Самиздат списания се появяват в България едва в края на 1980те години. Двете български самиздат списания са замислени заедно, първите им броеве излизат по едно и също време: „Глас. Независимо списание за литаратура и публицистика” с основател и главен редактор Владимир Левчев и „Мост: Алманах за експериментална поезия" с основател и главен редактор Едвин Сугарев. Списанията се печатат на пишеща машина и се размножават на ксерокс в не повече от 100-200 екземпляра всеки брой. Първият брой на „Глас” е размножен на документална фотохартия. Художник е Стефан Десподов, който оформя кориците на ръка. Списанието се подготвя полиграфично в банята на Владимир Левчев, превърната за целта във фотолаборатория. Хората, които сътрудничат и разпространяват списанието, рискуват да бъдат уволнени.
Владимир Левчев разказва: „През есента на 1988 г. се организира Клубът за гласност и демокрация (тогава известен като Клуб за подкрепа на гласността и преустройството). В края на декември, ентусиазирани от новите развития, аз и Едвин съвсем спонтанно решихме да започнем някакво самиздатско списание. Действахме много делово и експедитивно. Понеже тогава имаше два достъпни ксерокса в София и те бяха под наблюдение, а компютри естествено нямаше, ‘самиздатът’ беше технически сложна работа. По идея на Едвин [Сугарев] купихме двустранна фотохартия и ползвайки моята баня за лаборатория, след едноседмичен труд произведохме по фотоначин около стотина броя от две самостоятелни списания - моя ‘Глас’ и ‘Мост’ на Едвин. Снимахме като фотография всяка отделна отпечатана на пишеща машина страница - това беше нещо като ръчно павиране на улица... Първо мислехме да направим два броя от едно списание, за да може, ако ни арестуват след издаването на първия брой, да направим втори. После обаче преминахме на варианта две списания. След като приготвихме броевете, ги раздадохме на приятели, на известни ‘дисиденти’, на хора с достъп до ксерокс в службата си, които правеха още бройки. ... Първите броеве на двете списания излязоха през януари 1989 г.
През януари 1989 г. у Блага Димитрова, аз подписах писмото в подкрепа на Петър Манолов и станах член на клуба [за гласност и демокрация], а после и на ‘Екогласност’. Малко по-късно ‘Дойче веле’, Би Би Си и ‘Свободна Европа’ съобщиха за списанието, а през есента, по време на екофорума Румяна Узунова взе и интервю от мен. Аз бях съкратен от ‘Народна култура’ и глобен 500 лева за издаване на нерегистрирано списание. Повикаха ме в сдружение ‘Българска книга и печат’ (цензурата) и ме заплашиха, че ако издам още един брой, ще ме глобят 1500 лева, а със случая оттук нататък ще се занимава Държавна сигурност и сигурно ще отида в затвора. Аз обаче издадох още един брой - това беше по време на подписка на ‘Екогласност’ пред ‘Кристал’, екофорума. Никой не можеше да подозира, дори тогава, че на 10 ноември Живков ще подаде оставка. До 10 ноември 1989 аз издадох 4 броя." (цит. по интервю, Рудникова 206)
В първия брой на сп. "Глас" основателят Владимир Левчев след уводната си статия, завършваща с думите "... Тя [България] жадува за малко гласност, за демокрация!" дава основните цели на списанието: да публикува предимно литература, поезия, критика и есеистика, която трудно намира място по страниците на официалния печат, както и публицистични материали по екологически, икономически и социални проблеми, преводни или български.
На двете самиздат списания сътрудничат известни български творци, които публикуват на страниците им свои критични към режима творби: Блага Димитрова, Радой Ралин, Биньо Иванов, Драгомир Петров, Валери Петров, емигрантите Цветан Тодоров, Атанас Славов, Цветан Марангозов и ред други утвърдени автори, редом с младите Румен Леонидов, Ани Илков, Мирела Иванова, Виргиния Захариева, Елисавета Мусакова, Илко Димитров, Христо Стоянов, Антоанета Ценева, Боряна Кацарска и други, критиците Александър Кьосев, Михаил Неделчев, Александър Йорданов, философите Желю Желев, Иван Кръстев и Калин Янакиев и други.
След падането на комунистическия режим "Глас" и "Мост" се легализират. Появяват се много независими издания, печатът става скъп. Списание "Глас" остава литературно списание, но малотиражно. Издаването на няколко броя се спонсорира от фондация "Отворено общество" на Дж. Сорос. През 1994 г. главният редактор Владимир Левчев заминава за САЩ. Няколко години поддържа списанието в интернет, в София Румен Леонидов и Владимир Трендафилов издават още няколко броя. Последният брой на сп. "Глас" е бр. 14/1994 г.
Списанията "Глас" и "Мост" днес са библиографска рядкост. Благодарение на "Свободно поетическо общество", създадено през 1990 година от Блага Димитрова, Владимир Левчев, Едвин Сугарев и други литератори, пререгистирано през 2016 г., всички броеве на двете списания са качени със свободен достъп на страницата на електронното списание - http://www.freepoetrysociety.com.