- екология
- право на събиране
- държавна сигурност
- граждански движения
- гражданско неподчинение
Цели:
Учениците трябва
- да разбират ролята на екологичните движения (или липсата им) в политиката на социалистическите режими;
- да разбират стратегиите на екологичните движения и разнообразието им в локалния контекст и време;
- да се запознаят с методите на гражданските движения в рамките на системата.
Нагласи:
Учениците трябва
- да разбират важността на опазването на околната среда за човешкия живот;
- да научат посредством упражнения и да са наясно с нарастващото значение на опазването на околната среда и своята собствена отговорност;
- да имат уважение към проявите на съпротива.
Умения:
Учениците трябва
- да могат да намират необходимата информация в рамките на собствените си страни;
- да могат да преглеждат ефективно регистъра на проекта „КУРАЖ“ и други бази данни;
- да могат да сравняват информация и да имат критично отношение.
Правото на събиране и опазването на околната среда при социализма
Преди промените единствената социалистическа партия позволява събранията само за целите на официалната идеология, само на определени места и само ако събитието е организирано от властта. Хората, които не спазват правилата, биват нарочвани като врагове на народа. Държавна сигурност цели да репресира всички форми на протест и да ограничи броя им чрез масово обучение на специалните сили, милицията и армията как да контролират тълпата.
Има различни поводи, които изкарват хората на улицата. Опазването на околната среда е сред най-важните от тях. Опазването на околната среда е социален акт, идеология и движение, което цели да предотврати, намали или спре екологични щети, причинени от хората. Съществуват няколко организации по света, които олицетворяват идеята за опазването на околната среда от гражданската сфера до политическите институции. По времето на социализма обаче екологичните въпроси остават на заден план в сравнение с въпросите на централизираната икономика, която следва съветския модел. От петдесетте години насам заводи и цели градове са изградени без никакво отношение към въздействието им върху околната среда. По-късно господства идеята, че при социализма няма нужда от опазване на околната среда, защото икономическите субекти, водени от своята вътрешна морална мотивация, автоматично ще обърнат внимание на екологичните въпроси.
Въпреки неглижиращото отношение на държавата, има мобилизация около по-значимите въпроси, които занимават широкото общественото мнение и се постига успех по отношение на някои екологични проблеми. Тези движения показват, че колективният протест може да въздейства ефективно на диктаторските режими и много пъти тези организации преминават отвъд проблемите на околната среда и се занимават с критика на цялата система – в много случаи за първи път от началото на социалистическия режим. В този урок ще бъдат дискутирани няколко такива значими движения.
Долината на Западна Двина
През 1958 г. в Латвия 55 учени и известни личности от сферата на културата подписват петиция срещу изграждането на планираната водна електроцентрала в град Плявинас. Централата е на път да бъде построена в долината на река Двина, един от най-красивите райони на Латвия, богат на археологически и исторически реликви, които са от символно значение за националната история. Хората, подписали петицията, признават важността на изграждането на водна електроцентрала, но молят проектантите ѝ да вземат под внимание както икономическите, така и екологичните аспекти. Това е първата масова акция в Латвия след Втората световна война, но постепенно тя отшумява и в крайна сметка централата е построена през 1966 година. При строителството ѝ не са опазени историческите и екологичните ценности и този провал се превръща в символ на цялото негодувание срещу съветската власт.
Долината на Западна Двина отново попада в центъра на вниманието през 80-те. През 1986-1987 г. в град Даугавпилс съветски специалисти планират да се изградят друга водна електроцентрала, но се изправят пред сериозна опозиция. Кампанията срещу строителството е първият случай в Латвия на опозиция срещу съветската власт, когато, за разлика от провала в Плявинас, акцията по спасяването на курорта е успешна. Статия на Дайнис Иванс и Артур Снипс относно екологични и икономически последици от планираното строителство е публикувана в седмично списание за литература и изкуство през 1986 г. Статията предизвиква голям интерес и провокира разгорещени дебати, и въпреки че властите не желаят да се занимават с въпроса, те в крайна сметка са принудени да спрат строителството поради масирания натиск (петицията е подписана от 34 000 души). Документите, свързани с електроцентралите в Плявинас и Даугавпилс, могат да бъдат видяни в Музея на река Западна Двина (за първата има много малко информация, поради репресиите на съветската власт).
Фосфоритните мини
Голямо екологично движение се появява и в Естония в края на 80-те, което в крайна сметка се превръща в отправна точка на революционните събития в страната. Съветският съюз планира да отвори фосфоритни мини в Естония, но тези мини заплашват да причинят сериозни щети на околната среда в региона. Юхан Ааре, телевизионен репортер, журналист и политик, започва голяма кампания срещу отварянето на мините през февруари 1987 година. По време на излъчването на телевизионната програма „Панда“ – предаване с екологична тематика, зрителите са помолени да изпратят писма до властите в знак на протест. Този призив предизвиква масови протести и в резултат на така наречената фосфоритна война властите в крайна сметка оттеглят своите първоначални планове. Ааре събира документите, свързани с предаването „Панда“, и създава собствена частна колекция.
В Украйна, на територията на Съветския съюз, 4-ти реактор на атомната електроцентрала в Чернобил избухва и в резултат на бедствието значително количество радиоактивни отпадъци попада на различни територии в Европа. Съветското ръководство се опитва да прикрие фактите, но след като са открити радиоактивни облаци в Швеция, те нямат друг избор освен да съобщят новината. Протестни действия срещу тази най-тежка ядрена катастрофа не са организирани заради секретността, но може да се смята, че тази катастрофа допринася за по-бързото изпълнение на реформите замислени от Горбачов.
Водно-електрическата централа „Габчиково-Надимарош“
През 1977 г. Унгария и Чехословакия подписват договор за изграждане на съвместен язовир на река Дунав. Целите са да се произвежда електроенергия, да се подобри корабоплаването, да има по-добра защита от наводнения и да се развива региона. Строителството започва през 1984 г., но документите, свързани с проекта са засекретени. Движението „Дунав кръг“ е създадено на 1 август 1984 г. с цел твърдо противопоставяне на плана за изграждане на разрушителния язовир. Това гражданско движение се ръководи от биолога Янош Варга, един от многото, и има за цел да предотврати изграждането на елекроцентралата посредством публични протести, дебати и чрез разпространяване на самиздат документи. Активистите му твърдят, че язовирът ще предизвика екологична катастрофа, ще унищожи природата в района и хиляди хора ще трябва да напуснат домовете си. Чрез своята дейност движението „Дунав кръг“ обръща внимание на унищожаването на околната среда от страна на социалистическия режим и с времето екологичният проблем се разраства в по-широка критика на социалистическата държава. През 1988 г. десетки хиляди хора протестират срещу построяването на електроцентралата и този протест е документиран от нелегалния самиздат видео канал „Фекете Добоз“ /„Черната кутия“/. Проектът e спиран и рестартиран няколко пъти и накрая строителството е преустановено през 1989 г. поради масови протести, а международният договор е прекратен през 1992 година. Все пак словашката част на язовира – водноелектрическата централа „Габчиково“, е построена през 1992 г. Документите на движението „Дунав кръг“ са дарени на градския архив на Будапеща от Дьорд Дропа, активист на движението.
Братислава на висок глас
Словашките еколози издават по системата самиздат „Братислава на висок глас“ (Bratislava nahlas) през 1987 г. където се разискват проблемите на околната среда в словашката столица. „Братислава на висок глас“ обсъжда изключително тежкото замърсяване на въздуха и водата, разрушените паметници и евентуалните катастрофални последици от проекта на електроцентралата „Габчиково-Надимарош“. Сбирката на Словашката асоциация на еколозите показва решаващата роля на природозащитниците в чехословашкото движение – освен успешните демонстрации, те също така съхраняват редица паметници и стари гробища с доброволен труд.
Иван Деймал
Иван Деймал е важна фигура на чешката съпротива. Той завършва техникум по градинарство и учи земеделие в Чешкия аграрен университет в Прага. Тъй като е сред водещите студентски активисти на „Пражката пролет“ и член на революционното младежко движение, той не завършва следването си и попада в затвора на два пъти. Като значим представител на екологичното движение взема участие в основаването на Обществото за околна среда. Става министър на околната среда през 1990-91 г. и оглавява Чешкия институт по околна среда през 1994-1995 г.
Движението на Русе „ДИШАЙ“
Един от най-впечатляващите големи екологични протести в България е провокиран от промишлен химически завод на румънския бряг на река Дунав през 1980 г. Заводът причинява сериозни екологични проблеми в съседния град Русе, а положението се влошава и от влиянието на другите заводи на територията на града. И двете правителства имат информация за мащаба на замърсяването, но се опитват да прикрият проблема. На 28 септември 1987 г. стотици хора в Русе протестират срещу обгазяването и това е първата улична демонстрация в комунистическа България. До ноември броят на хората се увеличава до няколко хиляди души, факт, който се премълчава от държавните медии. Режисьорът документалист Юри Жиров обаче заснема целия протест и филмът „Дишай”, режисиран от Малина Петрова въз основа на тези събития, е прожектиран през 1988 г. Общественият комитет за защита на Русе е създаден веднага след премиерата като първата антитоталитарна организация в България. Скоро след това се създават и други движения. Независимото сдружение „Екогласност“, основано през април 1989 г., се фокусира върху важни проблеми на околната среда и изиграва съществена роля в политическите промени на България. Последният протест в Русе става през 1991 г.
Протестите в Омиш
През април 1979 г. се формира протестно движение срещу плановете за изграждане на завод в хърватския град Омиш. Петицията срещу строежа е подписана от повече от 3000 души, което води до по-нататъшни професионални и обществени дебати. Провежда се референдум през лятото с голям брой участници, където почти 98,7 % гласуват против изграждането на завода. Протестът успява и властите оттеглят решението си за строеж на завода.
След промените опазването на околната среда става съществен проблем в региона и екологичните движения имат мощна подкрепа и силен глас, които продължават и до днес.
Упражнения:
В началото на часа:
Какво правите за околната среда?
Смятате ли, че защитата на околната среда е важен проблем в един несвободен свят, например по време на диктатура (например разделното събиране на отпадъци и т.н.)?
Какви възможности за изразяване на мнение има по време на диктатура?
За какъв вид протести, политически или други събирания сте чували в миналото или в настоящето?
Какви съвременни екологични организации познавате?
От регистъра на „КУРАЖ“:
Прочетете внимателно историята на „Фекете Добоз“ /„Черната кутия“/. Какво друго документират те освен протестните действия на „Дунав кръг“? Подгответе презентация!
Намерете сбирки, лица, документи (Златко Еленски, „Жените в обществото“ и т.н.) и се опитайте да възстановите събитията! Можете да изпълните задачата онлайн (в презентация) или в група на големи пана с рисунки, фотографии, постери. Можете да подготвите протестни плакати или да напишете биографиите на участниците в тези движения. Намерете снимки от протестите срещу проекта „Габчиково-Надимарош“ във Fortepan. Подредете ги и направете разказ по тях!
Вярно или невярно? С помощта на регистъра на „КУРАЖ“ дайте отговор дали тези твърдения са верни или неверни.
Полякът Аркадиуш Заяковски /Arkadiusz „Owca“ Zajączkowski/ има значителен принос за архивната изложба „Fuck 89“.
Темата на изложбата „Жените в обществото“ е екологичната катастрофа в Русе и активната роля на жените в протестните движения.
Най-голямата екологична библиотека на Унгария – библиотеката на Асоциацията на културните иновации, се намира в квартал „Ужбуда“ срещу Театър MU.
Кутиите с надпис „Протести, демонстрации, мобилизации“ в Историческия архив на Държавна сигурност съдържат документи на тайните служби за протестите в Будапеща преди 1989 г.
Германската група „Initiativgruppe Leben“ е сформирана през 1987 г. в Лайпциг на базата на вече съществуващата Работна група по околната среда. Освен с екологични проблеми, членовете ѝ се занимават и с гражданските права и политика.
Игрови задачи:
- Ушийте ретро торба от стари дрехи, която после да можете да изхвърлите. Подгответе постери и плакати от боклук, капачки от бутилки и стикери за въображаема демонстрация за околната среда. Важно е да не купувате материалите и да използвате само отпадъчни материали.
- След като сте разгледали Регистъра на „КУРАЖ“, формирайте малки групи. Всяка група получава кратка информация за лица, събития, групи или музеи, които са взели участие в екологичните движения (чрез презентация постепенно се преминава от по-проста към по-сложна информация). Ако някоя от групите познае отговора, трябва да го напише на лист хартия и да го покаже на учителя. Ако отговорът е правилен, тази група хвърля смачканата хартия в кош, поставен в центъра на стаята. Улучилите коша получават една точка. Печели групата събрала най-много точки.
Пример:
Янош Гурко
- Израства в Пещлорик като най-големият от седем братя и сестри в католическо интелектуално семейство. Майка му е лекарка, баща му е главен инженер на фармацевтичния завод в Будапеща.
- Защитава своята докторска дисертация на тема „Типология на унгарските църкви по време на ерата на Арпад“ през 1986 година във Факултета по архитектура на Техническия университет в Будапеща,.
- През 1980 г. участва в редица независими инициативи като самиздат автор и разпространител и като усърден доброволец на „Дунав кръг“ и движенията за солидарност на Трансилвания.
- През 1987-88 г. играе ключова роля в събирането на 400 страници документи, изготвени от десетки доброволци, и взема участие в представянето на застрашеното мултикултурно архитектурно наследство на Трансилвания.
- През 1993 г. става министър на околната среда и регионалното развитие на Антал, както и в следващото правителство на Борош.