Последният, 73-ти, брой на двуседмичника "Литературни новини" излиза на 12.II.1964 г. Вестникът е спрян, обявен за „вреден и антипартиен“ три години след излизането на първия брой на 24.V.1961 г.

През 1961 г. партийният ръководител Тодор Живков дава лично разрешение за новия литературен вестник, за да демонстрира активно отношение към печата, към демократизиране на процесите в духовната сфера. Главен редактор на двуседмичника е Васил Акьов, събрал в екипа си прогонените от в. "Народна младеж" заради "антипартийно поведение" Стефан Продев и Симеон Владимиров, смелите сатирици Крум Вълков и Радой Ралин; неизвестните тогава още, но обещаващи литератори Иван Пауновски, Йордан Василев и др. Самият Акьов е освободен като завеждащ културния отдел на вестник "Работническо дело".

Изданието разчупва старите стереотипи и култовски клишета в графичното оформление и списване. То представя нови книги с поезия, белетристика и литературна критика; отделя място на творби, недопускани за печат (вестникът за пръв път след 9.IХ.1944 г. публикува стихове на поета Атанас Далчев); защитава модерни виждания за издателска дейност; отваря рубрика за млади и талантливи автори; отваря вратите и към съвременната западноевропейска литература. В редакцията се раждат обновителни идеи за художествено и жанрово многообразие, представят се творци от близкото минало, премълчавани от новата власт, и др.

Това предопределя съдбата на вестника – вестникът е забранен без скандали, чрез "тихо убийство". С аргумента „да се избегне ненужното дублиране [...], да се подобри и разшири информацията...“ вестникът е обединен със седмичника „Народна култура“. Живков отива в редакцията и лично съобщава на колектива забраната. Според запазени спомени Продев казва: “Др. Живков, най-голямата грешка е да се спре вестникът. Всеки спрян вестник остава в историята на една държава!" Стефан Продев и Йордан Василев сами набират решението на Секретариата на Централния комитет на Българската комунистическа партия за спирането на вестника и го поставят на първа страница на последния брой – „Съобщение“ с дебели черни букви по начина, по който са се публикували некролозите.

Независимо, че главният редактор и сътрудниците на вестника не са били подложени на физически репресии, забраната на вестника има функцията да сплаши интелигенцията, да наложи тесни рамки на допустимо журналистическо поведение.