Дефиниция:
Понятието „цензура“ произлиза от латинското censura, което означава разследване. Оригиналното значение на думата „цензура“ е проверка на писмена работа. В източна и централна Европа практиката на държавна цензура датира от няколко века. Представителите на всяка политически установена абсолютна власт, независимо дали тя е просветен абсолютизъм или открита абсолютистка форма на управление, искат да контролират потока от информация, включително формите на контрол, базирани на политически, морални, религиозни или идеологически причини.
Технология на цензурата:
Цензурата се проявява в различни форми: предварителна, последваща или автоцензура. Предварителната цензура се извършва на място, където текстовете се преглеждат, редактират или спират от публикация въз основа на нареждане отгоре. Последващата цензура включва събирането и унищожаването на вече публикувани текстове (включително книги и брошури внесени от чужбина и разпространявани нелегално). Автоцензурата е феномен, при който авторите ограничават своите оригинални мисли и ги свеждат само до фрази, които са позволени от властта или пък прочистват произведенията си преди да ги публикуват.
Съветският съюз, който възниква през 1922 г. (след революцията от 1917 г.) има за цел да ограничи свободомислието в съответствие с въвеждането на комунистическата еднопартийната система, базирана на марксистко-ленинската доктрина, проникнала във всички сфери на живота в държавата, включително в нейния политически, икономически и културни аспект. Ето защо врагове на системата са осъдени не само на мълчание, но и на затворничество и изгнание (например Солженицин, Сахаров).[1]
След 1945 година, когато съветската сфера на влияние се разширява, съветските практики също се прилагат в окупираните европейски държави.
[1] http://cultural-opposition.eu/courage/file/n237853/Havel_V%C3%A1clav_kartony+%2816%29.JPG Писма на Вацлав Хавел до неговата съпруга от затвора
Фигура 1: Разпространение на цензурата по периоди и региони
Периодът между 1945 и 1989 г. обаче далеч не е хомогенен. Той може да бъде разделен на няколко подпериода, както е и в географията. Периодът 1945-1953 г. е доминиран от личността на Сталин, неговия режим и началото на Студената война, докато следващия период 1956-1989 е следствие почти изцяло на последвалите Студената война събития. По този начин тоталитарната диктатура постепенно се заменя с по-меката ѝ форма (например тази на Янош Кадар в Унгария), въпреки че другаде твърдолинейното комунистическо ръководство се запазва през целия период, например в Румъния, ГДР, по време на извънредното положение в Полша и в региона на Прибалтика.[1]
Разбира се трите вида цензура (открита, скрита и автоцензура) могат да съществуват едновременно в практиката, но обикновено, скритата и автоцензурата са тези, които са се случвали по едно и също време и са повлияли на интелектуалния хоризонт на региона. Както е видно от диаграмата за разпространение на цензурата, откритата цензура е норма в периода на открит терор, докато по време на меката диктатура и Студената война преобладават скритата цензура и автоцензурата.
Практика на цензурата
Откритата цензура е добре регулиран феномен. Неговата обща схема е следната: ръкопис – цензор #1; одобрен за печат – проверка на фактите – цензор #2; разрешение за публикуване – започва отпечатването – няколко копия се изпращат до по-високите нива на властта (KГБ, отдела за цензура на комунистическата партия, в някои случаи се изпраща копие до Съветския съюз).
[1] Направете хронологична таблица на комунистическо управление във вашата страна. Колко периода можете да определите като използвате учебници по история и други материали?
Фигура 2: Етапи на цензурата. Показани са четирите етапа на контрол от страна на властта. Същият модел важи за творческия процес при други културни продукти.
С други думи има различни нива на отговорност, като разрешението да се разпространява информация по особено чувствителни теми идва от Москва. От гореизложеното е видно, че един текст бива прочетен и прегледан от цензор още на етапа когато е ръкопис, и има възможности на всеки етап от процеса по цензуриране новият текст или друго произведение на изкуството да бъдат спряни или променени.
Цензурата има две основни функции: първата е да се пркрие информация от различно естество като тя се нагоди от властите до приемливата й форма или се унищожи цялата информация, която гражданите на страната не бива да узнават. За постигане на тази цел дори вече излязли публикации могат да бъдат иззети.[1] По същата причина културните контакти със западния свят са ограничени и поставени под контрол. Творците, които са станали неудобни на властта, попадат в затвора, изселени са или са настанени в психиатрични болници. След това са ликвидирани, животът им е съсипан и дори са принудени да емигрират.
Втората основна функция е контролът и „коригирането“ на публичната информация до степен в която тя е удобна за използването ѝ от властта за една от основните ѝ цели да дефинира понятието „социалистически човек“ и да направи така, че „социалистическият реализъм“ да доминира в изкуството и културата. Тези усилия по стандартизация проникват във всеки сегмент на обществото – от образованието през средствата за масово осведомяване, та до налагането на определена ценностна система.
Главно управление по въпросите на литературата и книгоиздаването (ГЛАВЛИТ), орган на Държавния съвет на СССР, е институцията натоварена с цензурата в СССР, която има централно управление и регионални клонове във всички съветски републики, и която става модел за цензура в другите социалистически страни. В Съветския съюз органът по цензурата е създаден през 1922 и растящите му непрекъснато функции имат за цел да предотвратят разпространеняването на информация, която може да представлява държавна тайна, чрез книги, вестници и други печатни издания, както и по радиото и телевизията. В държавите, в които има твърда диктатура, например по време на периода на отявлен сталинистки терор между 1947/49 и 1953 г., това е един вид защитен механизъм, за да се избегнат потенциални наказания, лишаване от свобода и терор. Типичен за абсурдността на времето е фактът, че в тази атмосфера много малко хора действително знаят какво наистина е забранено. Страхът сам по себе си е достатъчно ефикасно средство, което кара хората да се подчиняват на режима.
Трудността на цензурирането се състои в това, че честите поврати в официалната политика и идеология довеждат до промяна на данни, имена и факти. Неща, които са смятани за забранени в определен период, са разрешени в друг, с изключение на определени табута, които винаги са забранени, като отрицателното отношение към Съветския съюз, положението на малцинствата (религиозни, етнически), нарушената структура на икономиката и др. Списъци, които са съществували по време на открита диктатура, са унищожени след промените във властта, поради което днес са останали малко документи. Обратно, през периода на скрита цензура са поставени само няколко общи цели и предложения, и то не в писмена форма.
Типичната стилистична форма, която се използва за декларации от името на „Партията“, е обобщаващото „ние“ – това безлично и колективно местоимение има за цел да скрие индивидуалността зад маската на колективността, утвърждавайки по този начин властта. В ранните години на този период във всяка държава е създаден списък, който съдържа заглавията и имената на забранени книги и техните автори, а впоследствие тези произведения са унищожени или буквално изгорени[2]. Друго типично явление е отделни строфи, стихове и/ или части от определено произведение да бъдат заличени или пренаписана. В Унгария например повече от 1700 заглавия и около 150 000 копия са унищожени в периода 1945-1953 г. според списък изготвен от партията. Те са представлявали не само фашистки и антисемитски творби, но и класически произведения от световната и унгарската литература, чиито автори изразяват гражданска позиция.
От тази гледна точка скритата цензура е трудно предвидима, тъй като често не се знае какво е или не е позволено – авторите имат възможност да се договарят или да дебатират спорните въпроси с властта. В Унгария например властите с гордост заявяват, че „в страната никога не е имало цензура“. В правен смисъл това е вярно: не е имало действащ орган по цензурата. На практика обаче всяка публикация, филм или представление биват контролирани от правителството и могат да бъдат цензурирани или забранени преди, по време или дори след публикуването или завършването им. Скандалната теза на Дьорд Ацел за „3-те Т“ (от трите думи в унгарския език за забранен, разрешен или подкрепян) говори за непрекъснат контрол, упражняван върху цялата културна сфера за постигане на горните две цели. Казано по друг начин, всички теми, които са в противоречие или в конфликт със социалистическата култура и идеология, са забранени. Тези, които говорят открито и критикуват системата[3] (например по църковните въпроси, по малцинствените въпроси, по отношенията със Съветския съюз и революцията и т.н.) могат да станат обект на сериозно преследване. На унгарския писател Шандор Кьори например е забранено да пътува в чужбина през 1983 г. заради негова книга. Поради това е естествено, по време на скритата цензура, творците и интелектуалците да развиват метафоричен език. Тези, които имат интерес към философски и идеологически спорове или размисли, търсят нови значения и вкарват идеите си между редовете и зад думите. Хората следят партийните официози, за да разберат кой е бил наказан и защо, като по този начин се добива представа кои личности са стигматизирани и какви са техните идеи. Освен това там са и тези, които открито се обявяват против властта чрез личния си живот[4], но те са преследвани и често биват представяни като престъпници или хора, които живеят на ръба на закона. Понякога те са и лишени от свобода[5], като по този начин социалното им въздействие се маргинализира.
През периода на скрита цензура тези задачи се осъществяват предимно на ниските нива: такива са директорите, редакторите и сътрудниците на вестниците, издателствата, театрите и културните институти, които отговарят за контрола на интелектуалната продукция, издавана от тях. Това е най-ранният етап, където те могат да направят промени или да накарат някое произведение „да се подмята“ насам-натам. С други думи, принципът на „3-те Т“ понякога се превъща в четири „T“: освен подкрепа, разрешаване и забрана, може да има и „мотаене“, когато функционер на определено ниво се страхува да вземе решение. Ако произведението е одобрено на първо ниво, следва министерство, културна институция или служба, например Генералната дирекция на печата в Унгария, или дори „отговорен фактор“ в партията, които са следващото ниво на вземане на решения. [6] На това ниво творбата е преминала няколко проверки докато печатът „Одобрена“ бъде поставен. Ако в процеса на проверка е открита грешка и има тема неприемлива за партията, творбата се изземва и тези които са я одобрили, биват наказани. Към края на периода на мека диктатура през 1980 опозицията може да организира и да представи своите идеи по-открито, дори те да бъдат забранени, ако не достигат до по-широки слоеве от обществото. [7]
Автоцензурата е силна пречка за творческа свобода и креативност, тъй като при нея творецът трябва да се съобразява с това, което е забранено, като по този начин дава възможност на властта да наложи по-лесно своите идеи. Трябва да се подчертае, че това което прави цензурата ефективна е, че прилагайки я от нея следва автоцензура и всеки, който иска творбите му да видят бял свят, е принуден да си я налага. Автоцензурата е характерна за целия този период: първоначално тя се налага поради страх от терор и наказание, по-късно поради екзистенциална уязвимост и личен провал вследствие липса на работа и накрая себедоказването и желанието за кариера ограничават свободното изразяване на идеи и стимулират ревизирането и премахването на оригиналните изрази по време на самия творчески процес.
Упражнения:
Проучете периода 1945-1989 в собствената си страна от гледна точка на цензурата и културната опозиция. Посочете ограниченията и характеристиките на цензурата.
Examine the period 1945-1989 in your own country from the perspective of censorship and cultural resistance. Determine period boundaries and the characteristics of censorship practices.
След това с помощта на вашия учител намерете около петнадесет думи и дискутирайте дали дадена дума или израз са могли да бъдат публикувани през онзи период от време. Гласувайте и сравнете различните мнения по отношение на първите няколко думи и дали в групата има консенсус. След това представете идеологическите ценности на онази система.
Преговор
- Какво означава цензура?
- Колко вида цензура има?
- Как работи цензурата по времето на социализма? (Диаграмата е отпечатана и нарязана на части и учениците трябва да я сглобят на дъската.)
- В кои области има гражданска съпротива срещу властта?
- Какво означава „четене между редовете“ в контекста на периода?
- Какво представлява „социалистическият реализъм“?
- Какво разбираме под „3-те T“ и „4-те T“?
- Какви текстове и произведения могат да бъдат забранени днес? Можем ли да говорим за цензура в днешния свят?
Снимки от базата данни на проекта „Кураж“ с илюстративен материал:
http://cultural-opposition.eu/courage/display/n3559: Унищожаване на книги
http://cultural-opposition.eu/courage/file/n64632/01.jpg: Списък със забранени книги и вестници
http://cultural-opposition.eu/courage/file/n44062/Carnete+4.jpg: Тефтери, съдържащи филми, дублирани без цензура.
http://cultural-opposition.eu/courage/display/n21814: Забранен материал
http://cultural-opposition.eu/courage/file/n26297/uploaded_image: Посвещението е премахнато от самия композитор.
http://cultural-opposition.eu/courage/file/n3852/IMG_8649.JPG: Унгарско стихотворение, забранено от цензурата.
http://cultural-opposition.eu/courage/file/n15545/adrian-marino-cenzura-in-romania.JPG: Меморандумът в Румъния против цензурата върху чужди произведения
http://cultural-opposition.eu/courage/file/n15265/HR-HDA-1780-1_web.jpg Резолюция за забранен югославски вестник
http://cultural-opposition.eu/courage/file/n27495/FotoNeg.14.1.4.jpg: Дискусия през периода на мека цензура във връзка със списание „Мозго Влаг“ в Юридическия факултет на Будапещенския университет
http://cultural-opposition.eu/courage/file/n237853/Havel_V%C3%A1clav_kartony+%2816%29.JPG Писма на Вацлав Хавел до съпругата му от затвора
http://cultural-opposition.eu/courage/file/n26581/HR-HDA-640-8.jpg Документ от Хърватския идеологически комитет, който контролира съдържанието на пресата, изданията, произведенията на изкуството и спектаклите.
http://cultural-opposition.eu/courage/file/n21274/fortepan_125360.jpg Снимки от ъндърграунд клуба „Фекете люк“ („Черната дупка”)
Translated from English by Simeona Dzhoubrova
Превод от английски: Симеона Джуброва
[1] http://cultural-opposition.eu/courage/file/n15265/HR-HDA-1780-1_web.jpg Резолюция за забрана на чешко периодично издание
[2] http://cultural-opposition.eu/courage/display/n3559: Унищожаване на книги
[3] http://cultural-opposition.eu/courage/file/n15545/adrian-marino-cenzura-in-romania.JPG : Меморандумът в Румъния против цензурата върху чужди произведения
[4] http://cultural-opposition.eu/courage/file/n44062/Carnete+4.jpg:
[5] http://cultural-opposition.eu/courage/file/n237853/Havel_V%C3%A1clav_kartony+%2816%29.JPG Писма на Вацлав Хавел до неговата съпруга от затвора
[6] http://cultural-opposition.eu/courage/file/n26581/HR-HDA-640-8.jpg Документ от Хърватския идеологически комитет, който контролира съдържанието на пресата, изданията, произведенията на изкуството и спектаклите.
[7] http://cultural-opposition.eu/courage/file/n27495/FotoNeg.14.1.4.jpg: Дискусия през периода на мека цензура във връзка със списание “Мозго Влаг“ в Юридическия факултет на Будапещенския университет