Книгата "Семената на страха" е замислена и писана през 1980те години. Ванцети Василев още през 1960те години записва спомените на баща си - Димитър Василев Стоянов, анархист, прекарал заради политическите си възгледи повече от 8 години в затвори и Трудово-възпитателни общежития. В. Василев записва и спомени на негови приятели, бивши лагеристи, като поради опасения да не бъдат разкрити хората, споделили с него опита си, унищожавал всички записки.

През 1988 г. Ванцети Василев бяга през Сърбия в Италия, а на следващата година емигрира в Ню Йорк. При бягството си, В. Василев успял да изнесе един екземпляр от ръкописа на подготвяната като Самиздат книга "Семената на страха. т. 1 Машината". Копие от ръкописа оставил в дома си и го открил през 2016 г., скрито на тавана на старата им плевня. В Ню Йорк В. Василев се развива като автор на мемоарно-художествени романи. Довършва и издава „Семената на страха" – разказ в първо лице за униженията и безизходицата на един млад учен в условията на тоталитарния режим. Книгата излиза през 1991 в София с финансовата подкрепа на „Отворено общество“, след което е представена и в Ню Йорк.
Поради голям читателски интерес, книгата е преиздадена през 2011 г., представяна е на различни форуми, отразена е от редица медии.