Марияна Пискова завършва през 1977 г. специалност „История“ със специализация  „Архивистика” към СУ. Между 1978 и 2000 г. работи като научен сътрудник  в Научноизследователската лаборатория по архивознание и документознание (НИЛАД) при Главно управление на архивите (днешната Държавна агенция „Архиви“), като главен специалист и като заместник директор на Централния държавен технически архив (ЦДТА). Междувременно защитава дисертация в Московския държавен историко-архивен институт (през 1984 г.) М. Пискова е специализирала в Държавния архив Потсдам, Филмовия архив в Берлин, в Дрезденската фототека, Австрийския държавен архив, Северо-Кавказкия федерален университет- Ставропол, Русия, в Института по археология и етнография на Националната академия на науките в Армения и Батумския държавен университет в Грузия.

От 2000 г. е доцент по архивистика в Югозападен Университет „Неофит Рилски” – Благоевград и хонорувана преподавателка към СУ Св. "Квлимент Охридски". М. Пискова участва в множество научни проекти от регионален, национален и международен мащаб като „Дигитални архиви“ – научно- информационен комплекс, „Места на споделената памет – дигитална карта на паметници“ - проекти към Фонд "Научин изследвания" (ФНИ)към МОН; „To Come Out of the Shadow” Supporting the Social Integration of People Threatened with Marginalisation Caused by Their Nationality (2011–2013, Програма „Грюндвиг“); “Politics of Memory Cultures of the Russian-Ottoman War 1877-1878: From Divergence to Dialogue“ – проект по 7-ма рамкова програма „Мария Кюри“ (2012-2016, FP7-PEOPLE-2011-IRSES Marie Curie Action "International Research Staff Exchange Scheme"); „Knowledge Exchange and Academic Cultures in the Humanities: Europe and the Black Sea Region, late 18th – 21st Centuries“ (Horizon2020 Marie Skłodowska-Curie RISE (= Research and Innovation Staff Exchange) 2017-2020 и др.  
Водеща изследователка по архивистика и документалистика, М. Пискова обогатява историята на архивното дело, с особен интерес към аудиовизуалните документи и специални (технически) архиви. Принос са анализите на Пискова на визуалната пропаганда през социализма; детайлното представяне на седмични кинопрегледи като пропагандни материали; разглеждането на конкретни филми от социалистическия период като съветско-българската ко-продукция „Героите на Шипка“ в широк международен контекст и др. Акцент в работата на Пискова е и политиката на българските архиви по отношение на документите на жени и малцинства, изследователката търси отговор има ли специално отношение към тях, отличава ли се подборът за приемане в архивите, има ли тематични справочници за улесняване на работата с тях, публикувани ли са архивни документи за жени/малцинства в специализираната периодика.

Достиженията в архивната теория Пискова прилага и в учебната дейност – води тематичните курсове в специалностите „Културология”, История”, „Архивистика” и др.; ръководила е семинар за докторанти по визуална антропология и критически анализ на игрални филми в Ереван и лектория за студенти историци в Северокавказкия федерален университет по визуална памет и история.