COURAGE

Свързване на колекции

При бягството си, В. Василев успял да изнесе един екземпляр от ръкописа на подготвяната като Самиздат книга. Копие от ръкописа оставил в дома си и го открил през 2016 г., скрит на тавана на старата им плевня. В Ню Йорк В. Василев се развива като автор на мемоарно-художествените си романи. Довършва и издава „Семената на страха" – разказ в първо лице за униженията и безизходицата на един млад учен в условията на тоталитарния режим. Книгата излиза през 1991 в София с финансовата подкрепа на „Отворено общество“, след което е представена и в Ню Йорк.

Втората книга на В. Василев „Влаковете на Рим“ излиза през 2006 г., преведена e на немски ("Die Züge von Rom") и e представена на панаира на книгата във Франкфурт през 2009 г. През 2010 г. е публикувана книгата му „Разкази от Нюйоркската библиотека“.  От 1991 г. В. Василев е член на редакционна колегия на нюйоркското издателство „Cross Cultural Communications“. Участва в международни литературни фестивали в Суонзи, Уелс; Бингамтън, щата Ню Йорк. В Ню Йорк В. Василев установява контакт с редица български емигранти, запознава се с Христо Явашев – Кристо и Жан-Клод, за които пише книгата „Да опаковаш вятъра. По стъпките на Кристо и Жан-Клод“ (2013).

Създадената през 2016 г. колекцията на Ванцети Василев не е позната в България. Сред целите на автора-създател на колекцията са да запази спомена за съдбата на родителите си, да представи пред по-широка публика своя поглед върху тоталитарния режим и трансформациите на насилието – от директна физическа репресия към психически натиск и силни ограничения.

Петър Воденичаров е доктор по общо и сравнително езикознание, асистент (1985), главен асистент (1990) и доцент (2001) в Югозападния университет Неофит Рилски, Благоевград, където чете лекции по етно-, социо- и психолингвистика. Заместник-декан на Филологическия факултет към Югозападния университет „Неофит Рилски“ (2001). Хоноруван преподавател по етнолингвистика в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ (1995-1997) и гост лектор към редица европейски университети. П. Воденичаров има множество специализации в различни европейски академични институции (Северокавказкия федерален университет, Загребския университет, Университета в Грац, Копенхагенския университет, Бергенския университет).

Водещ български специалист по езикови политики, П. Воденичаров разглежда отношенията език – власт, като насочва вниманието към езика на маргинализирани, стигматизирани групи население. "Антиезика" на тези "неми" или "не-чути" групи Воденичаров определя като форма на съпротива. Като член на управителните съвети на Международния балканистичен семинар в Благоевград (от 1991 – ) и на неправителствената организация Балканско общество за автобиографистика и социално общуване (БОАСО) (от създаването му през 1996 – ) активно участва в изграждането на  „архиви на идентичност“, включващи устни свидетелства, визуални материали, недостатъчно познати документи от държавните архиви, които представят алтернативни на доминиращия „монументален държавен“ наратив репрезентации за историята на определени конкретни социални групи (малцинства по полова, социална, етническа, „расова“ принадлежност). П. Воденичаров участва в редица проекти от регионален, национален и международен мащаб („Дигитални архиви“ – научно- информационен комплекс, „Места на споделената памет – дигитална карта на паметници“ - проекти към Фонд "Научин изследвания" (ФНИ)към МОН; „To Come Out of the Shadow” Supporting the Social Integration of People Threatened with Marginalisation Caused by Their Nationality (2011–2013, Програма „Грюндвиг“); “Politics of Memory Cultures of the Russian-Ottoman War 1877-1878: From Divergence to Dialogue“ – проект по 7-ма рамкова програма „Мария Кюри“ (2012-2016, FP7-PEOPLE-2011-IRSES Marie Curie Action "International Research Staff Exchange Scheme"); „Knowledge Exchange and Academic Cultures in the Humanities: Europe and the Black Sea Region, late 18th – 21st Centuries“ (2017-2020, Horizon2020 Marie Skłodowska-Curie RISE (= Research and Innovation Staff Exchange) и др.

Основната и споделена цел на учените, обединени в БОАСО, може да бъде предадена чрез подзаглавието на проект и публикация: „Демократична публичност чрез право на история“.  

Ludvík Vaculík was a writer and columnist. During the Second World War he worked at the Baťa factory in Zlín, studied at a shoemaking school and a business school for foreign trade. After the war he graduated from the Political and Social College. Upon returning from military service, he became editor of Rudé právo (Red Law), and later also worked in Czechoslovak radio. During the 1960s, he attracted attention in the editorial office of the Literární noviny (Literary Newspapers), later renamed Literární listy (Literary Letters) and then Listy (Letters), the most important periodical of the reformed intelligence. He remained at Listy until its ban in 1969.

Ludvik Vaculík was a member of the Communist Party; he joined in 1945. At the first meeting he knew he had made a bad decision. He did not like kind of people he met there, but he did not want to quit because he hoped he would have an influence from within. He did not like the Communist regime abusing the idealism of its supporters. At IV. writers’ congress in 1967 he spoke about the post-war development of Czechoslovakia and he was particularly critical. He declared that "no human question has been resolved in our country in twenty years." After this performance, he was expelled from the party.

In 1968, he wrote he proclamation, "Two Thousand Words". He also became a signatory of Charter 77. After the Prague Spring was suppressed, he was banned from publishing for 20 years. Conservative communists called him a platform for counter-revolution.

Vaculík did not emigrate from Czechoslovakia, but took over the samizdat edition of forbidden literature, Edice Petlice (founded in 1972).  For the next two decades, Vaculík was one of the leading dissidents and writers who were officially banned, but their works and ideas spread through samizdat or in foreign editions. After 1989 he continued his creative work. His best-known works include, for example, Český snář (Czech Dream Book) (1981), which is a narrative about life in dissent, or a novel for young people, Morčata (The Guinea-Pigs) (1973), which explores human marginalization. This work has been translated into eleven foreign languages. Český snář deals with everyday experiences of the late '70s, but also increasing pressure from the State Security following the formation of Charter 77, of which Vaculík was a founding member. At the same time, Vaculík wrote highly-valued feuilleurs, one every month. Their readers were predominantly people from dissident circles. Separate editions were published only after 1989 in two collections, Spring is Here and August Year. Vaculík was one of the most persecuted writers in Czechoslovakia. He lost his job and was forbidden from publishing. However, he did not emigrate even after the occupation in 1968.

In 1996 he was awarded the Order of T. G. Masaryk III. class. In 2008, he was awarded the State Prize for Literature, “for his literary and publicist work so far, taking into account the prose piece ‘Hodiny klavíru’ (‘Piano Lessons’)”

Éva Vadas was a Salesian nun and Bokor member. She entered the Social Mission Society/ Szociális Missziótársulat in 1935. She visited and helped people in hospitals and jails, and she also helped other families and did administrative work. She learned about the aims and principles of Bokor in 1948, and after the dissolution of the convents in 1950, she found the ideas of social responsibility and charity which Bokor represented very close to her own vision. She had to work in a factory. During these years, she organized the communities and helped spread the samizdats of György Bulányi. She was imprisoned from 1952 to 1956. After her release, she remained a member of Bokor up to her death. The collection of the Bokor base community is based on Éva Vadas’ documents. She contributed to the work of the community as a typist. She typed the Bokor samizdats, for example, the issues of Christmas Present /Karácsonyi ajándék (KARAJ).