Кристина Попова е родена на 11 януари 1955 г. в гр. Ихтиман. През 1976 г. завършва специалност „История“ във Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Защитава докторска степен по история през 1987 г. От 1978 г. работи в Югозападния университет „Неофит Рилски“ – Благоевград (тогава Висш педагогически институт), като от 1999 г. е доцент по нова и най-нова история на България в същия университет. От 1991 г. е част от екипа на основания през 1991 г. Международен университетски семинар за балканистични проучвания и специализации, Югозападния университет (ЮЗУ) „Неофит Рилски“, и е негова председателка дълги години.
К. Попова участва в редица международни научни мрежи: European Network for History of Social Work (от 2002), Athena Advanced Thematic Network for European Women’s Studies (от 2002), Phoenix European Thematic Network on Health and Social Policy (European Union Socrates Program) 2001-2009 и др. Била е гост-професор във Виенския университет, Австрия (2000/2001), Университета в Лайпциг, Германия (2003), Университета в Зиген, Германия (2003/2004). Участва в множество международни проекти като "History of social work in Eastern Europe 1900-1960 (2005)"; „Политики и практики на социалистическата държава към мюсюлманското население в Грузия и България (Аджария и Благоевградски окръг), 2008; Women and Minority Documentation and Digital Presentation - from Fragmented Data to Integration in the Information Society, ASO-Austria, 2007-2008; Case work and social control in 20th century (в рамките на Phoenix TN Project) 2008-2009; (Re)vision of Social Policy in Post-Soviet Space: ideologies, actors and cultures HESP CEU Project (2009 – 2012); "To Come Out of the Shadow "Supporting the Social Integration of People Threatened with Marginalisation Caused by Their Nationality (2011-2013, Grundtvig Program);" Politics of Memory Cultures of the Russian-Ottoman War 1877-1878: From Divergence to Dialogue " 7th Marie Curie Framework Program (2012-2016, FP7-PEOPLE-2011-IRSES Marie Curie Action "International Research Staff Exchange Scheme"), "Knowledge Exchange and Academic Cultures in Humanities: Europe and th e Black Sea Region, late 18th - 21st Centuries "(2017-2020, Horizon2020 Marie Skłodowska-Curie RISE), etc.
Пионерни са изследванията на Кристина Попова в областта на историята на социалната работа, анализирана в широк международен контекст. В тази област К. Попова създава школа и обединява иновативно работещи учени. Основополагащи са и заслугите на Кристина Попова за развитие на биографичния метод в българската наука, за утвърждаването на популярната автобиографистика и устната история.
В началото на 1990те години Кристина Попова, заедно с Анастасия Пашова и Петър Воденичаров организират студентски експедиции за събиране на житейски разкази, засилват чувствителността към жизнения свят на „обикновените“ хора; насочват вниманието към важността на хора и групи, които не са били в центъра на класическото историческо познание; развиват научни подходи към автобиографичните текстове, така че да бъдат разбрани различните погледи към миналото.
Кристина Попова е сред активните участници в гражданското движение в Благоевград в началото на т.нар. преход от 1989-1990 г., както и на инициативите за обогатяване на архивите чрез събиране на документи, житейски истории, лични свидетелства.
Съоснователка на Балканското общество за автобиографистика и социално общуване (БОАСО), ръководителка заедно с Марияна Пискова на Мултимедиен център по компютърна архивистика, дигитални архиви и история на местното самоуправление и член на Международен университетски семинар за балканистични проучвания и специализации Кристина Попова допринася за утвърждаването им като научни и образователни центрове, като дискусионни средища, които чрез множество изложби, лекции, срещи обновяват преподаването по история и задълбочават обществените дебати върху близкото минало.
