Животът и творчеството на художника през периода на държавен социализъм са израз на отстояване на позиции. Живописта на Венцеслав Терзийски не е реалистична, не е повествователно словесна. Картините му са основно без заглавия, в тях липсва фигуралност и сюжетност. Терзийски не следва определени норми, не следва правилата на перспективата, поради което не получава признание през епохата на социализма, не е приет в Съюза на българските художници. Терзийски отказва да прави кариера, не участва в изложби и конкурси. Отказва да работи каквато и да е държавна работа. Рисува върху картони от кашони или всякаква хартия, която намира по улиците, издържа се единствено от картините си, които продава на ниски цени на познати. „С негови картини са осеяни домовете на хората от целия град" споделя д-р Нурие Муратова от Балканското общество за автобиографистика и социално общуване.
Картини на самобитния художник са включени едва в новаторска изложба през 1988 г. - "11.11.88" в Благоевград. На следващата година, ден след политическата промяна на 10 ноември 1989 г., Съюзът на българските художници в Благоевград организира изложба на авангардно изкуство, в която участва и Венцеслав Терзийски. Изложбата предизвиква голям интерес и става знакова за прехода. През 2014 г., по случай 25-годишнината от политическия преход, в Благоевград се организира национална изложба за съвременно изкуство, като се използва превърналото се в знаково име "11-11". В изложбата участват над 30 художници от София, Благоевград, Русе, Пловдив, Ботевград и други. С нови творби се представя и Венцеслав Терзийски, който се включва и в други общи прояви на художниците, прави и ежегодни самостоятелни изложби в Американския университет. Днес Венцеслав Терзийски е сред утвърдените и известни художници не само в Благоевград, но и в национален план.