Петър Воденичаров е доктор по общо и сравнително езикознание, асистент (1985), главен асистент (1990) и доцент (2001) в Югозападния университет Неофит Рилски, Благоевград, където чете лекции по етно-, социо- и психолингвистика. Заместник-декан на Филологическия факултет към Югозападния университет „Неофит Рилски“ (2001). Хоноруван преподавател по етнолингвистика в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ (1995-1997) и гост лектор към редица европейски университети. П. Воденичаров има множество специализации в различни европейски академични институции (Северокавказкия федерален университет, Загребския университет, Университета в Грац, Копенхагенския университет, Бергенския университет).

Водещ български специалист по езикови политики, П. Воденичаров разглежда отношенията език – власт, като насочва вниманието към езика на маргинализирани, стигматизирани групи население. "Антиезика" на тези "неми" или "не-чути" групи Воденичаров определя като форма на съпротива. Като член на управителните съвети на Международния балканистичен семинар в Благоевград (от 1991 – ) и на неправителствената организация Балканско общество за автобиографистика и социално общуване (БОАСО) (от създаването му през 1996 – ) активно участва в изграждането на  „архиви на идентичност“, включващи устни свидетелства, визуални материали, недостатъчно познати документи от държавните архиви, които представят алтернативни на доминиращия „монументален държавен“ наратив репрезентации за историята на определени конкретни социални групи (малцинства по полова, социална, етническа, „расова“ принадлежност). П. Воденичаров участва в редица проекти от регионален, национален и международен мащаб („Дигитални архиви“ – научно- информационен комплекс, „Места на споделената памет – дигитална карта на паметници“ - проекти към Фонд "Научин изследвания" (ФНИ)към МОН; „To Come Out of the Shadow” Supporting the Social Integration of People Threatened with Marginalisation Caused by Their Nationality (2011–2013, Програма „Грюндвиг“); “Politics of Memory Cultures of the Russian-Ottoman War 1877-1878: From Divergence to Dialogue“ – проект по 7-ма рамкова програма „Мария Кюри“ (2012-2016, FP7-PEOPLE-2011-IRSES Marie Curie Action "International Research Staff Exchange Scheme"); „Knowledge Exchange and Academic Cultures in the Humanities: Europe and the Black Sea Region, late 18th – 21st Centuries“ (2017-2020, Horizon2020 Marie Skłodowska-Curie RISE (= Research and Innovation Staff Exchange) и др.

Основната и споделена цел на учените, обединени в БОАСО, може да бъде предадена чрез подзаглавието на проект и публикация: „Демократична публичност чрез право на история“.