Иван Манолов Петков – Турката (1.12.1945 – 2012), по професия строителен инженер, от 1960-те години започва да рисува като художник любител. Картините му са в стила на драматичните и гротескни визии за света в работите на Питер Брьогел Адския и Йеронимус Бош, както и на Пол Делво и Салвадор Дали. Разновидностите на сюрреализма са забранени, защото са особено опасни за режима с иронията към утопиите. По това време знанието, че марксизмът е утопия вече е разпространено и в НР България. Творбите на Иван Петков – Турката не се допускат до участие в художествени изложби, но през 1977 г. той успява да направи самостоятелна изложба в залата на Софстройпроект – института, в който работи като инженер-технолог. Изложбата е преждевременно закрита.
Под кодовото име „Художника“ Държавна сигурност го завежда под отчет, открива досие с „материали“ – доноси с цел „предотвратяване, пресичане на вражеската дейност“. Разработван от службита на ДС, разпитван, подслушван, следен Иван Петков престава да прави публични изказвания срещу режима и втъкава позицията си към „народната власт“ в картините си. Въпреки периодичните разпити, разобличения и предупреждения, Иван Петков създава въздействащи картини-метафори, в които е завоалирана критиката към режима. Картините Антропологичен багер (1981) и Лоботомия (1983) са едни от мащабните му метафори на социализма – социализмът като античовешки, осакатяващ режим (след лоботомия човек остава умствено и емоционално парализиран).
Рисува основно с маслени бои върху платно или дърво, но и акварел и смесена техника. Експериментира със скулптурата и декоративното изкуство.
