COURAGE
Свързване на колекции

×
Обикновените герои на социализма

Обикновените герои на социализма

Цели:Учениците да задълбочат познанията си, да се сдобият с информация и да се запознаят с основните факти.Основни понятия:

  • цензура
  • нелегална култура
  • ЛГБТ общности

Умения:

  • да се направи цялостен анализ на събитията;
  • да се оценят реакциите на политическата система и на хората, въз основа на дадена информация;
  • да се идентифицират причинно-следствени връзки по даден казус.

По време на целия урок и в допълнителните дейности учениците трябва да:

  • научат повече за възможностите за предприемане на действия;
  • научат повече за взаимовръзката между приспособяване и съпротива;
  • научат за различните форми на съпротива;
  • могат да разпознават възможностите за противодействие при социализма;
  • могат да оценяват различните форми на съпротива.

Умения:

  • за намиране на информация по темата за героите на всекидневието;
  • за задълбочаване на познанията за ежедневната съпротива;
  • за запознаване с информация за черния пазар, тайната култура и т.н.

Възможности за противодействие при социализма

 От началото на шейсетте години лидерите на социалистическите държави успокояват вътрешната политика и заменят строгата диктатура с по-меки тактики. Янош Кадар, първи секретар на Унгарската социалистическа работническа партия, изрича известната си фраза на конгреса на партията на 20 ноември 1962 г.: „Всеки, който не е против нас, е с нас“.  До определена степен това „правило“ се отнася за всички останали страни в региона – с изключение на Румъния, в която в определени периоди диктатурата дори се засилва поради различни причини (като например през 1956 г. по време на събитията в Унгария и по време на извънредното положение в Чехословакия през 1968 г.).

Гражданите свикват да живеят с ограниченията на системата или са принудени да се адаптират към нея. Те изобретяват различни стратегии на оцеляване, които им помагат да се справят с ограниченията. Вместо да бъдат активни в обществото, хората се затварят в личното си пространство и приемат условията на системата. За да могат да задоволят ежедневните си нужди, те се отказват от определени права и свободи, спазват мълчание и обсъждат политиката само зад затворените врати на домовете си. В други случаи мълчанието е тотално, съгласно друг един принцип на времето, който гласи: „И стените имат уши“.

 

Има обаче и критично настроени хора, които не се подчиняват на правилата на властта като изразяват този бунт в ежедневния си живот или в рамките на собствената си общност. Често това означава автономно мислене и живот лавиращ през официалната идеология или принадлежност към етническа или сексуална идентичности, които са заклеймени от социалистическия морал и общественото мнение. Понякога се отива и по-далеч и определени хора рискуват индивидуалната си свобода, и дори живота си, като разпространяват религиозни или културни елементи на запад или в собствената си страна. Обикновеният герой е следователно широко понятие. Този урок има за цел да посочи някои примери на ежедневна съпротива по време на социализма, без да се стреми да бъде изчерпателен.

Нелегална култура

Николае Чаушеску, президент на Социалистическа република Румъния и генерален секретар на Румънската комунистическа партия (наричан от ласкателите си „геният на Карпатите“ по време на култа към личността му) стабилизира монополната си позиция на партиен лидер и декларира пълно погасяване на заемите на румънската държава като основна икономическа цел. Вследствие на което страната стига до пълен икономически крах и животът на обикновените граждани става изключително тежък. Докато в останалите социалистически страни през 80-те има атмосфера на разведряване, Румъния си остава в пълна политическа и културна изолация – хората са гладни и студуват, а за румънските тайни служби, известни като Секуритате, се носят ужасяващи слухове. Програмите на двата телевизионни канала постоянно се ограничават след 1985 г., и в крайна сметка се стига до излъчване само на пропагандни материали по два часа на ден.

В този задушаващ политически климат се установява нелегална мрежа за разпространяване на културни продукти. Хората се събират в къщи и апартаменти да гледат популярни американски комедии, екшъни или приключенски филми. Това нелегално домашно кино означава свобода за много хора и гледането на тези филми само по себе си се смята за опозиционна дейност, защото хората трябва да се пазят от преследванията на Секуритате. Ирина Маргарета Нистор, която превежда и дублира около 3000 филма, става популярен герой, въпреки че никой не знае как изглежда тя до 1989 г. В нейната частна колекция в дома ѝ има няколко тетрадки, съдържащи заглавията на филмите, преведени и дублирани от нея, както и около 40 VHS касети. Днес Нистор е една от най-популярните филмови критици в Румъния.

В Чехословакия забранена литература (религиозни книги, дисидентски издания) се изнася нелегално на запад от доброволци, с коли или пеша през планините. Те често са спирани от гранична полиция и са под заплаха от изхвърляне от университета или уволнение от работа от страна на властите, ако откажат да разкрият източниците на нелегалните си стоки. На 12 декември 1983 г. трима младежи, при опит за нелегално пренасяне на религиозни книги, снимки и записи през планината в тежка снежна буря, са заловени от полската гранична полиция. Тъй като отказват да признаят каквото и да било, те са разпитвани, пребити и заключени в отделни килии. По-късно са освободени само поради международния отзвук на възмущение – Роналд Рейгън и Йоан Павел II се застъпват за тях. Историята на тези млади хора е разказана в документалния филм “Стъпки в снега“ (Славомир Жребни, 2015 г.).

Национални и културни движения

Движението за унгарски традиционни народни танци е основано през 1972 г. и е едновременно и толерирана и забранявана форма на забавление и уникален феномен в социалистическа Унгария. Движението за традиционни танци създава нов тип субкултура, която става типична форма на културна опозиция заедно с биит музиката, клубовете за филми и други алтернативни форми на забавление. Движението е заклеймявано от органите на властта от самото начало за това, че е националистическо, въпреки че (частично)  се подкрепя от властите. Властта следи изкъсо Движението и многократно го преследва и санкционира. На членовете му, например на певицата Марта Шебещен, им е забранено да пътуват в чужбина и на проявите му винаги присъстват ченгета от тайната милиция. Освен това, тайните служби внедряват музиканти и танцьори в състава на Движението.

 

Естонската студентска строителна бригада (ESBB), която използва евтина работна ръка, се състои от естонски младежи и е създадена през 1966 г. в Съветския съюз. Въпреки че основните ѝ цели са патриотизмът и политическата отговорност, Бригадата бързо се превръща в група на свободно мислещи и действащи хора, която се опитва да запази своята автономия от комсомола. Членовете на Бригадата избягват директната опозиция и в същото време се ползват с относителна свобода по време на диктатурата – те често организират прояви извън работно време (тяхното представление „Ести Пиду“ се споменава в документите на партията). Създават вицове за властимащите, пишат песни и възраждат стари, забранени студентски традиции. Това е възможно благодарение на дейците на Бригадата, произлизащи от самата нея, а не внедрени отвън. Организацията е в апогея си през първата половина на 80-те, докато през втората половина на десетилетието тя намалява и се разпада през 1993 г.

ЛГБТ движението е в центъра на общественото внимание и приемането му е различно в различните социалистически страни. В Полша то не попада под ударите на наказателния кодекс, но така наречената операция „Хиацинт“ (събирала информация за нетрадиционната сексуална ориентация на част от лидерите на опозицията) се провежда между 1985 и 1987 г., когато комунистическите тайни служби организират серия от арести и разследвания. По-късно тя се превръща в база данни за гей хората и тяхната мрежа. В резултат на тези действия около 11 000 души са картотекирани. В повечето държави като Унгария, ГДР и Чехословакия хомосексуалността се декриминализира през 1960 г. (в Румъния едва през 1996 г.). Въпреки легализацията да си гей все още се счита за нередно и за извращение и държавна сигурност редовно държи местата, посещавани от гей хората, под наблюдение, както и въдворява агенти сред тях. В Унгария например има отделно подразделение на държавна сигурност за следене на гей хората. ЛГБТ хората са принудени да живеят двойствен таен живот и да прикриват същността си. Даже да посетиш гей клуб си е акт на безстрашие. Документалният филм „Горещи хора, студена диктатура“ /Hot men, cold dictatorships (2015)/ с режисьор Мария Такаш описва тези събития. Първият гей активист е Лайош Ромшор, основател на Асоциация Хомерош /Homérosz Association/.

Положението и приемането на турското малцинство се е променило по време на комунистическия режим. До средата на петдесетте години държавата гарантира правото на образование на майчин език, съществуват вестници на турски и следването на турски студенти в университетите се толерира. По-късно обаче методите на режима стават много по-драстични. Властта има за цел да потисне всички видове етнически и религиозни движения и започва масирани атаки срещу всички изповедания. След няколко изселвания, емигрантски вълни и забрана за употреба на езика, държавата започва открита кампания срещу българското етническо турско малцинство.  Поради агресивната политика на асимилация, религиозните практики и облекло са  забранени, вестниците са закрити, забранена е литературата и ползването на родния език на обществени места. Турското население е принудено да приеме български имена, в много случаи и чрез насилие. Тези действия водят до масови протести и сблъсъци между властите и представителите на турското етническо малцинство. Сюлейман Казимов Саадетинов, който работи като машинен инженер, отказва да бъде преименуван, арестуван е и е изпратен в трудовия лагер в Белене. След една година е подложен на пробация и по-късно, през 1989 г., е депортиран от страната, подобно на много други негови съграждани. Тайната снимка, направена от Сюлейман Саадетинов, вероятно е единствената снимка от трудовия лагер в Белене от 1985-1986 г.

Упражнения:

Намерете Георге Мурузюк в системния регистър на „КУРАЖ“. Подгответе презентация за неговото дело или напишете негов блог от дните, когато изкачва комина на фабриката.

Писмо от Румъния. Опитайте се да си представите личността на автора и изгответе негов/ неин профил, негова / нейна автобиография, опишете неговата/ нейната съдба, родословното му/ ѝ дърво. Подгответе презентация със снимков материал, напишете въображаемо интервю с автора на писмото, направете снимки на неговия / нейния всекидневен живот и др.

Гледайте филма „Чък Норис срещу комунизма“. Какви филми предпочитат хората днес,  какви жанрове? Как тези филми представят Америка и Запада?

Покажете на останалите рентгенови снимки. Какво ви напомнят? За какво могат да се използват? Разгледайте такива снимки на костната система.

Гледайте филма „Рентгениздат“. Какво показва този филм за ежедневния живот по времето на сталинизма?

Гледайте откъс от филма „Горещи хора, студена диктатура“. Смятате ли, че ситуацията се е променила от времето на социализма? Как смятате, какво мислят днес хората за свободата – тези, които са израснали по времето на Тодор Живков и младите гей хора днес?

Напишете есе, което да започва с изречението: „Ако трябваше да прикривам от обществото…“

Кои национални и международни гей-организации познавате? Проверете в регистъра на „КУРАЖ“.

Намерете тайната снимка на Сюлейман Саадетинов в регистъра на „КУРАЖ“ и я коментирайте.

 

Вярно или невярно?

Открийте отговорите в регистъра на „КУРАЖ“. Ако твърдението е невярно, дайте верния отговор:

Le Cabaret Travesti е създаено в Съветския съюз.

Homeros-Lambda е първата oфициалнa гей-организация в Унгария, регистриранa през 1987, основана от д-р Лайош Ромшор и Петер Амбрус.

Художникът-керамик Ембия Чавуш е депортиран в трудовия лагер Белене, подобно на Сюлейман Саадетинов.