Димитър Василев Стоянов (1910–1971) млад приема анархизма като идеал и става член на Федерацията на анархисти-комунисти е в България (ФАКБ). След Деветнадесетомайския преврат през 1934 г. са забранени всички политически партии, забранена е и ФАКБ. В началото на 1942 г. Димитър Василев Стоянов, Христо Колев и други деятели на анархистката федерация са заловени, като по Закона за защита на държавата прокурорът иска смъртни присъди. След преразглеждане на делото, анархистите получават по 10 години и са изпратени във варненския затвор. Освободени са на 8 септември 1944 г. при щурмуване на затвора. Димитър Василев е мобилизиран и служи в армията до края на Втората световна война. Заради политическите си възгледи Димитър Стоянов е арестуван през 1945 г. и въдворен в т.нар. Трудово-възпитателно селище „Богданов дол“, Пернишко. Освободен след един месец, започва работа в стъкларска фабрика, но през 1948 г. е уволнен с аргумента „враг на Отечествения фронт“ и отново въдворен в Трудово-възпитателни общежития (ТВО) – първо в ТВО „Куциян“, Пернишко; след това в ТВО „Мини Николаево“, преместен в ТВО Белене на остров Персин. Освободен е през август 1953 г. в рамките на амнистия след смъртта на Сталин и (временно) закриване на лагера „Белене“, когато са освободени хиляди интернирани. Д. Стоянов излиза от лагерите със силно разклатено здраве, последните си 14 години прекарва болен от левкемия.