Писмото от Димитър Василев Стоянов до синовете му Васил и Ванцети, е писано от Трудово-възпитателно общежитие Белене. В писмото си бащата дава насоки на синовете си да се учат, препоръчва им книги за четене и ги стимулира да му пишат писма, така че да бъдат във връзка. Всички писма на затворници в Трудово-възпитателни общежития са били проверявани. По тази причина писмото на Димитър Стоянов не съдържа критика към режима, нито оплакване или описание на живота в лагера. Писмото е свидетелство за начините, по които родители, набедени от комунистическата власт за "врагове", са се опитвали да предпазват и възпитават децата си.