The report provides information about the criticism of the Vilnius University almanac Kūryba at the the end of the 1950s. Members of the Department of Lithuanian Literature at Vilnius University, which at that time came under strong ideological criticism from the Party and the government, were associated with the almanac. It was criticised by Glavlit, and after the editors did not agree with the comments of the censors, an audit of the Department of Lithuanian Literature was carried out. After this audit, several lecturers were blamed for distorting Marxist-Leninist ideology, and were forced out of their jobs (Irena Kostkevičiūtė, Meilė Lukšienė, Aurelija Rabačiauskaitė and Vanda Zaborskaitė). After these events, the university refused to publish the Kūryba almanac. 

The Balys Sruoga collection holds various documents, including notes, manuscripts and correspondence with other Lithuanian writers. The documents illustrate well the situation of intellectuals and writers in Soviet Lithuania under Stalin. The manuscript of Sruoga’s novel Dievų miškas (The Forest of the Gods), written in 1945, is especially valuable. The manuscript was very severely criticised by the authorities and heavily censored. It was only published in Soviet Lithuania in 1957. 

The letter reveals Soviet government policy towards the Catholic Church and the community of believers, and the difficult conditions for priests in providing catechisation to the community. It shows not only the political struggle between the Soviet government and the Catholic Church, but also the attempts to find a form of coexistence. There were some grey zones in negotiations and communication between these two, when an understanding of common interests (such as keeping up moral standards in Lithuanian society, or restricting and fighting against negative tendencies such as alcoholism) led to attempts to come to an agreement in slowing down the anti-religious campaigns by the Soviet government, and limiting anti-Soviet rhetoric from Catholic priests.

Георги Йорданов Божилов, прякор Слона (13 юни 1935 г., Пловдив – 30 май 2001) е български живописец. През 1959 г. завършва Висшия институт за изобразително изкуство „Н. Павлович“ – специалност декоративно-монументална живопис.

През 1959 година рисува платното „Стачката на пловдивските тютюноработници“. Само няколко години преди това, през пролетта на 1953 г., Георги Божилов вероятно е бил свидетел на стачката на тютюноработници, основно жени, срещу условията на труд в национализираните от сталинския режим тютюневи фабрики и складове. Стачката, която прераства в работнически бунт, е потушена жестоко от държавната милиция - с много жертви, убити, ранени и арестувани.

Георги Божилов кодира събитието като привидно изобразява стачка на тютюнорабитниците от края на 1939-1940 г. Поради изключителната цензура, журито в столицата не знае за стачката от 1953 година. Така тази творба не само е приета за участие в изложба, но участва в Първото международно биенале на младите художници, проведено в Париж.

Георги Божилов–Слона не е репресиран от социалистическия режим, от 1960те години участва в общи художествени изложби на Съюза на българските художници. Приживе прави над 25 самостоятелни изложби в България и чужбина: в СССР, Турция, Полша.

Творчеството му е пример, как с определени произведения, творците успяват да заобиколят цензурните органи на властта и да кодират социални послания и критика към режима. Красимир Илиев подчертава, че тези произведения "скицират случващото се в различните периоди“, но за "прочитането" им се изискват и „размишления, усет, познания".