Петко Огойски е писател, поет, историк, член на Българския земеделски народен съюз „Никола Петков“. На два пъти (1950-1953 и 1962-1963) е осъждан от „народно-демократичната власт“ за земеделските си убеждения, за "вражески" стихове, текстове и афоризми, и за "конспирация". „Литературата и поезията ми беше изначално въжделение. Намесих се в политиката, защото при такъв режим само бездушният може да е неутрален“ – разказва писателят.
След като излежава първата присъда при изключително тежки условия в Първи и Втори обект на лагера за принудителен труд Белене на остров Персин, Огойски работи в селското стопанство, като общ работник и сондьор към държавни предприятия, строителен бояджия, дослужва войнишката си служба като трудовак. Започва висше образование като задочник в Историко-философския факултет на Софийския университет. Завършва семестриално, но дипломирането му е осуетено от повторното му осъждане за „вражески стихове“. „Морално чисти бяхме ние, репресираните, идеалисти. Но интелектуално ни обезглавиха, бяхме жертви на свиреп и тотално бдителен режим. Следвах висше образование, исках да уча, но не ми дадоха право да завърша. Не само ние, репресираните, но и децата ни нямаха право на висше образование, а и внуците“ изтъква Огойски.
След излежаването в затвори на втората присъда, през 1963 г. Петко Огойски става член на Литературния кабинет към дома-музей „П. К. Яворов“ в София, впоследствие е избран за негов председател. Кабинетът е разтурен през 1970 г. след като двама от неговите членове, приятели на Огойски от затвора – Милчо Присадишки и Никола Бежански, бягат на Запад.
Като бивш политически затворник Огойски намира работа единствено в индустриални предприятия. През 1960те – 1980те години Огойски работи като бояджия, стига до позицията началник склад на боите и инструментите в ДПУ „Багра“, но и там е под непрекъснато наблюдение на Държавна сигурност.
През свободното си време Огойски провежда етнографски изследвания и записва регионален фолклор. Става член на редица организации: на Софийското регионално литературно дружество, на Съюза на регионалните краеведи, на Дружеството на краеведите в България и на Българското историческо дружество. Някои от текстовете му, критикуващи режима, са публикувани във вестници и списания под псевдонимите Мицо Гицин, Петко Мургашки, Драгослав Братски и Ярослав Персински. Домът на семейство Огойски става място за среща на опозиционни интелектуалци.
След рухването на комунистическия режим през 1989 г. Огойски е сред учредителите на възстановения Български земеделски народен съюз "Никола Петков", който влиза в Съюза на демократичните сили, основната антикомунистическа коалиция. През 1990 г. Огойски е мажоритарно избран за депутат в Седмото Велико народно събрание (10 юли 1990 г. - 2 октомври 1991 г.), което приема новата Конституция на Република България. Огойски е приет за член на Съюза на българските писатели. Избран е за главен редактор на вестник "Земеделско знаме", издание на БЗНС "Никола Петков" (1991-1993 г.)
Стихове и текстове от Петко Огойски са включени през 2013 г. в Христоматия по литература за 12 клас "Забранените писатели", съвместно издание на Център „Хана Аренд“, Център за европейски изследвания на Европейската народна партия и фондация "Конрад Аденауер".
През 2015 г. Петко Огойски, заедно с български политици (Йорданка Фандъкова – кмет на София, омбудсман Константин Пенчев), журналисти (Георги Коритаров), историци (Ивайло Знеполски, Антонина Желязкова, Валери Тодоров), писателя Георги Господинов и други обществени личности е удостоен с почетната награда на вестник Заман за "принос към обществения мир и етническото разбирателство в България" - http://zaman.bg/bg/vzamanv-vratchi-edinstvenite-nagradi-za-prinos-kam-obshtestveniya-mir/
Музейната сбирка „Кула-музей със зъбчати бойници“ е построена по инициатива и с лични средства и труд на семейство Петко и Ягода Огойски и техни приятели-съмишленици. В музея се съхраняват носии, оръжия, дрехи, битови пособия от XIX и XX век. Етнографският характер на музея отразява родолюбивите чувства на Огойски, същевременно по този начин той успява да заобиколи цензурата на комунистическия режим. Материалите в „Кула-Музей“ са събирани от Петко Огойски от първото му осъждане през 1950 година. „Опасните“ вещи, документи, бележки, стихове, писани от него в периодите на задържането му в различни затвори и лагери за принудителен труд до 1989 г. Огойски крие под плочите на къщата си в Огоя с надпис: „Деца мои, болшевизмът рано или късно ще падне, но сигурно когато мене няма да ме има! Вземете всичко това и го предайте за публикуване! Заклевам ви!“ (цит. по Иванова 2012: 204).
Огойски подчертава значението на всяко антитоталитарно действие и на различните форми на опозиция като важни за разпадането на режима, но не приема определението "дисиденти", особено когато се използва за хора, направили кариера в социалистическия период.
На Петко Огойски е посветено биографично изследване (Иванова 2012); с филм за него през 2014 г. започва документалната поредица на БНТ „Отворените досиета“ на разследващия журналист Христо Христов.
Безспорен пример за страданията, причинени от тоталитарния режим на интелектуалци, за ограниченията, на които са били подложени те и семействата им, както и за всекиднедното им отстояване на морални позиции, за съзидателен търсещ дух, Петко Огойски се включва активно и до днес в различни инициативи за запазване паметта за близкото минало.
