The story of acquisition of Iuri Shukhevych’s handwritten diary by Smoloskyp is unknown. This piece of Ukrainian samizdat was among numerous illegal documents smuggled by Smoloskyp couriers from Ukraine. In his diary, Shukhevych gives an account of Stalinist labour camps and ruminates on the destiny of the Ukrainian liberation movement. Smoloskyp and personally Osyp Zinkevych, who was a member of OUN’s leading body, PUN) participated in the campaigns in defence of Iuri Shukhevych, son of OUN-UPA military leader, Shukhevych, who spent over thirty years in Soviet labour camps. This diary along with many other primary source documents (for instance, the full collection of the documents of the Ukrainian Helsinki group) was used by Smoloskyp in their numerous publications on Shukhevych and other repressed Ukrainian nationalists.

This document is an important source of documentation for the understanding and writing of the history of the Romanian exile community in the 1980s. It concerns the organisation that Romanians of the emigration established to unmask the wrongdoings of the communist regime in their native country to the West in the hope that they would find external support for the removal of communism in Romania. In particular, the document illustrates exile actions for the observance of human rights in Romania, as it testifies to the existence of a political body set up for this purpose, namely Liga Românilor din Exil pentru Drepturile Omului (The League of Romanians in Exile for Human Rights). It had its headquarters in Paris and was coordinated by Virgil Veniamin, who was a personality of the exile. A graduate of the Law Faculty of the University of Paris in 1930, he was a professor of international law and a lawyer, as well as being a distinguished member of a Romanian political party, the National Peasant Party. The establishment of the communist regime found him at home in Romania, which he left clandestinely in February 1948, settling in Paris. In exile, he was particularly noted for his activity as president of the Carol I Royal University Foundation and as a member of the Romanian National Committee, considered by its founders as the Romanian government in exile. In the 1970s he was involved in a major scandal in the Romanian exile community when he was accused of collaborating with the Securitate in Bucharest. Today, based on the documents contained in the file on him created by the former Romanian secret police, it can be ascertained that he was indeed an agent of influence of the communist regime within the exile community. The document kept in the Ion Dumitru Collection is a request sent by the collector to Virgil Veniamin on 23 February 1980, asking him to accept affiliation to the central section in Paris of Liga Românilor din Exil pentru Drepturile Omului (The League of Romanians in Exile for Human Rights) of a newly established West German section based in Munich, in which Ion Dumitru had been elected chairman. In response to this request, Ion Dumitru received a favorable reply from Virgil Veniamin. Both documents, in A4 format, can be found in the private archive of Ion Dumitru at IICCMER.

Between 7 December 1980 and 6 January 1981, an exhibition was organized which was based on the objects in the folk religious collection in Esztergom. It was placed in the Esztergom Basilica, more precisely around the Holy Cross altar.

After the call issued on 6 January 1980, many objects were donated to the collection, so the exhibition could draw on 6,000 objects given by 240 donors. Icons, carvings, primers, chaplets, statues, embroideries, and religious manuscripts were put on exhibit as testimony to vibrant spiritual life. The purpose of the exhibition was dual: the organizers wanted to demonstrate the importance of religious objects, which were extraordinary in the communist period, and they also wanted to answer a question of raised by the churchgoing public: “What shall we send?” Zsuzsanna Erdélyi and László Lékai emphasized that they were open to every object which had something in connection with the subjective, the local, the folk, and official religious life.

The exhibition was a well-organized event which drew masses of visitors and also included showings by actors, actresses, and opera singers (Katalin Gombos, Anikó Rohonyi, Imre Sinkovits, Gábor Németh, András Vitai) and an organist (István Baróti). After their performance, excerpts of holy legends were read, and the event came to a close with meditation.

The exhibition was successful because many other objects were offered. On the other hand, the organizers faced the problem of how to deal with the names of the givers, how they could present the religious objects, and how they could help collect the artifacts.

Архивната единица се състои от документи, свързани с мерките на партийната и на държавната власт за забрана на книгата на Желев "Фашизмът" и за предотвратяване на разпространението ѝ. Архивната единица съдържа ръкописите на рецензиите на проф. Николай Генчев и проф. Митрю Янков; протоколи от различни обсъждания от периода 24 септември 1980 до 25 март 1983 г.; кореспонденция и др. документи, общо 186 страници.

Монографичното изследване „Фашизмът“ с първоначално заглавие „Тоталитарната държава“ Желю Желев подготвя през периода след като му е отнето софийското жителство и се установява със съпругата си Мария Желева в с. Грозден, Бургаско (1966-1972). В труда си Желев анализира тоталитарните режими на Нацистка Германия, Фашистка Италия и Франкистка Испания и описва основните принципи на поведение на фашистките режими, и без пряко да критикува комунистическите правителства, представя очевидните аналогии между фашистките и социалистическите държави.

След като завършва ръкописа през 1967 г., Желев прави опити опити за публикуването му в редица списания – Партиздат, Военно издателство, Издателство на Отечествения фронт (ОФ), „Наука и изкуство“), но среща отказ с аргументите липса на хартия или претрупаност на издателските планове. Като ръкопис текстът бързо се разпространява и чете по системата на самиздат – както в столицата, така и в провинцията. През 1968 г. Желев започва преговори с издателството на Чехословашката комунистическа партия „Свобода“, но военното потушаване на Пражката пролет осуетява издаването на книгата на чешки език.

През 1979 г. ръкописът е даден за рецензиране от издателство „Народна младеж“ и получава две положителни рецензии от водещи професори – философа Кирил Василев и от историка Николай Генчев. В рецензията си проф. д-р Николай Генчев представя основните теоретико-научни достойнства на ръкописа: „ ... показал е историческият път на овладяването на властта от фашистките партии в Германия, Италия и Испания, процесите на подчиняването на държавата от фашистката партия, превръщането на фашистката партия в „държава в държава“, налагането на фашистката идеология като господстваща, нетърпяща никаква политическа или духовна опозиция. ... показани са големите социални последици от овластяването на фашизма: унификацията на дховния живот, деперсонализацията на личността, налагане на авторитарния начин на мислене, комичния култ към фюрера, превръщането под натиска на невиждан в историята репресивен апарат на народа в тълпа и цялата морална деградация следствие на историческия експеримент, наречен фашизъм. ...“ и завършва с категоричното заключение „Не могат да съществуват никакви съмнения, че предложения ръкопис трябва да бъде отпечатан“. Датата е 24.09.1980 г. (1-5)

Едва в началото на март 1982 г. книгата е издадена в България в 10 000 тираж от издателство „Народна младеж“ в библиотека Мавър. Популярна маркстистка библиотека.

Книгата предизвиква сензация в обществените среди. Три седмици след пускането ѝ по книжарниците Държавна сигурност забранява „Фашизмът“ и нарежда да бъде конфискувана заради „липса на класово-партиен подход при разглеждането на въпросите“. Иззетите от органите официално излезли от печат около 4000 копия на книгата са унищожени.

Властите реагират с всеобхватна и масирана репресия срещу всички, които са били свързани с издаването. Уволнени са трима редактори: вътрешният редактор на книгата – поетът Кирил Гончев; редакторката, която завеждаше библиотека "Мавър"— Виолета Панева; завеждащият обшествено политическа литература към издателството — Стефан Ланджев. Външният редактор проф. Иван Славов получава партийно наказание "порицание" - „за проявена недооценка на мирогледно-идеологически и политически недостатъци на книгата „Фашизмът“.  Партийни наказания получават и двамата рецензенти: проф. Кирил Василев и проф. Николай Генчев. Заради крайно положителната си рецензия Генчев е заставен "отгоре" да си подаде оставката като декан на Историческия факултет и водените от него исторически поредици по телевизионните програма се спират за срок от 3–4 години. За положителна рецензия, публикувана в Пловдивския вестник "Отечествен глас", е наложено наказанието "строго мъмрене с последно предупреждение" за изключване от Партията на доц. Асен Карталов, който е и изключен от състава на лекторската група на ОК на БКП. Снет от поста завеждащ идеологическата редакция към същия вестник е журналистът Славейко Мандев.

Желю Желев, изключен от БКП още през 1965 г., по това време е старши научен сътрудник и член на Научния съвет на Института по културата и ръководител на секция "Култура и личност". Чрез т.нар. реорганизация на Института д-р Желев е изваден от Научния съвет, секцията е закрита.

Поради огромния обществен интерес към книгата и невъзможността да спрат разпространението ѝ, властите прилагат не директна физическа разправа, а по-гъвкави методи. На учен специалист – философът проф. дфн Митрю Янков, завеждащ секция „Съвременни философско-социологически теории“ на ИССТ се възлага да напише рецензия за книгата. Ръкописът на рецензията с дата 19.07. 1982 г. е запазен в архивната единица. Митрю Янков подлага книгата на унищожителна критика с аргументи като „твърде субективистка схема и субективистки подход“, „некласов подход“, „като игнорира съзнателно класовия подход, авторът на тази книга се опитва да дискредитира държавния и политически строй на социализма чрез множество алюзии и аналогии с фашизма“, „преписване и компилация“ и др. ръкописът е в обем от 31 машинописни страници (6-36).

Рецензията е предадена за печат в специализираното научно списание на Единния център за философия и социология – сп. Философска мисъл. В архивната единица е запазен пълният стенографски протокол на заседанието за приемане на рецензията на редакционната колегия от 13 октомври 1982 г. (38-145). Заседанието започва с констатацията на председателя Добрин Спасов: „Книгата на Желев стана някакво особено обществено явление, което заслужава пълното внимание на социолозите. Тя стана нещо като бестселър и ако е точна информацията, цената ѝ е стигнала 150 лева в антикварната“ (42). В продължилото 21 часа и 10 минути заседание се изказват различни мнения, преобладават критичните становища към рецензията на М. Янков, изтъква се, че рецензията има пропагандистки характер, че липсват сериозни научни аргументи, изказва се мнението „Янков публично казва нещо, за което Жельо Желев и читателите си мислят и си говорят помежду си, но не смеят да си го кажат открито. Рецензията не ни убеждава, че това не е така. Той просто казва публично нещо, което и Жельо Желев и ние си мислим“ (Д. Павлов, 57). Но накрая председателят на заседанието Добрин Спасов обобщава мненията и уверява др. Митрю Янков, „че въпреки горещите спорове, които тук се получиха, ние адмирираме неговата смелост да излезе с категорично мнение тъкмо по един такъв въпрос, за който и много по-опитни другари кой знае защо избягват да дадат становището си.“

Рецензията под заглавие "За научен, марксистко-ленински анализ на фашизма", подписана от Митрю Янков, е публикувана в значително съкратен вариант, но със запазена разгромяваща критика към книгата „Фашизмът“ през 1982 г., в последния 12 брой на списание „Философска мисъл“. Основното обвинение срещу книгата е, че не се прави класово-партиен анализ на фашизма, поради което не била написана от марксистко-ленински позиции. Отправя се и обвинението, че книгата е преписана, плагиат от книгата на Карл Попър "Откритото общество".

Архивът съдържа и откритото писмо – отговор на Желю Желев до редколегията, в което настоява или да се докаже плагиатството, или редколегията да се извини публично, защото в противен случай ще ги даде под съд, като доказва с документи, че в периода между 1967 и 1970 г. ръкописът на книгата е многократно регистриран в централните издателства. (146-148). Редакцията на сп. Философска мисъл е затрупана от протестни писма на изявени личности в областта на науката и културата, изразяващи възмущението си, че се предоставя място на обругаващи статии в духа на 50-те години, като същевременно не се дава възможност на обругания да отговори.  

Документите показват (неуспешните) опити на тоталитарния режим да се заглушат критичните гласове; разкриват възможностите за изразяване на несъгласие и показват, че опитите за подтискане на известни личности провокира протести.

The ninety-third issue of the Keston News Service (KNS) is one example of the kind of information disseminated by the Keston Institute. This particular document details incidents of a Pentecostal Ukrainian family being accosted by local Soviet authorities for applying for emigration and renouncing their Soviet citizenship. The youngest son appeared to have been physically assaulted by two unnamed men, but the family was denied legal recourse on the grounds of their repudiation of the Soviet Union. Although Keston’s reporting on religious life in the Soviet Union was not always explicitly critical, the publication of reports on the conditions of religious life to a Western audience undoubtedly contributed to the public’s perception of the Soviet Union as anti-religious and lacking in human rights. The dissemination of such information via KNS coincided with various human rights campaigns initiated by non-state actors in the West and the Soviet Union, such as the Helsinki Groups. Keston Institute was part of a larger constellation of individual and organizational actors who transnationally supported political and religious dissent in the Soviet Union.

През 1988 г. Ванцети Василев бяга през Сърбия в Италия, а на следващата година емигрира в Ню Йорк. При бягството си, В. Василев успял да изнесе един екземпляр от ръкописа на подготвяната като Самиздат книга "Семената на страха. т. 1 Машината". Копие от ръкописа оставил в дома си и го открил през 2016 г., скрито на тавана на старата им плевня. В Ню Йорк В. Василев се развива като автор на мемоарно-художествени романи. Довършва и издава „Семената на страха" – разказ в първо лице за униженията и безизходицата на един млад учен в условията на тоталитарния режим. Книгата излиза през 1991 в София с финансовата подкрепа на „Отворено общество“, след което е представена и в Ню Йорк. Поради голям читателски интерес, книгата е преиздадена през 2011 г., представяна е на различни форуми, отразена е от редица медии.