Гражданска смелост: самиздатът като средство и форма на гражданска съпротива в епохата на социализма
Компетенции, които ще бъдат развити благодарение на учебната програма:
Употреба на източници и терминология, ориентация в пространството и времето. Анализиране на факторите, които създават явленията: организиране на придобитите знания съгласно причините и следствията; даване на примери за това, колко е важно индивидуалното жизнено положение при взимането на различни решения; разграничаване на съществените от по-маловажните аспекти и пр. Задаване на самостоятелни въпроси въз основа на наученото, усвояване на изследователска методология с помощта на „Кураж“.
Време и пространство, дефиниция
Настоящият учебен план разглежда изданията от типа самиздат и тяхното въздействие в рамките на социалистическия блок (Съветския съюз и страните от Централна и Източна Европа) от 50-те години на ХХ век до края на 80-те години на ХХ век. Ние дефинираме самиздат като политически и художествени литературни трудове, които се публикуват, избягвайки цензурата, независимо от правителството и въпреки полицейския тормоз. Терминът е въведен от руския поет Николай Глазков, който създава понятието самиздат, свързвайки руските думи „сам“ и „издат“.
Комуникационната цел на партията-държава: постигане на пълно господство над културната сфера и по-специално над медиите.
В този период сред страните от региона върховенството на партията-държава е ясно забележимо в почти всички аспекти на човешкия живот, следователно и в интелектуалната сфера. От Полша до ГДР, от Унгария до България новите чуждестранни културни творби и идеи могат да проникнат само през контролирани канали. Държавната телевизия и радио, държавният печат, както и цензурата имат за резултат автоцензура: език и зависима комуникационна среда, които са в съответствие с държавната идеология. Официалните комуникационни канали осъществяват по-слаба или по-силна пропаганда, насочена към определени таргет групи. Водещите редактори се назначават от партията, като по този начин се осъществява пълен контрол над културния и духовен живот в региона. Тези процеси са разгледани подробно в друга наша учебна програма, посветена на цензурата и автоцензурата.[1]
[1] Първа задача: съберете информация от вашите близки, познати, родители, баби и дядовци за това, което са гледали, чели, слушали, за културните мероприятия, които са посещавали в този период. Ако изпълнявате задачата в час или като извънкласно занимание, проучете културната мрежа, която определя живота на тези поколения.
Създателите на самиздат и измеренията на избора да си свободен
Издателите на самиздат осигуряват възможност за разпространение на демократични политически ценности и интелектуални достижения, както и алтернативни културни практики, които да достигнат отвъд духовната сфера, контролирана от партията-държава. За тях правото на свободно мислене и дебат е от изключително важно. Като интелектуален продукт самиздат[1] е замислен от хора, които, в противоречие на системата, вярват в изключителната ценност на това да решават сами кога и къде да са свободни. Това решение може да произтича от някакво историческо/политическо събитие (революцията в Берлин, потушаването на Унгарското въстание от 1956 г., интервенцията в Прага през 1968 г., движение „Солидарност“ през 80-те години на ХХ век и пр.), да бъде реакция на продължително и непрекъснато потисничество (системата на Чаушеску в Румъния, епохата на Хонекер в ГДР или тази на Кадар в Унгария) или да е в следствие на индивидуално интелектуално съзряване, нечии учебни занимания или частни разговори. Така човек, живеещ в условията на диктатура, започва да вярва, че тези ценности са по-важни от спокойния начин на живот.[2]
[1] http://cultural-opposition.eu/courage/display/n12768 на този линк може да се открие описание на изложбата, разглеждаща подробно темата, както и публикация върху материалите от изложбата; http://cultural-opposition.eu/courage/display/n175 колекцията на хърватския архив, свързана със самиздат; http://cultural-opposition.eu/courage/display/n12378 материалите на чешкия самиздат „Vokno“; http://cultural-opposition.eu/courage/display/n3976 достъпността на чешкия и полски самиздат. Търсенето на други самиздати е възможно чрез уебсайта.
[2] Открийте примери за причините да се стигне до такова решение, като проучите живота на създателите и списващите самиздати в собствената ви страна (напр. личната колекция на Габор Кланицай) http://cultural-opposition.eu/courage/display/n42006, http://cultural-opposition.eu/courage/display/n27190,
Самиздат дава възможност да се изказват мнения, различаващи се от поддържаните от режима, както и да се дава израз на ценностите на писателите в процеса на създаване на алтернативни, критични политически култури. Списването на самиздат дава привлекателна възможност за автономно интелектуално творене. То се превръща в своеобразен престиж сред собственото си тясно обкръжение (субкултура) и засилва чувството за общност. Неговото отражение върху интелектуалната субкултура е по-значимо, отколкото влиянието му върху културата на определена държава като цяло. Тъй като дават възможност за формирането на опозиционна политическа култура, представителите на режима се отнасят със специално внимание към самиздатите. Самиздат критикува настоящото положение, разрушавайки комуникационната практика на партията-държава, която се опитва да доминира над всичко, и създава т.нар. вторична публичност, което означава преодоляване на чувството на дискомфорт и изнасяне на дискусията в публичната сфера.
Отношението на партията-държава към самиздат
Реакциите на партията-държава на феномена самиздат са разнообразни и се различават според времето и мястото.
През сталинския период и следващото го десетилетие режимът активно преследва създателите на самиздат и прилага сериозни репресивни мерки. През 70-те и 80-те години на ХХ век действията, предприемани срещу опозиционните идеи, стават по-умерени; разнообразните форми на проявление на подобни идеи стават част от ежедневния живот. Тъй като социалистическите страни пропагандират мирно съвместно съществуване заедно с капиталистическия свят, режимите възприемат по-предпазлива политика, която замества предишните брутални репресии срещу опозиционната дейност. В Унгария например през втората половина на 80-те години на ХХ век крайното и кърваво полицейско насилие е рядкост, докато през 70-те години на ХХ век то е реална заплаха във всички държави от региона. Както пише Балинт Наги, един от създателите на самиздат: „Това беше защитата на публичността, те не се разстроиха от този голям бунт.“ Все пак може да се каже, че обхватът, аудиторията и значимостта на самиздат варират изключително много в региона. Ефектът зависи от размера на репресиите в дадена страна, от преобладаващото отношение към тези, които се възприемат като инакомислещи, както и от мащаба на разпространение на самиздата. В Унгария например най-разпространеният самиздат вестник, „Beszélő“ („Говорител“), се издава в двехиляден тираж, докато в Полша от „Солидарност“ излизат 500 000 бройки. В същото време в ГДР, Чехословакия и Румъния се прилагат твърди репресивни мерки до последния ден на съществуване на системата.
Какви репресивни мерки се използват обикновено срещу създателите на самиздат от партиите-държави?
Създателите на самиздат живеят под постоянно наблюдение, като са обект на серия от гонения и полицейски тормоз (напр. оперативен екип от 10-12 човека се меси в живота им денонощно, подслушвайки жилищата и телефоните им, а агенти под прикритие, представящи се за техни приятели, пишат докладни за тях). Превръщането на полицейски случаи (включително клевета, подстрекателство, провокирани сбивания, опасно спотаяване и пр.) в съдебни процеси е по-изкусна форма на сплашване, отколкото възбуждането на политическо дело, тъй като човекът под наблюдение може да бъде третиран като обикновен престъпник (напр. Габор Демцки е осъден на шест месеца затвор, като по този начин е отстранен за три години). Възпрепятстването на личния живот е също способ за разправа с опозицията: тези, които списват или издават самиздати, рискуват да загубят работата си по всяко време или периодично да бъдат задържани от полицията за кратък период от време. Не им е позволено да притежават паспорти, правата им са ограничени чрез административни способи и могат да бъдат принудени да се подложат на психиатрично лечение.
Партията вижда заплаха в лицето на самиздат, тъй като формулирането на самостоятелно политическо мнение и следователно създаването на независима от партията политическа култура означава създаване на дългосрочни политически алтернативи. Ето защо мерките по отношение на този проблем, засягащ един тесен кръг от интелектуалци, се предприемат на най-високо равнище. В крайна сметка, тъй като режимът не успява да спре опозиционната дейност, той си поставя за цел да разедини и ограничи опозицията и вторичната публичност. Властта дава и възможност за сключване на сделка: тези, които не пишат в чуждестранни издания или в самиздати, имат по-голям шанс да публикуват. Този метод на разделяне или техниката „салам“, както се нарича в този период, помага на режима да постигне автоцензура без открито цензуриране. Автоцензурата означава приемане на табутата (теми, забранени от партията). По този начин взаимовръзката на режима и интелектуалния елит може да бъде реализирана, като се поддържа привиден интелектуален дискурс и плурализъм в публичния живот.
Именно на този процес се противопоставят самиздатите във всички държави, като целта е да се работи без автоцензура и да се постигне интелектуален живот в свободомислеща среда. Вторичната публичност трябва да бъде създадена, за да се открият факторите, водещи към противопоставяне. В същото време кръговете около самиздатите са наясно, че ще останат малобройно движение, тъй като работата им не достига до масите, и че само влошеното финансово положение и понижаването на стандарта на живот биха насочили широкия политически дух към нова алтернатива.
Техническата обезпеченост на самиздат
За да се издава самиздат, е нужно да се изгради и техническа инфраструктура. Това включва целия процес на подготовка, създаване и разпространение, въпреки факта, че партията-държава се опитва да възпрепятства или затруднява издаването.
По отношение на вида самиздат може да бъде вестник, мултиплициран на ръка, както и издание, размножавано с помощта на индиго, пишеща машина и циклостил; изданието може дори да бъде отпечатвано и в печатница.[1]
http://cultural-opposition.eu/courage/display/n1230
Освен на ръка, първоначално самиздатът е мултиплициран чрез индиго и пишеща машина. Режимът иска да идентифицира създателите и затова осъществява контрол над тази процедура, събирайки писмени образци от пишещи машини. По-късно на помощ на размножаването на изданията идват циклостилите. Те ускоряват процеса на производство, като основният текст се подготвя на пишеща машина и се копира с помощта на мастило и въртящ се барабан.
Ситопечатът е друг типичен метод, за който се използва техниката „ramka“ (рамка), която представлява копиране от циклостилен лист, опънат върху рамка. Издателите трябва да се научат как да използват примитивни средства (рамка на картина, найлон и мастило за ситопечат, шпатула за мастило, циклостилна хартия, пистолет за пирони и т.н.) в мазетата и на таваните на усамотените си вили. По тази причина продуктът е с ниско качество; заради съдържанието си обаче дори текстовете, които се разчитат трудно, могат да бъдат продадени. Тази техника е разпространена от Полша до Унгария. Циклостилните листове и машините за офсетов печат, мастилото и хартията, внесени контрабандно от Запада, са изключително ценни.
През 80-те години на ХХ век има случаи, при които полицията се опитва да измами някоя група, давайки й като „подарък“ инструменти за печат, за да разбере например числеността й. Често активистите приемат този подарък (напр. хартия и мастило, които се представят за крадени, но всъщност са притежание на политическа полиция), но скоро след това прекъсват връзките си с източника и употребяват подарените им средства.[2]
Необходима е конспиративност (тайното организиране на дейността), за да се създава, пише, съхранява и разпространява самиздат. На всеки един етап от процеса е възможен провал и те трябва да са наясно с факта, че режимът може да си отмъсти, ако ги разкрие. Ето защо задачите се разпределят между различни групи и хора, като се полага голяма предпазливост, за да се избегне контролът на режима.
Създаването на самиздат често е предшествано от свободна лекция в университета или свободен разговор между интелектуалци. Споделените по време на тях идеи по-късно са разписани от опозиционните партии. Тези групи са вече обект на наблюдение, а за дейностите им се пишат докладни от агенти под прикритие. Този процес може да бъде разгледан в снимки в базата данни на „Кураж“ на уебсайта на Мозго Вилаг: https://mozgovilagfmc.tumblr.com/
Първоначално текстовете са анонимни, пишат се под псевдоним или кодово наименование, тъй като тези, които имат работа, могат да бъдат подложени на репресии. По-късно някои текстове излизат с истинските имена на авторите, например в Унгария от 1978 г. След създаването на самиздат разпространението може да бъде проблематично, като са нужни секретност и конспиративност, за да се намери решение на проблема. Разпространението се осъществява в т.нар. самиздат бутици; обикновено те се намират в някой апартамент, но също така в нечий работен кабинет, в библиотека или университет. Ако човек бъде заловен, това води до обиск, по време на който, в присъствието на официални свидетели и спазвайки всички формални правила, ръкописи, текстове и книги се конфискуват. Конфискуваните текстове се регистрират страница по страница, така че полицията и тайната полиция да не могат да пишат в тях и да дописват компрометиращи части. Разпространението също се извършва анонимно, като купувачите се записват от разпространителя само с инициали или под псевдоним; тъй като изданията се радват на популярност сред интелектуалците, човек би могъл да си осигурява по този начин скромно препитание. Официалният обиск обаче означава финансова загуба както за издателите, така и за разпространителите.[3]
Характеристиките на самиздат публикациите
Жанрово текстовете на самиздатите варират от трактати, състоящи се от няколко страници, през цензурирани политически, социологически и философски изследвания до цели романи и анализи. Тази литература е разпределена в 16 категории, обхващащи от новини до порнография. Изучавайки съдържанието на самиздат публикациите, се открояват три основни теми: 1) такива, анализиращи Марксистка тематика, 2) либерални теми, човешки права и накрая 3) текстове с патриотично и националистическо съдържание. Към края на епохата последната тематика става все по-важна, като текстовете разискват национални проблеми и проблеми, свързани с човешките права.
Политическите мероприятия и политическото съдържание, смятани от властите за табу, са типични (напр. мнения за Унгарската революция от 1956 г., Харта 77, Солидарност и т.н.). Появяват се също теми, свързани с религията, бедността, социалното изключване, национални въпроси, положението на малцинствата и жените, политически алтернативи, възгледи и прояви на инакомислие. Формирането на опозиционно единство и общност също се обсъжда, като поставя във все по-голямо неудобство режима; ето защо през 1984 г. в Унгария Централният комитет на Унгарската социалистическа работническа партия решава да ограничи обществената дейност на „малката, но силна политическа опозиция“. Действията срещу самиздатите се контролират от осем човека от Централния комитет, което показва колко важен е проблемът за режима. В отговор на тези процеси самиздат литературата проследява съдбата на Съветския съюз и останалите социалистически държави, както и взаимовръзката между правосъдие и държавна протекция. Освен това тя критикува водещите политици. Съществува широк дебат относно цензурата и автоцензурата, конформисткото поведение на интелектуалците, както и критика към опитите за разединение от страна на режима.
Резюме
Феноменът на самиздат съществено допринася за задоволяване на нуждата от политически плурализъм в социалистическите страни след 70-те години на ХХ век, като опозицията успява да създаде вторична публичност. Гражданската смелост на опозицията доказва, че независимо от господството на партията, съществуват независими групи и интелектуалци, които застават в защита на демократичните ценности и са готови да понесат ответни репресивни мерки, но да останат верни на възгледите си.
Самиздат игра І.
Време за дейността: ако е поставена като извънкласна задача, може да се даде една или повече седмици, в зависимост от броя на участниците.
Правила на играта: Може да се играе единствено в учебно време под ръководството на учителя, като само тези, които участват в играта, могат да знаят за нея. Не се позволява насилие и участниците трябва да бъдат честни помежду си. Ако някой бъде заловен, трябва да опише писмено кога и как се е случило!
Представете си, че не сте доволни от нещо (напишете няколко понятия върху карти, напр. свобода на печата, свобода на мнението, репресии, липса на демокрация, религиозна свобода, еднопартийна система, полова дискриминация и т.н.).
Искате всеки да се запознае с проблема, написан върху картата. Резюмирайте го в три изречения и го прошепнете в ухото на човека, стоящ до вас. Той след това трябва до го прошепне на човека до него. В края на този кръг последният човек съобщава какво му е казано, след което вие разкривате първоначалното си изявление.
Играта доказва, че устната комуникация изкривява информацията по проблема.
След това изтеглете нова карта и помислете как бихте могли да предадете точно идеята си на всички.
Учителят представлява режима и има право неочаквано да претърсва раници, чинове и палта два пъти в рамките на едната седмица, в която се играе играта. Ако открие нещо у някой ученик, то този ученик отпада от играта.
- Напишете своята идея толкова пъти, колкото са участниците в играта (разполагате с една седмица за това, но можете да работите единствено в училище, като останалите ученици имат за задача да ви наблюдават; ако ви хванат, губите).
- Опитайте се да въвлечете други ученици в създаването на копия, но ако учителят разбере какво размножавате, това означава, че някой ви е издал и губите играта. Колкото повече ученици успеете да въвлечете, толкова повече точки ще получите (в края на играта обсъдете какъв е оптималният брой на въвлечените хора).
- Ако някой ви хване да дискутирате темата, губите играта. Проверете дали не можете да измислите законспириран начин за провеждане на разговори по темата.
- В края на седмицата се опитайте да разпространите идеята си в училище. Ако ви заловят да разпространявате листовки, губите играта.
- Проучете колко ученици са изгубили играта през срока/месеца/седмицата и дали някой се е поучил от грешките на другите. Освен това трябва да обмислите техниките, които използвате за създаване и разпространение.
След дискусията потърсете в базата данни на „Кураж“ връзки между играта и действителността.
Самиздат задача ІІ.
Рамка на провеждане: извънкласни занимания
Правила на играта: Сформирайте групи от трима души. Всеки трябва да си избере едно десетилетие (конкретната рамка трябва да бъде зададена от учителя, тъй като има разлики между държавите от региона).
Групите трябва да подготвят SWOT-анализ (силни и слаби страни, възможности и опасности) на издаването на самиздат: защо си заслужава да се издава; какви са рисковете от това, на кого се разчита; какво заплашва създателите и пр. След завършване на SWOT-анализа подгответе презентация и представете избрания период едни пред други и преценете дали бихте започнали издаването на самиздат и ако да, как ще го направите!
Самиздат задача ІІІ.
По време на извънкласните си занимания открийте поне три самиздата и трима души от дадения период, използвайки базата данни на регистъра. Представете проучването си чрез презентация; използвайки тези данни, проучете общите черти, характеризиращи различните периоди, и какви са характерните влияния за всички десетилетия според историческите факти.
[1] Открийте пример в базата данни за всяка форма на издаване на самиздат, използвайки материали от собствената си държава и от държавите в региона. Подгответе презентация и направете изложба в клас със събраните материали.
[2] előállítás technológiai gyűjtéshez keretet ad a Courage gyűjtemény általános anyaga országonként pls translate
[3] Така политическият акт може да бъде превърнат в криминално деяние.