Вилдане Динч (Алиева) е родена през 1978 г. в град Ардино, област Кърджали, България. През юли 1989 г., на 11-годишна възраст, се премества със семейството си от България в Турция, където завършва средното си образование. Вилдане разказва: “В социалистическа България семейството ми живееше като обикновени хора, те не бяха политически активни, но в същото време семейството ми не прие доброволно процеса на принудителна българизация през 80-те години на миналия век. Спомням си как нашите турски имена бяха променени на български. Въвеждането на име-цид (известно като “насилствено промяна на имената”) се случи през декември 1984 г. След въвеждането на име-цид, членовете на семейството ми не използваха български имена, когато общуваха в семеен кръг. Но бяха задължени да ги използват при досега си с длъжностни лица. Семейството ми не беше политически активно. Нямаме официални документи, които да посочват причината за експулсирането ни от България. Семейството ми мислеше, че бяхме изгонени от България най-вече заради поведението на дядо ми. В социалистическа България дядо ми говореше публично как ‘не иска да живее в България поради репресиите и как иска да отиде в Турция’. Мисля, че това поведение на дядо ми не беше дълбоко политическо, а мотивирано от ежедневните грижи. Разбира се, от друга страна, всички ежедневни убеждения в това време имат политически конотации и контекст.

Семейството ми беше експулсирано от страната по време на етническото прочистване през лятото на 1989 г. В дискурса на комунистическата партия този процес се нарича “Възродителен процес” и “Голяма екскурзия”. На 11 януари 2012 г. българският парламент определя процеса като етническо прочистване. Спомням си, че дядо ми казваше: ‘Искам внуците ми да говорят свободно на турски по улиците и в училищата’.

Моите основни мотиви за колекция от този вид са следните: Преди всичко, колекциите относно източноевропейските социалистически режими обикновено не включват опита на малцинствата, особено турския опит през социализма. Това, според мен, е пропуск в разбирането на нашето социалистическо минало. За да разберем по-добре близкото социалистическо минало, трябва да включим различни погледи и опити. На второ място, такива колекции могат да допринесат за преодоляването на последиците от дискриминационните актове, извършени в социалистическата епоха, например някои ефекти от процеса на име-цид.

Аз не съм член на организация или партия, заемам само длъжността преподавателка в университета Улудаг, факултет по изкуства и науки, катедра “Социология”.

Вилдане Динч (Алиева) обяснява отношението си към “културната опозиция” по следния начин: “Културна опозиция означава опозиция, която се определя от ценности, противоречащи на доминиращите културни ценности на съответната социална система. Културната опозиция може да бъде осъзната или неосъзната. Може да се каже, че основният субект на културната опозиция е човекът, мъж или жена, от ежедневието. Културните дисиденти умишлено или не реагират и се противопоставят чрез цялостното си поведение. Например, да се говори на майчин език, в някои случаи дори само да се познава и да се уважава майчиния език, без да се говори, има символично значение. Други форми на противопоставяне са да носиш определени дрехи, да използваш определени фрази или просто да мислиш и да имаш емоции срещу доминиращата социално-политическа система и т.н.

Българският комунистически режим, подобно на други източноевропейски социалистически режими, е налаган отгоре. Социалистическата власт първоначално провежда политика на приобщаване на малцинствата. След първия период обаче рестриктивните и репресивни мерки на режима нарастват. В социалистическа България опозицията и дисидентите идват от различни идеологически среди (например: либерализъм, различни разбирания за социализма и т.н.) и от различни етнически и религиозни групи (например: турци, цигани, помаци, евреи и др.). Семейството ми не беше пряко и активно политически част от културната опозиция. Но те не приеха доброволно репресиите през 1980те години. Мога да кажа, че моето семейство е по-скоро жертва на репресиите при посегателството над имената и етническото прочистване, отколкото част от непосредствената опозиция.”