важен за развитието на комунизма – налага се социалистическият реализъм, засилват се обвиненията във "формализъм". „Чистият пейзаж” не е в състояние да реши подобни задачи, затова е обявен за маловажен жанр. В запазени документи от заседанията на художествените журита се виждат аргументите за отхвърлянията на картини на Никола Танев. Например: "Теренът е много условен... Това не е живописна работа. Аз не съм за приемането й" по повод картината му "Площад Славейков".
Изпитал санкциите на властта, Н. Танев съзнателно решава да включи изкуството си в този процес, за да преживее. Разликите, обаче, спрямо предишните пейзажи на Танев, са съществени: слънчевото многоцветие и ликуващото чувство са заменени с тягостни есенно-зимни картини; небето е тежко, оловно; ръми; оголени дървета; дребни сиви фигури. Сиво-кафяво монохромие тегне над всичко. Ярък пример са миньорските композиции на Никола Танев. Възхвалени от казионната художествена критика, която вижда в тях „нов етап от неговото творчество”, утвърждаващо „строителството на социализма” (Божков 1956: 22), в тези картини Танев показва мрачните условия на труд в рудниците около град Перник, функциониращи като места за принудителен труд.
През 1949 г. Никола Танев получава инсулт, две години след това – инфаркт на миокарда. Полупарализиран, той е удостоен през 1955 г. със званието „заслужил художник“ – звание, свързано с малка месечна субсидия, което му дава възможност за лечение. Никола Танев почива през 1962 г.
След политическите промени през 1989 г. животът и творчеството на Никола Танев стават обект на множество анализи. Изкуството му се разглежда като органична част от европейското, същевременно свързано с националното битие. До изложбата „Форми на съпротива” не са публикувани документи относно престоя на Никола Танев в затвора, както не е правена връзка между картините му „Мини Перник” и серията „Куциян” и неговото затворническо битие.
