COURAGE

Свързване на колекции

Въведение

В епохата на социализма литературата е от особена важност по две причини: от една страна за разпространяване на идеологията на режима, а от друга за културна съпротива срещу него. Литературата следва да бъде разбирана в най-широк смисъл: поезия, романи, пиеси, но също и текстове на песни, форуми и общности на авторите, събития и др. В тези текстове и литературни „пространства“ пропагандата, официалната идеология, официалната естетика (принципи на красотата) и поетика (теории за литературните форми) се изразяват и противопоставят на идеологията, естетиката и поетиката на опозицията.

Ако изследваме литературата на една епоха, то можем да разберем и историята ѝ по-добре. И все пак основната цел на този урок е не да задълбочи историческите познания за социалистическия режим, а да покаже как преплитането на контрол, идеологическо влияние, опозиция и съпротива действат в литературата от онзи период. Урокът се фокусира върху естетиката на текстовете, а не върху контекста, в който те са били създадени и представени.

В обобщение това е урок по литература с исторически измерения, а не урок по история с примери от литературата. Въпреки че литературата се състои от различни жанрове, в този урок ще се съсредоточим върху поезията.

Съдържание: светът на литературата по време на социализма

Преди да се спрем на някои примери за естетиката на социалистическата епоха, е необходимо да разгледаме различните форми в света на литературата от този период. Основните елементи на литературната продукция са издателствата, списанията, писателските съюзи, различни събития и контролиращите институции на държавата или партията.

Издателствата имат важна роля, защото те публикуват чужди произведения, нови талантливи писатели и установени такива, като по този начин имат съществено влияние върху това, което хората четат. И всички разбира се са под идеологически контрол. Освен официалните издателства, съществуват и нелегални такива като Полиш Нова Polish NOWA.

Списанията са важни културни пространства, където се публикуват повести, стихотворения и есета, а освен това са и място, където могат да се провеждат дискусии и дебати. Тези журнали дават трибуна на различни литературни произведения и критики. Някои от тях често преминават границите на идеологическия контрол и биват забранени за определен период от време, например Книжни новини в Югославия, Moзго Вилаг и Tисатай в Унгария.

Писателските съюзи представляват важни организации, където биват представени тенденциите на съответствие с официалната линия, както и противоположните или критични мнения. Понякога, дори и след активно участие в съветизацията на литературата, те са в състояние да изградят определена вътрешна автономия и дори да се противопоставят на наложените политики в постсталиниския период (напр. Молдовския съюз на писателите или Литовския съюз на писателите). През 80-те някои от съюзите са важни места за нарастващата критика и опозиция срещу режима (например Съюзът на унгарските писатели и неговата годишна среща в Токай).

Събития като премиери на книги, срещи на художници и конгреси на писателите са други платформи, където има дебати, сцени и дискусии относно тенденциите в литературната продукция в страната. В урока за религиозната опозиция например Полската художествената седмица бе спомената като събитие на несъгласие и опозиционност. Конгресите на писателските съюзи са събития, на които има бурни  дебати, конфронтация или културна опозиция. По време на 5-ия конгрес на Съюза на литовските писатели през 1970 г. по-възрастното поколение писатели критикува своите по-млади колеги, защото техният „модернистичен“ стил не се съсредоточава върху съдържанието както изисква социалистическият реализъм (виж по-долу) и тяхната позиция е наречена „формализъм“. Докато пет години по-рано в 1965, по време на Конгреса на молдовския Съюз на писателите различните поколения единодушно критикуват русификацията на молдовската култура.

Във всяка страна съществуват институции, които контролират литературната продукция. Например Идеологическата комисия на ЦК на комунистическата партия на Хърватия, ЦК на Латвийската комунистическа партия или в Унгария видният политик по културните въпроси Дьорд Ацел (член на централния комитет на партията), чиито решения формират художествено-творческия живот по време на ерата на Кадар (събитие от „периода на Ацел“).

Важно е да се отбележи, че няколко „национални“ издателства са създадени в западни страни. Те публикуват произведения, които са (или биха били) забранени в съответната страна (Тамиздат), а има и писатели, които емигрират и създават литература в изгнание (например Милан Кундера, Иван Блатни или Данило Киш). Някои от тези автори са (пре)открити след падането на режима.

Конформизъм

Не винаги е лесно да се определи какво е в съответствие с идеологическата линия в дадена литература. От една страна, критиките срещу режима и неговата идеология със сигурност са забранени, следователно такива критични литературни творби остават непубликувани (например стихотворенията на Кнутс Скуениекс, писани в затвора), забранени (случаят Тисатай например) и/или разпространявани от Самиздат (например стихотворенията на Петко Огойски). От друга страна има определени изисквания към съдържанието и естетиката от страна на партията и официалните „архитекти“ на културния живот, но тези изисквания не винаги са наложени отгоре. По този начин литературата като изкуство и художествено производство получава определена автономия и свобода, особено след сталинисткия период. И, както ще видим в раздела за социалистическия реализъм и опозицията, границите на конформизъм и опозиция не винаги са ясни.

Също така е важно да се отбележи, че в различни периоди на социализма мерките за контрол са различни. 

Пропагандна литература

Терминът „пропаганда“ обикновено се използва в отрицателен смисъл. Тя може да бъде определена като начин на комуникация, която има за цел да влияе на обществото и да предава определена информация или идеи, често по манипулативен начин. Пропагандната литература е представена чрез стихотворения, пиеси, романи и други литературни произведения, които имат идеологически и манипулативен характер. Този вид литература има отчетливо присъствие в първия период (сталинисткия) на режима, но там, където е силен култът към личността (като този на Чаушеску в Румъния), тя продължава дори в късния социализъм. Най-крайните форми на пропагандна литература често имат тържествен характер. Те са създадени по повод успехите на партията, на Съветския съюз или за възвеличаване на лидера. През 50-те авторите са принудени да пишат пропагандни произведения и дори да не са били директно принуждавани, те се чувстват длъжни да го правят. Унгарецът Гюла Илеш например, който тайно пише силни антиправителствени стихове за тиранията през 1950 г., взема участие в изданието, което славослови унгарския авторитарен лидер за 60-ия му рождения ден през 1952. Съюзите на писателите са допринесли много за насърчаване на пропагандната литература през сталинисткия период (виж по-горе).

Пропагандната литература често поднася прости, лесно разбираеми текстове. Тя е догматична и обикновено следва предварително определени схеми.

Поради текстовете си, песните от комунистическия период могат да се считат за част от тази пропагандна литература. Посланието на текста е подчертано от силата на музиката. Много образци са достъпни в интернет, а в някои страни те придобиват огромна популярност. Някои от тях съдържат комичен елемент и по-младите поколения ги пеят с доста ирония, докато възрастните си ги спомнят с носталгия. Посланията им сега са съвсем различни, отколкото са били по времето на социализма.

Социалистически реализъм

Социалистическият реализъм е естетически стил, наложен от режима. Да му се противопоставяш чрез публикации в Самиздат или в Тамиздат означава да си в опозиция на тоталитарната система (като публикацията в Тамиздат Какво е социалистически реализъм?, която подлага на съмнение основните му постулати). Социалистическият реализъм обаче е не просто идеологическа и догматична естетика, той също има много различни форми и не може да бъде описан посредством набор от наложени критерии. Социалистическият реализъм също така преминава границите на социалистическите страни и е възприет от някои западни писатели като Луи Арагон и донякъде Пабло Неруда. От да сте принципитестил в Максим Горки, руски писател и един от най-видните представители на съветския социалистически реализъм, произнася реч по време на конгреса на Съюза на писателите през 1934 г. за ролята на литературата през социализма.

Според този конгрес социалистическата литература трябва да бъде:

• реалистична: представяща действителността на капитализма и положението на работническата класа, особено типични персонажи и сцени от всекидневния живот;
• пролетарска: насочена към работниците и свързана с техния живот;
• идеологически ангажирана: обслужваща идеологията, която ще развенчае капиталистическите (фалшиви) идеологически конструкти;
• социално активна/ революционна: чиято цел е да подобри социалните условия;
• политически ангажирана: подкрепяща партията в нейните усилия да победи капитализма.

Това са само някои основни линии, които са приложени по различен начин в различните социално-политически ситуации. Както вече видяхме, по време на сталинисткия период контролът е по-строг и откритата пропаганда е много важна, но дори в тези времена са  публикувани творби, които не отговарят напълно на тези естетически принципи.  Има  и други фактори, повлияли на очакванията в различните страни и по различно време, например в някои съветски републики съветизацията означава и русификация. Режимът  има различно отношение към националните тенденции в различните условия. Понякога се налага интернационализмът, друг път се налага и поддържа националната литература.

Някои от авторите, които са лансирани и толерирани от режима, не следват насоките на социалистическия реализъм, а други, които следват правилата, но са критични към режима невинаги са подкрепяни.  Друга важна фигура от този период е хърватинът Иван Аралика, който, въпреки че е член на партията и политически деец в продължение на години, винаги е критично настроен към югославския режим, показвайки как се създава догматично съзнание у маргинализираните хора и това господство ликвидира старите морални норми без да ги заменя с нови. По-късно, принуден да напусне официалния си пост, той се занимава с отношенията между властта и индивида.

В Унгария Дюла Ийеш е един от най-известните автори с леви убеждения и е от така наречените „писатели от народа“. Друг унгарски поет,  Ференц Юхас, има подобни автентични корени на човек от народа и е известен представител на унгарската литература. Понякога получава подкрепа и признание, но също и критики по време на социалистическия период. Тези критики се дължат на факта, че неговият начин на писане коренно се променя през 50-те и той въвежда нов митичен стил в унгарската литература.

Един от най-интересните примери, при който границата между опозиция и конформизъм остава размита, е „Поема за възрастни“ на Адам Важик, публикувана през 1965 година в органа на Съюза на полските писатели. Това е една поема в стила на социалистическия реализъм, но в нея авторът критикува сталинисткия режим и тя става откровено дисидентско стихотворение, особено след последствията (бива заклеймена от партията и забранена).

Литературни новини  (Literally news) Кредити: Санджа Радович

Прочетете поемата на Адам Важик и отговорeте на следните въпроси:

• Какви са характеристиките на социалистическия реализъм в поемата? Сравнете горепосочените критерии с тези в текста.
• Как е изразена критиката и как тя се подсилва от текста?

Поетика на съпротивата и опозицията

В поемата на Адам Важик могат да се намерят примери за опозиционна поетика. Тя използва официалния социалистическа реализъм и нейното съдържание е в синхрон с марксистката идеология, но критикува определена политическа система. Това е ярък пример за литературна опозиция, която остава в рамките на традицията на марксизма. Въпреки това поетичните похвати на съпротива не са еднакви. В тази част ще разгледаме някои такива образци. Но си струва също да споменем, че литературната съпротива не опира само до поетиката. Тя рефлектира върху ежедневния живот на хората, върху тяхната кариера, здраве и в някои крайни случаи струва дори живота на определени автори (като случаят на Гжегож Прземик, който е убит през 1983 от полската милиция). И все пак целта на този урок е да се интерпретират текстовете в контекста на историческите събития, а не историческите събития в контекста на текстовете. В последния раздел на този урок ще видим някои естетически образци на опозиционна литература и ще предложим три текста за анализ.

Някои текстове представляват критика на системата, докато други почитат или отбелязват герои дисиденти (например унгарския министър-председател Имре Наги по време на революцията от 1956 г.,  осъден на смърт през 1958 г.). Унгарският поет Гаспар Наги /Gáspár Nagy/, именит представител на опозицията в литературата, публикува стихотворение срещу ограничаването на свободата на пресата и друго, което е явен призив за препогребването на Имре Наги. И двете стихотворения са цензурирани.

Някои текстове разкриват актове на грубо посегателство от страна на режима, например книгата на румънеца Пол Гома „Герла“ (Paul Goma’s book: Gherla) за неговото арестуване или книгата на Виргил Йерунка „Питести“ (Virgil Ierunca’s book: Pitesti) за „превъзпитаването“ чрез мъчения, създадена на основата на разкази на бивши затворници. Тези творби са публикувани в несоциалистически страни.

Други текстове представляват тест за границите на цензурата. Например детското стихотворение на Ана Бладиана (Ana Bladiana’s poem for children), което разказва за котарака/tomcat  Арпаджик, който  е „супергерой“, всички го аплодират, посрещат го навсякъде с хляб и сол и с големи почести и безпрекословно се подчиняват на заповедите му. Тази сцена напомня за обиколките на Чаушеску (румънския диктатор) из страната.

Някои стихотворения се изплъзваат от цензурата и биват публикувани поради факта, че  цензорите не разбират ясно опозиционното посланието на текста. Такъв е случаят с поемата на Герхард Ортинау „Улична балада за десет части на речта от традиционната граматика“ (The street ballad of the ten parts of speech of the traditional grammar), която е написана на немски език. Публикуването ѝ се дължи на известна либерализация и на сравнителната автономност на културните институции в Румъния в края на 60-те и началото на 70-те. Поемата изобразява диктатурата чрез метафори и каламбури с абсурдни твърдения като “едно местоимение е арестувано“, а антиконформизмът е изразен и посредством правописа чрез избягване на обичайното правило за поставяне на главни букви на имената в немския език.

Други текстове пък са иносказателни в критиките си на режима. Те използват по-фини алегории, метафори и фигури, които съдържат дисидентски послания: например, текстовете, предлагани в края на този раздел или тези на Петко Огойски (Petko Ogоyski’s)  в Самиздат, където критиката е завоалирана под формата на алегорични народни приказки, вицове, стихове и афоризми. В други случаи на индиректна съпротива съдържанието е различно от това, което партията е наложила (национални ценности и добродетели срещу интернационализация; подчертаване на личната и индивидуалната свобода и др.)

Понякога съпротивата се налага от самите обстоятелствата при създаване на литературното произведение. Типичен пример за това е творбата на Кнутс Скуениекс  (Knuts Skujenieks’ work) написана по време на ареста му в ГУЛАГ. Както самият той казва: това не е поезия за ГУЛАГ, това е поезия от ГУЛАГ. Литературата, създадена в затвора, сама по себе си е форма на съпротива и опозиция.

Друг метод за литературна опозиция е превеждането на чужда литература, която представя различна естетика и носи ново съдържание на местния литературен хоризонт, често различно от това на официалната културна политика. Интересен пример за това е бившият президент Арпад Гьонц (Árpád Göncz), който освен другите дисидентски дейности, превежда и много автори и текстове, включително „Властелинът на пръстените“ на Толкин и др.

Най-после по време на социализма има и ясно изразена естетическа опозиция. Тя се изразява в критика на социалистическия реализъм и прокламиране от даден автор на друг вид естетика или просто друга поетика. Що се отнася до критика на социалистическия реализъм, вече споменахме статията на Андрей Синявски (Andrei Siniavskii), която налага идеята, че литературата не само трябва да бъде социално ангажирана, но също така трябва да се стреми да очертае и трансформира реалността. Друг подобен пример на противопоставяне е представен в Манифест на социалистическия сюрреализъм (Manifesto of Socialist Surrealism). Този манифест поддържа елемента на промяна и социална трансформация на социалистическата естетика, но ги определя като ирационални и дължащи се на непринудена спонтанност. Трети начин е използван от нелегалния  “брулион“ (‘brulion’),   който противопоставя и социалистическия режим, и дисидентската  субкултура на постмодернизма (характеризиращ се с отрицание на хуманизма на модерността посредством фрагментация, игра с текста, отричане на очевидното значение, парадокс, съмнителни разказвачи, авторова саморефлексия.

Прочетете поемите в Приложението:

Едвард Коцбек: Микрофон в стената

Кнутс Скуениекс: До глухарчето цъфтящо през ноември

Всяко от тях има опозиционна нотка, но по различен начин. Открийте коя е тя и ги анализирайте.

Информация и въпроси за анализ:

Едвард Коцбек: Микрофон в стената

Едвард Коцбек е християнски социалист, който се присъединява към партизанското съпротивително движение на Тито. Изпада в немилост през 1952 заради сборника си „Страх и кураж“, който съдържа разкази за моралните дилеми на партизанското движение (неща, което не се подлагат на съмнение по време на режима на Тито). През следващите десетилетия е цензуриран и контролиран. Положението му намира израз в поемата: „Микрофон в стената“.

Обърнете внимание на образите на тишината и (високия) глас в поемата. Имали ли сте някога подобно преживяване (чували ли сте за подобна ситуация) когато самите вие или някой друг сте били принудени да мълчите или сте мълчали в знак на протест, но ви се е искало да извикате: „… време е,/ и аз ще те унищожа, проклет да си,/ измамник, отровител…“ и „Аз съм това, което съм…“ По какъв начин вашето преживяване е различно от това, описано в стихотворението? Анализирайте също така историческите обстоятелства в поемата. Как е изразено отмъщението в поемата? Какъв е смисълът на поемата като отмъщение (помислете за развитието на поемата във времето и повторния анализ на поетичните текстове)?

Кнутс Скуениекс: До глухарчето цъфтящо през ноември

Както вече стана въпрос Кнутс Скуениекс пише своята поезия в ГУЛАГ по време на задържането му там между 1963-1969. Това е много различен вид опозиционна литература. Стихотворение не е директен протест като предишните две. Както сам поетът е написал (цитатът е в Системния регистър the Registry): „Първоначалният шок и протест постепенно се трансформираха в борба със самия себе си в затвора”.

Как метафората на разцъфналото глухарче изразява тази вътрешна борба? Какво означава домът когато си в затвора? Какъв вид лична съпротива и опозиция е вплетен в този образ? Можете ли да го свържете с някой ваш акт на съпротива? Защо това стихотворение се представя за опозиционно, след като е било публикувано през 70-те в Литва? По какъв друг начин може да се изрази съпротивата, освен този използван от поета в неговата творба (публикуваният текст)?

Упражнения:

• Напишете (индивидуално или групово) пародия на пропагандна поезия.
• Потърсете в Системния регистър писатели, които са били част от учебната ви програма по литература (представители на вашата страна) и открйте в какъв контекст са споменати? Какво е тяхното отношение към режима? Подгответе писмена или устна презентация.
• Групов проект: потърсете списания, съюзи и организации, както в Системния регистър, така и във вашия местен контекст (от определен период от време). Събирете текстове от тези платформи и подгответе малка програма, която да отразява атмосферата на периода и контекста на текстовете.
• Напишете опозиционна поезия или кратък разказ (поотделно или заедно): изберете тема (тя може да бъде по някакво актуално събитие), която бихте искали да критикувате и създайте творба, изразяваща съпротива или несъгласие. След като я прочетете, дискутирайте с другите какво я различава от опозиционната литература, която сте изучавали. Намерете съвременни примери за опозиционна литература и ги дискутирайте. Посочете характерните черти на опозиционната литература от епохата на социализма.

 Adam Ważyk

 A Poem for Adults

14.

They shouted at the ritualists,

they instructed,

enlightened, and

shamed the ritualists.

They sought the aid of literature,

that five-year-old youngster,

which should be educated

and which should educate.

Is a ritualist an enemy?

A ritualist is not an enemy,

a ritualist must be instructed,

he must be enlightened,

he must be shamed,

he must be convinced.

We must educate.

They have changed people into preachers.

I have heard a wise lecture:

“Without properly distributed economic incentives,

we’ll not make technical progress.”

These are the words of a Marxist.

This is the knowledge of real laws,

the end of utopia.

There will be no novels about ritualists,

but there will be novels about the troubles of inventors,

about anxieties which move all of us.

This is my naked poem

before it matures

into troubles, colors, and odors of the earth.

15.

There are people tired of work,

there are people from Nowa Huta

who have never been in a theater,

there are Polish apples unobtainable by Polish children,

there are children scorned by criminal doctors,

there are boys forced to lie,

there are girls forced to lie,

there are old wives thrown out of homes by their husbands,

there are exhausted people, suffering from angina pectoris,

there are people who are blackened and spat at,

there are people who are robbed in the streets

by thugs for whom legal definitions are sought,

there are people waiting for papers,

there are people waiting for justice,

there are people who have been waiting for a long time.

On this earth we appeal on behalf of people

who are exhausted from work,

we appeal for locks that fit the door,

for rooms with windows,

for walls which do not rot,

for contempt for papers,

for a holy human time,

for a safe home,

for a simple distinction between words and deeds.

We appeal for this on the earth,

for which we did not gamble with dice,

for which a million people died in battles,

we appeal for bright truth and the corn of freedom,

for a flaming reason,

for a flaming reason,

we appeal daily,

we appeal through our Party.

[Source: http://konicki.com/blog2/2009/06/04/june-4-a-poem-for-adults-by-adam-wazyk/]

Edvard Kocbek:

Microphone in the Wall

We are finally alone

you and I,

but (don’t even think

of taking it easy or resting

for your work is just now starting.

You will listen to my silence

which is loquacious

and draws you to the depth of truth.

Listen carefully now,

you beast with no eyes or tongue,

monster with ears only.

My spirit talks without voice,

shouts and screams inaudibly

with joy to have you here,

you Great Suspicion,

hungering for me to reveal myself,

My silence is opening books

and dangerous manuscripts,

lexicons and prophets,

ancient truths and laws,

stories of loyalty and torture.

There is no way you can rest,

you have to swallow this, gulp it down

though you arc already choking

and your car is exhausted.

You are unable to interrupt me

or say anything in return;

my time has arrived

and I insult you, curse you,

you impostor, poisoner,

desecrator, slave, satan,

machine, death, death.

You swallow your shame

and are condemned to listen

not to speak,

because you are a monster

with only ears

and a bellyful of treason;

no tongue or truth,

you are helpless, can call me neither weakling

nor powerful,

cannot utter words like „grace“ or „despair,“

shout to me to stop

though you are burning with slavish rage.

I greet you, crippled creature,

am glad you are here

immured day and night,

you cursed extension of the Great Suspicion,

the diabolical belly of inhuman force

which is so feeble that it shudders day and night.

Now you evoke my power

my unified an undivided power,

I cannot plant someone else

in my place

I am who I am —

restlessness and searching,

sincerity and pain,

faith, hope, love,

your magnificent counter-suspicion —

you never can divide me,

make me your double,

catch me

lying or calculating.

You’ll never be the executioner of my conscience,

you don’t have a choice

bill to swallow my joy

or, at times, my sadness.

You, my enemy,

my infertile neighbor

so different and inhuman

unable to break loose

to become insane or to commit suicide,

I can tell

I wore you out,

your tail is between your legs

but this is only an outline.

of my revenge:

my true revenge

is a poem.

You will never know me,

your ears have no light,

will be hushed by the passage of time

while I am a tongue-flame

fire

that will never cease to bum

and scorch.

Translation: 1977, Sonja Kravanja

From: Embers in the House of Night

[Source: https://www.poetryinternationalweb.net/pi/site/poem/item/5160/auto/Mikrofon-v-zidu]

Knuts Skujenieks:

To a Dandelion Blooming in November

If you know you must bloom

Don’t ask if the time has come

Don’t ask if the time has gone

If you know you must bloom

Heed the voice coursing in you

When sap disturbs your roots

When your greenness torments you

Heed the voice coursing in you

Lift up your yellow crown

Muddle plans and calendars

Muddle rules, muddle minds

Lift up your yellow crown

With you, we feel we are home

You bloomed unasked

You bloom unasking

With you, we feel we are home

[Source: Knuts Skujenieks: Seed in Snow. Lannan BOA Editions, 2016, translated by Bitite Vinklers]

Translated from English by Simeona Dzhoubrova

Превод от английски: Симеона Джуброва