COURAGE

Свързване на колекции

Религията, църквите (общностите) и режима

„Религията е опиум за народите.“ Това е едно от най-често цитирани изречения на Карл Маркс, но то обикновено се цитира непълно и извън контекст. Маркс има за цел да анализира как религията може да действа като идеология, която да спомага за приемане на йерархичните структури на обществото. По-късно този философски анализ е използван като идеологическо оправдание за политиките на социалистическите режими срещу религията и църквите. Вярно е, че в основата на тези политики стои атеистичната идеология, която разглежда религията като отрицателен фактор в изграждането на социалистическото общество. Но от друга страна, тези политики също са свързани с много сложни исторически фактори и социални обстоятелства и не са задвижвани само от идеологии. Някои от тези фактори са:

• влиянието на Съветския съюз (политика на преследване на църквите или в случая с Румъния изграждане на добри отношения с Православната църква);
• огромното социално и политическо влияние и многобройните имоти на някои църкви преди 1945 (тъй като „социалистическа икономика“ изгражда държавна собственост, то държавата национализира църковните имоти);
• влиянието върху идеологическия мироглед на обикновените хора (особено на работническата класа);
• необходимостта от изграждане на нов послушен и верен елит и др.

Стратегиите за справяне с религията и църквите са различни, по различно време и в различен местен контекст. Невъзможно е да се очертае само един модел от целия регион за целия период. Например в Румъния, след 1947 г., комунистическата партия и държавата считат Румънската православна църква за съюзник, който може да помогне да се поддържат добри отношения със Съветския съюз чрез връзката между Румънската православна църква и Руската православна църква. Тази връзка и нейното огромно влияние също подпомагат разпространяването на комунистическата идеология.

От друга страна, на Католическата църква в Румъния и навсякъде другаде се гледа като дългата ръка  на Ватикана и тя също е подложена на сериозни гонения. Различните стратегии се дължат на различните структури, които характеризират различните общности. Главата на Католическата църква е извън страната и Папата е считан за един от най-големите врагове на режима, а определени католически религиозни ордени (йезуити, францисканци, салезиани и др.) също се подвизават в Рим или в другите западни държави и това създава страхове за „опасно чуждо (западно) влияние“. Интересно е да се наблюдава как различните фактори имат връзка с религиозните въпроси. Сбирката за религиозните общности на хърватската държавна сигурност /Croatian State Security Service Collection on Religious Communities/ разглежда подбуждането на етническа омраза като „враждебна дейност” на църквата. Въпреки че това е изкривена картина на случващото се в църквите, вярно е, че етническите и религиозни различия често са свързани. Случаят с турското малцинство в България /Turkish minority in Bulgaria/  е не само добър пример в това отношение, но също така показва как политиката на режима към определени групи коренно се променя във времето.

Въпреки различните подходи, има някои типични стратегии от страна на режима и някои типични стратегии (начини за справяне със ситуацията) от страна на религиозните общности. Последните са част от дългата история на културната опозиция, в която същите тези религиозни общности са изиграли важна роля във всички страни. Целта на този урок е да ви помогне да разберете някои типични стратегии на социалистическия режим към религията и религиозните общности и да се запознаете с различни примери на културна опозиция от страна на тези общности.

Контрол и ограничения

Във всяка от страните, участващи в проекта, е имало мощна стратегия от страна на режима за контрол на различните религиозни общности и ограничаване на дейността им. Повечето от църковните имоти и сгради са национализирани, образователните дейности са ограничени, църковната преса е под наблюдение и доста често църковните архиереи също са под контрол. Режимът представя ограничаването на влиянието на религиозните организации в държавата (в образованието, в собствеността на големите институции) като проект за модернизация, който цели разделяне на държавата от църквата. В действителност държавата и партията упражняват огромен контрол над религиозните организации и разрешават твърде малко автономия, така че вместо предложеното разделяне, държавата просто контролира религиозните организации.

Свободата на хората да практикуват своята религия също е ограничена. Една от типичните рестриктивни политики е премахването на определени общности. Гръко-католическата църква в Румъния насилствено е прикрепена към Румънската православна църква (виж случая Корнея Дойна /the story of Cornea Doina/). Съществуването и дейността на католическите религиозни ордени и техните  монаси и монахини (йезуити, францисканци, салезиани) са забранени в Чехословакия и СССР. По-малки църкви или движения (често разглеждани като секти) са обявени за незаконни (например Всемирното бяло братство в България /Universal White Brotherhood group in Bulgaria/). В Унгария само на три мъжки ордена (бенедиктинци, францисканци и пиаристи) и един женски (Общество на милосърдните сестри) е позволено да съществуват, като всеки от тях е имал само по две училища.

В други страни като Полша и Югославия на ордените е било позволено да развиват дейността си, но с някои ограничения (например, не могат да имат училища). Държавна сигурност често наблюдава и контролира религиозните общности и техните „опасни” дейности. Пример за такава дейност е този в Хърватия /State Security Service collection/, а също и този тук /here/. Интересни примери от Унгария по отношение на скритото наблюдение на „сектите” (християнски общности) могат да бъдат намерени тук /here / и тук /here/. Унгарската държавна сигурност /Hungarian State Security/ също внедрява шпиони сред религиозните лидери и създава атмосфера на страх, където никой не знае дали друг член или лидер на общността не прави доноси за техните разговори и дейности. Други, по-малко ограничителни, механизми за контрол са разработени по-късно в някои страни, особено в периода на разведряване. С избора на Папа Йоан XXIII Ватикана променя своята политика и се опитва да си сътрудничи със социалистическите страни. Тази нова тенденция е наречена Остполитика на Ватикана. Пример за това е този тук /Commission on Religious Matters of Vinkovci Municipal Assembly/, където въпросната институция копира дейността на религиозните общности и по-късно служи като инициатор за диалог между църквата и държавата.

Въпреки това е важно да се отбележи, че в други страни (особено в Съветския съюз) репресииите и контролът продължават с пълна сила и през този период. Някои деноминации са напълно лишени от правото си на съществуване и са принудени да се присъединят към други общности (като гореспоменатите гръцки католици в Румъния или петдесятниците, които се присъединяват към баптистите в Латвия, и т.н.), или пък просто са третирани като незаконни секти.

В няколко страни държавата контролира назначаването и дейността на католическите епископи. В Унгария до всеки епископ има държавен функционер, назначен от Държавната комисия по църковни дейности, който контролира действията на епископа. Те са известни в католическия жаргон като „Мустакатите епископи” (католическите свещеници по онова време обикновено не носят мустаци и този израз сочи, че държавният функционер е лаик, който ръководи епархията като епископ).

Освен контрол на църквите, държавата и партията извършват антирелигиозна пропаганда, изобразяваща църквите, църковните лидери и религиозните вярвания в негативни краски, често като потисници и угнетители на хората. Можете да намерите примери за антирелигиозна съветска пропаганда тук /here/.

Гонения

Контролът и гоненията вървят ръка за ръка, въпреки че връзката между двете не винаги е лесно доловима. Смъртни присъди, убийства, депортиране, принуда и изтезания на религиозни лидери или членове на видни общностти се част от гоненията. Някои от механизмите за контрол, споменати в предишната част, са явни преследвания, като принудителното присъединяване на гръцките католици в Трансилвания към Румънската православна църква или премахването на религиозни ордени в Чехословакия и Унгария с депортиране, изселвания, присъди. Религиозните лидери често са съдени на показни процеси, като най-известният е този на Жозеф Миндсенти /József Mindszenty/ в Унгария. Миндсенти е един силен и безкомпромисен противник на комунистическия режим и се превръща в символ на съпротивата за много религиозни общности.

Явните гонения са много характерни за началото на комунистическия режим или през 50-те години в повечето страни. Този документ /this document / например предлага списък на религиозните служители, осъдени в Хърватия от 1944 до 1951 година. Духовници и други лидери и членове на религиозните общности са в затвора, измъчвани са, депортирани или нападнати на улицата, пример за това е словенският архиепископ Антон Вовк /Anton Vovk/, който е подпален от комунистическите активисти през 1952. Гоненията продължават с пълна сила, особено в Съветския съюз, и екзекуциите, убийствата и присъдите продължават да се случват дори в края на социализма. Ежи Попелушко /Jerzy / например е убит през 1984 година.

Съвместно съществуване и сътрудничество

Въпреки ограниченията и опасността от унищожаване, религиозните общности продължават да съществуват по времето на социализма. Заедно със съпротивата и опозицията (виж следващата част) общностите успяват да намерят начини за оцеляване, съществувайки паралелно или дори сътрудничейки на системата.  Даже при такива тежки условия са правени опити да се намерят начини за съвместно съществуване, което е видно от това писмо /letter / от 1959 г. на литовския свещеник отец Алюлис.

отец Алюлис

Различни стратегии на съвместно съществуване са:

• развиване на дейности от съществуващите институции и организации (църкви, училища, богословски факултети, одобрените църковни организации и комисии);
• съхраняване на паметта: архивна дейност /Archive of the Saxon Church/ и /Emilian Cioran в Румъния/;
• правна (доколкото е позволена), журналистическа и издателска дейност;
• изграждане на нови храмове или възстановяване на старите като Черната църква /Black Church/ в Сибиу.

Черната кула и черната църква в Брашов: Панорамна гледка от хълма Warthe, 193. Кредити: https://orasulmemorabil.ro/biserica-neagra-4)

Последната колекция дава представа за един дълъг и интересен период, в който могат да се проследят много различни стратегии на социалистическия режим: гонения, контрол, толерантност и сътрудничество. Събитият от този период демонстрират един от редките случаи, когато социалистическият режим разрешава местното малцинство да има своя собствена инициатива, както и да осъществява връзката между етнос и религия.

Някои религиозни лидери и представители на религиозни общности постигат нещо повече от оцеляване и съвместно съществуване и сътрудничат на режима (в държавните органи, в комунистическата партия). В някои страни (Полша, Чехословакия, Унгария, Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина) например организациите на католическите свещеници са създадени като основа за изграждането на поместни църкви, верни на режима, опозиция на Ватикана и често на епископите. Тези организации имат разнообразен състав: в тях има свещеници, които са симпатизирали на някои от комунистическите идеи; други са сътрудничили на партията по време на Втората световна война; трети са принудени да участват чрез изнудване или мъчения; има такива, които са се присъединили вследствие на конфликт с епископа; и накрая има и такива, които са били убедени, че правейки този компромис ще имат определена автономия и повече възможности за църковна дейност.

Друг метод за сътрудничество е внедряването на тайни агенти на държавна сигурност вътре в църквата. Години по-късно няколко църковни йерарси са разкрити като тайни агенти. Въпреки че е важно да се отбележи, че унгарските духовници не са най-многобройните информатори на държавна сигурност, цифрите, цитирани в системния регистър, са впечатляващи: според архива на унгарската държавна сигурност /Archive of the Hungarian State Security/ общо 1799 шпиони са вербувани от църквите и „около 1970 повече от 60 процента от унгарския епископат се състои от информатори и поне минимум 80 процента от архиепископите избрани след 1969 също са шпиони”. Силард Керестеш /Szilárd Keresztes/, който е епископ на гръко-католическия диоцез от 1988 г. до 2007 г., преди това е бил агент.

Тези разкрития породиха сериозни дискусии в църквата и в обществото за това как да се справим с миналото на разделените религиозни общности по време на социалистическия режим. Тези, които са били преследвани и тези, които са преследвали са били членове на една и съща общност. Някои хора са отказали да сътрудничат. Аурел Чоран /Aurel Cioran/ например отказва да сътрудничи на Секуритате, независимо от факта, че държавата му позволява да посети брат си в Париж.

Опозиция и съпротива

Кардинал József Mindszenty, архиепископ на Естергом

Във времена на гонения и строги ограничения много религиозни общности и лидери продължават работата си в нелегалност. Нелегалният начин на живот става норма за много общности. Забранената общност на Младежката калвинистка конгрегация /youth Calvinist congregation/ от Пасарет, Унгария е един пример за това. Монаси и монахини се молят тайно, провеждат тайни срещи помежду си или с други вярващи (включително с млади хора, с които им е забранено да работят). Съществуват нелегални мрежи с тайно избрани лидери, с религиозен самиздат и с различни дейности (например духовни срещи, замаскирани като планински екскурзии). Тези мрежи често имат връзки с чуждестранни центрове и общности и на свой ред получават помощ. Правени са опити за общуване със „западния свят“ (и църкви), но това не е никак лесно поради строг граничен контрол. Куклата на Дойна Корня, чрез която дисидентката пренася контрабандно текстове в чужбина е един от примерите за изобретателността на методите.

Куклата на Дойна Корне в музея в Сигхе. Източник: UB Collection of COURAGE Снимки, Автор: Кристина Петреску

Дойна Корнеа. Кредити: http://epochtimes-romania.com/news/doina-cornea-intotdeauna-vine-o-generatie-care-spala-pacatele-generatiei-anterioare–63704

Много други нелегални общности също продължават да съществува и работят, като например горепосочената езотерични група на Всемирното бяло братство /Universal White Brotherhood/ или турското малцинство в България /Turkish minority/ (последното се бори за човешки и религиозни права).

Раждат се и нови общности. В Унгария действа нелегалент манастир на цистерцианските монахини /monastery of cistercian nuns/ основан от Ленард Йодьон /Ödön Lénárd/ и Агнес Тимар /Ágnes Tímár/ и Църквата на Бокор /Bokor Base Community/ основана и ръководена от пиариста Дьорд Булани /György Bulányi/. Последната е широко разпространена и много важна общност, която представлява алтернативна форма на практикуване на католическата вяра в рамките на малка поместна общност. Тази общност е в опозиция на местната католическа църква и Светия престол.

György Bulányi през 1968 г., през тази година, когато той написал своята голяма работа, озаглавена „Търсене на Божията страна!“

Раждат се и нови общности. В Унгария действа нелегалент манастир на цистерцианските монахини /monastery of cistercian nuns/ основан от Ленард Йодьон /Ödön Lénárd/ и Агнес Тимар /Ágnes Tímár/ и Църквата на Бокор /Bokor Base Community/ основана и ръководена от пиариста Дьорд Булани /György Bulányi/. Последната е широко разпространена и много важна общност, която представлява алтернативна форма на практикуване на католическата вяра в рамките на малка поместна общност. Тази общност е в опозиция на местната католическа църква и Светия престол.

Много от дисидентите, които се занимават с нелегална дейност или са лидери на тези общности, прекарват години в затвора, биват изселени и дори екзекутирани. Ленард Йодьон, съосновател на цистерцианския манастир в Кишмарош, е свещеникът прекарал най-дълго време зад решетките. Кореспонденцията /correspondence/ му с брат му илюстрира неговата духовна съпротива през годините прекарани в затвора.

Опозицията често е насърчавана и подпомагана от чужбина. Емигрантското духовенство и някои организации се опитват да оказват политическо влияние върху религиозните групи да развиват религиозните права в тези страни. Но тези действия невинаги се одобряват от членовете на тези общности в социалистическите страни, както е например при организацията Силата на светлината /Action of Light/. Нейните действия от чужбина за общности в Латвия са критикувани от някои вярващи и духовници поради страх, че тези опити ще бъдат използвани от властите, за да ги преследват и да им упражняват по-силен контрол.

Животът на Арон Мартон, католически архиепископ в Румъния, показва различните форми на преследване, ограничения и съвместно съществуване. Той е поставен под домашен арест през 1956 г. и бива под такъв до 1967. Продължава дейността си упорито през различните периоди и става символ на съпротивата в Румъния, преодолявайки религиозните и етнически бариери.

В късния социализъм по-лека форма на опозиционна дейност представляват местните католически общности/ движения, като например Католическа харизма или Движението на фокуларите. На тези движения обикновено не се гледа с добро око от духовенството и епископите (също както и на освободителните църкви), въпреки че те остават относително независими от църквата. Тези общности с техните доста автономни организации представляват контракултурни пространства в късния соц. Унгарската колекция на Ищван Камараш /Hungarian collection of István Kamarás/ предлага богата сбирка за живота на тези движения и социокултурния и еклесиален контекст на 80-те години в страната.

Тайно написаните и разпространени религиозни публикации са обичаен метод на културна опозиция. Добри примери за религиозен самиздат са представени в сбирката на словашкия самиздат /the collection of Slovak Samizdat/ и тези на католическата преса в Литва /the Catholic Press in Lithuania/. Благодарение на качеството на тези публикации религиозният самиздат привлича вниманието не само на религиозните хора, но така също и на интелигенцията. Например във вестник „Христос Мислител“ /Rūpintojėlis /  ̶  издание на мрежата на католическата опозиция, има статия за развитието на литературата в съветска Литва.

отец Станисловас

Множество други инициативи показват как дисидентската интелигенция намира допирни точки с религиозната опозиция в различни контексти. В Литва отец Станисловас създава място /father Stanislovas created a site /, което привлича много хора от интелигенцията. Дейността му, придружена от неговата философска култура създават един вид алтернативна реалност.

Този непряк начин на опозиция (свързана не само с религиозната съпротива) има различни форми /като случая на отец Станисловас/ и дейности, свързани с (религиозно) изкуство /като полските седмици на християнската култура и художниците свещеници /Weeks of Christian Culture and the Artists’ Priesthood//, които осигуряват алтернативни контракултурни пространства на самостоятелност, свобода и опозиция в по-леките години на режима.

Религиозните събития често предоставят възможност за косвен израз на опозиционност спрямо системата. Младежката среща в Нагимарош Унгария /Nagymaros in Hungary/ е много типичен пример за това. Тя има изключително религиозен характер, без преки политически измерения, но представя различен морал от този който партията пропагандира и представлява алтернативно младежко движение, наподобяващо едно към едно движението на комунистическата младеж.

Упражнения

• Потърсете в търсачката на Регистъра израза „религиозни движения” и се опитайте да намерите примери за различните стратегии, представени в урока: като опозиция и съпротива (тайни срещи, нелегални общности, религиозен самиздат, гонения, комуникация със света извън границите на държавата, организиране на общности и движения); „мека“ опозиция (религиозни движения не в пряка опозиция, художествени дейности, архивиране и документиране); подчиняване и сътрудничество (свещенически организации близки до режима, шпионаж в религиозни общности, спазване на директивите на държавата относно религиозните въпроси); „меко“ сътрудничество и съвместно съществуване (комуникация с държавата и партията, диалог). Понякога дейностите могат да бъдат категоризирани в различни стратегии.
• Намерете примери за религиозни публикации и самиздат от вашата страна в Регистъра. Направете кратка презентация на различни публикации. Потърсете други източници (извън Регистъра) и използвайте във вашата презентация това, което сте научили в урока за самиздат.
• Разгледайте историята за Черната църква в Регистъра и направете креативна, визуална презентация на различни стратегии, които са представени както от страна на режима, така и от страна на общността.
• Съберете различни мнения за религиозни групи във вашето обкръжение (семейство, приятели, познати) и с помощта на вашия учител намерете примери за различни видове отношение към религията (например: отричане, уважение към благотворителни дейности, уважение към различни възгледи, силна почит към една религия за сметка на друга, безразличие, смятане на религията и/или религиозната дейност като вредна за обществото и т.н.) и връзката им с правото на религиозна свобода и религиозния плурализъм. Опитайте се да посочите прилики и разлики между тези видове отношения и отношението (интерпретациите) на режима към религията и религиозните групи.
• Изборете някои типични фигури, представени в урока (преследван монах, сътрудник, мъченик, религиозен лидер, който иска да сътрудничи на режима и т.н.) и с помощта на вашия учител в ролева игра създайте въображаеми дискусия между тези персонажи. Подгответе се за дискусията с аргументи за предимствата, недостатъците и моралните проблеми при различните стратегии, като участниците трябва да представят тези аргументи в дискусия, водена от модератор.
• Групов проект: съберете информация на местно ниво за религиозни общности, интересни истории по време на социалистическата епоха (с помощта на документенален анализ, интервюта, търсене на литература и т.н.) и направете паметна вечер за религиозната опозиция. Паметниците могат да имат различни форми: произведения на изкуството, тържество, публична лекция или кръгла маса, организирани от учениците, малка изложба, някаква игра, и т.н. В паметника трябва да включите информацията, която сте събрали по време на вашата изследователска дейност.
• Разгледайтете тази колекция /collection/ и открийте примери за различните стратегии, представени в урока (виж по-горе).

Идеи за интерактивни упражнения:

• свързване на държави (региони) на картата с техните религии;
• снимки в двойки на имена на личности и държави (Миндсенти, Алюлис, Булани, Попелушко);
• карта с интерактивни въпроси (религиозни ордени под забрана – Чехословакия, осем католически училища – Унгария, сътрудничество с православната църква и присъединяване на гръко-католическата общност – Румъния, т.н.)
• маркиране на термини (в избран текст ученикът трябва да маркира наименованията на деноминациите);
• викторина: Коя личност си избирате и защо?; Кой вид стратегия на религиозна общност ви допада?
• изготвяне на графика с основните събития, споменати в текста;
• селектиране на важна част от урока.

Превод от английски на български език – Симеона Джуброва

Translated from English into Bulgarian by Simeona Dzhoubrova