Александър Дяков (28 май 1932 г. - 2018) е син на Цветан Дяков, възпитаник и доктор на Бюкселския университет, осъден от т. нар. Народен съд, като семейството му е интернирано. Още 13-годишен Сашо Дяков започва да тренира бокс в „Славия”. Напредва бързо и няколко години е шампион на страната. През 1958 г. завършва „Скулптура” в ВИИИ „Н. Павлович“ в класа на Михаил Кац. Печели първа награда от Националната младежка изложба (1962 г.) с „Права фигура“ (Зидарчето“). Губят се следите на много негови творби, има много нереализирани проекти. Александър Дяков работи и като художник-постановчив в редица филми. През 1978 г. изпълнява главната роля на скулптура във филма „С любов и нежност“ на реж. Рангел Вълчанов по сценарий на Валери Петров.
Творбите на А. Дяков носят силни послания. Красимир Илиев показа в изложбата „Форми на съпротива“ две негови скулптури – Дух и материя (1965) и Корозия (1976). При обсъжданиятато на Дух и материя през 1965 г. мненията на журито са противоречиви, налага се отлагане на решението дали да бъде приета за изложбата на софийските художници. Вложената от скулпура идея е: „Духът е по-силен от материята, но не защото е могъщ. Той е способен да преодолее дори чудовищно осакатяване на тялото с кротката сила на красотата, която блика от неговата божествена същност“. След разгорещени дискусии, Дух и материя е допусната за участие в изложбата, но с променено име – Война.
През следващите години Александър Дяков прави смели изказвания пред висши функционери на БКП: критикува открито, че страната е пренаселена с паметници на омразата и насилието, с паметници на българи, убити от българи, и на българи, убиващи българи, подчертава, че това сее черно семе в душите на хората и черна жътва ще жънат децата и внуците. Тези идеи творецът въплъщава и в пластиката си Корозия (1976), като показва, че героичните идеали са деструктирали.
След 1989 г. Александър Дяков прави изложба наречена "Проекти от 20 век". Между проектите му е и този за трансформация на Паметника на съветската армия в София, галерия „Крида арт” (2001). Неговата ретроспективна изложба в галерия „Райко Алексиев”(2012) бе изцяло с фотографии. За неговото творчество няма издадена монография.
