Ванцети Василев, роден през 1945 г. в Радомир, завършва начално и средно образование в Перник. Кръстен на американския анархист от италиански произход Бартоломео Ванцети, Ванцети Василев израства в семейство, в което бащата - Димитър Василев Стоянов, е обявен от социалистическата власт за "враг на народа“ и прекарва шест години в различни Трудово-възпитателни общежития (ТВО).
През 1963 г., след отбиване на редовната военна служба, Ванцети Василев е приет за редовен студент във Висшия Химикотехнологически Институт (ВХТИ), дипломира се през 1971 г. Работи като технолог в различни заводи, приет е за редовен аспирант към ВХТИ и защитава кандидатска (докторска) дисертация. През 1970те години започват личните сблъсъци на Ванцети Василев с органите на Държавна сигурност. Поради „неблагонадеждния“ си произход, той е изпитвал контрола и натиска на властта. Чувствайки се притиснат и не желаейки да сътрудничи на тайните служби, В. Василев напуска работа и става свинар в родното село на майка си – с. Враня стена. Използва времето, за да пише автобиографична белетрестично-документална книга „Семената на страха“, основана на лични преживявания и на събраните от него разкази на бивши лагеристи – приятели на баща му. Поради страха да не бъдат разкрити хората, споделили с него опита си, унищожавал всички записки. През 1988 г., по време на провежданите на българо-сръбската граница ежегодни събори, Ванцети Василев бяга през Сърбия в Италия. Работи като градинар, преводач и управител на лагерите за руски емигранти евангелисти. В края на 1989 г. емигрира за Ню Йорк, където работи като нощен пазач, бояджия, строителен работник, дистрибутор на двигатели за камиони, таксиметров шофьор.
При бягството си, В. Василев успял да изнесе един екземпляр от ръкописа на подготвяната като Самиздат книга. Копие от ръкописа оставил в дома си и го открил през 2016 г., скрит на тавана на старата им плевня. В Ню Йорк В. Василев се развива като автор на мемоарно-художествените си романи. Довършва и издава „Семената на страха" – разказ в първо лице за униженията и безизходицата на един млад учен в условията на тоталитарния режим. Книгата излиза през 1991 в София с финансовата подкрепа на „Отворено общество“, след което е представена и в Ню Йорк.
Втората книга на В. Василев „Влаковете на Рим“ излиза през 2006 г., преведена e на немски ("Die Züge von Rom") и e представена на панаира на книгата във Франкфурт през 2009 г. През 2010 г. е публикувана книгата му „Разкази от Нюйоркската библиотека“. От 1991 г. В. Василев е член на редакционна колегия на нюйоркското издателство „Cross Cultural Communications“. Участва в международни литературни фестивали в Суонзи, Уелс; Бингамтън, щата Ню Йорк. В Ню Йорк В. Василев установява контакт с редица български емигранти, запознава се с Христо Явашев – Кристо и Жан-Клод, за които пише книгата „Да опаковаш вятъра. По стъпките на Кристо и Жан-Клод“ (2013).
Създадената през 2016 г. колекцията на Ванцети Василев не е позната в България. Сред целите на автора-създател на колекцията са да запази спомена за съдбата на родителите си, да представи пред по-широка публика своя поглед върху тоталитарния режим и трансформациите на насилието – от директна физическа репресия към психически натиск и силни ограничения.
