Местоположение

• Blagoevgrad, South-West University, Bulgaria
  Покажи на картата

Езици

• Български

Уебсайт

• http://roma-swu.weebly.com/

Име на колекцията

• Ромски архив

Произход, история и културни дейности

• Дигиталната колекция „Ромски архив“ е първата в България, посветена на „невидимото малцинство без своя история“, представяни в медиите основно чрез социални проблеми и девиантно поведение.
  Отношението на социалистическата държава към циганите е противоречиво. След края на Втората световна война и установяването на отечественофронтовската власт се поставя началото на нова политика към всички малцинства в България. Поощрява се самоопределението, правото на образование на майчин език и се пропагандира свобода на религията. Новата („Димитровска”) конституция от 1947 г. прокламира равенство за всички малцинства и граждани на страната. В столицата София, а след това и в други градове в България, циганите, обединени в различни групи по религия, език, упражнявани занаяти, започват да създават свои културно-просветни организации. Опит за обединение е направен през 1945 г. със създаването на “Общоциганска организация за борба против фашизма и расизма и за културното издигане на циганското малцинство в България” - Единна общокултурно-просветна организация на циганските малцинства ‘Екипе” („Единство”).  През следващите няколко години в България по места се създават много нови цигански организации по подобие и като подразделения на националната циганска организация, започва издаването на вестник „Романо еси” (Цигански глас) / „Romano Esi” (1946). Политиката за насърчаване на циганската идентичност дава възможност да се основат цигански училища, читалища, ограмотителни курсове за възрастни, цигански музикални ансамбли и цигански театри (Marushiakova, Popov 2001; Марушиакова, Попов 2007; Pashova 2009; Миленкова 2011; Демирева 2017).

  Отношението на комунистическата власт към циганското малцинство се променя драстично към средата на 1950те години. Сред основните причини за промяната в държавната политика е т.нар. турчеене сред част от циганите мюсюлмани (т.е. публично декларирано турско етническо самосъзнание), засилващите се настроения за изселване на турците от България и декларираното желание на някои от циганите да заминат заедно с изселващите се етнически турци за Турция. Циганите стават обект на специално наблюдение от структурите на Държавна сигурност. Вниманието към етноса е привлечено от циганите мюсюлмани, но промени настъпват в живота на цялото циганско малцинство. През 1952 г. циганските организации са обявени за „саморазпуснали се“, Централният цигански театър „Рома“ е обявен за непрофесионален и не след дълго престава да съществува. Издаваният вестник  „Романо еси” през 1957 г. е преименуван на в. „Неве рома“ (Нови цигани), а през 1959 г. на „Нов път“, като се публикува само на български език (Марушиакова, Попов 2007; Pashova 2009; Миленкова 2011; Демирева 2017; Стоянова 2017). Така започва вторият период от политиката на българската държава към циганското население – период на постепенно етническо обезличаване или заличаване на циганите и създаване на етнически еднородна “българска социалистическа нация”. БКП се насочва към премахване на турското влияние сред общностите на цигани, татари и българоезични мюсюлмани (помаци) чрез въвеждане на нови социалистически ценности и порядки. С Постановление № 258 на Министерския съвет от 17.10.1958 г. “За уреждане въпросите на циганското население в България” “се забранява скитничеството и просията и всички граждани се задължават да се занимават с общественополезен труд и да работят според своите сили и възможности” и се предвиждат  мерки  “…за урегулиране, благоустрояване и хигиенизиране на циганските квартали” (Държавна сигурност и малцинствата 2015: 262). Това постановление трябва да реши всички въпроси с циганите-чергари, които нямат постоянно местожителство (като такива са отбелязани 14 000), конкретно с тяхното настаняване на постоянно местожителство, уреждане на въпроса с работа и жилища. В съответствие с Постановлението, местните ръководства на общините и предприятията се задължават да осигуряват работни места за ромите в селското и горското стопанство и в занаятчийските кооперации. Постановление 258 се занимава с утвърждаване на произхода на циганското население в НРБ и засилва въведената от средата на 1950-те години практика за „преименуване на мюсюлманските цигани с български имена” вместо техните предишни турско-арабски имена. С решение на Политбюро на ЦК на БКП от 1959 г. се улеснява възможността на граждани от цигански произход по бърза процедура „по желание да да регистрират себе си и своите деца като българи, да променят своите собствени, бащини и фамилни имена, без решение на народния съд, а само с писмена молба до съответните народни съвети“ (цит. по Миленкова 2011). „Доброволното” преименуване на циганите мюсюлмани е последвано от смяна на имената при българите мюсюлмани през 1964 г. През 1960-те години започва подмяната на традиционното облекло при българите мюсюлмани, провежда се активна акция по „разфереджаването” на жените (Груев, Кальонски 2007: 32). Критикуват и атакуват се всички белези на турчеенето като определени мюсюлмански обичаи – например обрязването на момчетата, религията като цяло и турско-арабските имена. Целта е да се противодейства на сближаването на част от ромите с турското население. През 1962 г. се издава “Решение А 101 на Политбюро на ЦК на БКП относно мерките против тенденциите на „турчеене на цигани, татари и българи мохамедани”, насочено към активистите на БКП, ОФ и държавата за „системна и упорита дейност за повишаване на политическата съзнателност и трудовата активност [сред това население] и издигане на културата му, за постепенно преодоляване на тенденцията на турчеене, като водят системна идейно политическа борба против религиозната турска шовинистична пропаганда и нейните пантюркистки стремежи и цели”.

  Важни международни събития събуждат желанието за работа в защита на културните, икономически и политически права на циганите. През 1967 г. във Франция се създава Международен комитет на циганите (Comité International Tsiganes), на чиято основа впоследствие, през 1971 г. в Лондон, се създава Международния ромски съюз (International Romani Union) (Марушиакова, Попов 1993). През същата година в България се възстановяват цигански организации – напр. организацията в Шумен, но след репресивни мерки от страна на социалистическата държава като изселване на техните лидери, организациите прекратяват дейността си. През 1970-те и 1980-те години, въпреки че циганските културно-просветни организации са забранени, някои от тях като шуменската организация „Рома“ продължават да са активни под различни форми – създават самодейни музикално-танцови състави, стремят се да събират материали, свързани с произхода и историята на циганите, създават цигански азбуки, речници. В сведенията на Държавна сигурност това се определя като „активизират националистическите си прояви“, активистите са обвинявани в „цигански национализъм“, предприемат се редица мерки и за ограничаване на развиването на циганския фолклор и музика (Марушиакова, Попов 1993; Pashova 2011; Демирева 2017). 

  Битката срещу религиозните обреди продължава, в началото на 1970 г. идва ред на ново, задължително преименуване на българите мюсюлмани, последвано от втора масова акция по смяна на имената при циганите в периода 1980–1984 г. За отвличане вниманието на циганите от описаните “националистически прояви”, ЦК на БКП полага усилия ”за активното привличане на циганското население в изграждането на развито социалистическо общество” – взимат се мерки за въвличане на циганите в обществено-полезен труд, за повишаване на тяхното образование и професионална квалификация,  за засилване на тяхното самочувствие и комунистическо съзнание (Марушиакова, Попов 2007; Pashova 2009 ; Миленкова 2011).  В периода 1980-1984 г. протича второто поред масово преименуване на циганите с турско-арабски имена . По това време се засилва наблюдението над циганската общност, усилено се следи всеки, който говори за циганите, за техните права, за цигански език и култура, за циганска музика или ансамбъл. Не малко „подстрекатели” са осъдени за извършване на забраненото обрязване, разпространяване на слухове за изселване, създаване на психоза, оплаквания пред различни представителства на турската държава в България (Стоянова 2017). 

  Това е времето, когато усилено се подготвя т.нар. Възродителен процес (1984-1985 г.) – открит план на комунистическата власт за асимилация на турското население в страната, като всички несъгласни могат/трябва да се изселят в Турция. Няма подписана изселническа спогодба. Близо 320 000 етнически турци напускат страната (Калинова 2004). Сред напускащите има и цигани, но тъй като акцентът е върху турците информациите за циганите мюсюлмани са оскъдни. Официалната позиция е, че цигани в България не съществуват (Pashova 2009; Миленкова, 2011; Стоянова 2017). В процеса на преименуване на циганите през януари 1989 г. се провежда засекретено преброяване за нуждите на „възродителния процес”, което отчита като цигани 6.45% от населението на България, като „повече от половината цигани се турчеят” (Миленкова 2011). Показателно е, че при преброяването като цигани се отчитат не само лицата, декларирали се като такива, а всички, които според околното население са определени като „цигани“.   

  Различни са съпротивата и реакциите при преименуванията, изселванията, въвеждането на новите обреди и т.н. – придържане към традициите, съпротива срещу насилствената смяна на имената, създаване на културно-просветни организации, ансамбли и др.

  След рухването на комунистическите режими и разпадането на т.нар. социалистически лагер в Източна Европа през 1989 г., в България започва процес на създаване на нови цигански (вече ромски) организации. В края на 1989 г. се създава Демократичният съюз на циганите в България, през следващата година се свиква Национална конференция на циганите,  на която се създава Демократичен съюз ”Рома”, начело с Мануш Романов.
  В годините на прехода се увеличава делът на проекти и изследвания, насочени към ромите; нараства броят на ромски НПО; увеличава се частта на ромите интелигенти и на ромите, занимаващи се с бизнес. След 1990 г. нараства и чуждестранната помощ за ромите и те се превръщат в приоритет с европейска значимост. Чрез масовите медии се създава впечатление за преекспониране на ромите, но представянето на ромите в масмедиите показва силни етнически бариери; стигматизиращо отношение на доминиращото общество, основаващо се на стереотипно социално категоризиране.

  Тези процеси са представени чрез документи, снимки, житейски разкази в дигиталната колекция „Ромски архив“. В изграждането на дигиталния архив пряко участие взимат студенти от различни етнически групи, включително роми от Югозападния университет, студенти от различни магистърски програми („Музеи и архиви“, „Архивистика и информационна сигурност“, сцепиалностите „Социология“, „Начална и предучилищна педагогика“, „Социална педагогика“). Включването в процеса на изследване на студенти от различни етнически групи, включително роми повишава образователния интерес и компетентност, засилва чувствителността към различните в обществото. Институционализирането, дигитализирането и популяризирането на архива-колекция осигурява широк и лесен достъп до документите не само за студенти и преподаватели, но и за учители, медии, ромски и други граждански сдружения, като предпоставка за разработване на нови учебни курсове, свързани с ромската история и култура, нови курсови и дипломни работи, нови проекти и нов медиен образ на ромите.

Описание на съдържанието

• Дигиталната колекция "Ромски архив" съдържа разнообразие от материали - текстови и визуални. Архивни документи, чиито оригинали се съхраняват в различни български архиви, са подредени тематично: "демографски процеси", "труд, трудова заетост и повинност", "политически и обществени организации", "културни институции", "образователни институции", "здравни политики", "религиозен живот и 'възродителен процес'". Събраните от екипа преподаватели и студенти жизнени разкази са разделени по десетилетия според годината на раждане на интервюираните личности. Обширна рубрика обхваща визуални документи, обединени в тематични групи: "семейство", "децата и училището", "младежите", "труд", "свободно време", "семейни празници", "религиозни празници", "махали и къщи". В рубрика "Библиотека" са представени публикации, свързани с темата. Архивът е отворен за нови материали и периодично ще бъде допълван. 

Съдържание

• звукови записи: 10-99
• публикации: 10-99
• сива литература (архивни документи като брошури, бюлетини, листовки, доклади, разузнавателни досиета, записи, работни документи, протоколи от заседания): 100-499
• снимки: 100-499

Оператор(и)

• Balkan Society for Autobiography and Social Communication

Собственик/ци

• Balkan Society for Autobiography and Social Communication

Теми

• алтернативен начин на живот и съпротива в всекидневието
• етническо движение
• малцинствени движения
• религиозен активизъм

Основател

• Balkan Society for Autobiography and Social Communication

Дата на създаване

• 2016

Място на създаване

• Blagoevgrad, South-West University, Bulgaria
  Покажи на картата

Създатели на съдържание

• Angelova, Milena
• Muratova, Nurie
• Pashova, Anastasia Nikolaeva
• Piskova, Mariyana Angelova
• Popova, Kristina Miroslavova
• Vodenicharov, Petar Asenov

Личност(и), събрали колекцията

• Balkan Society for Autobiography and Social Communication

Подкрепящи

• Microfond Sofia Foundation
• Open Society Institute - Sofia

Важни събития в историята на колекцията

• Roma History and Culture

Избрани примери

• Roma Archive. Democratic Publicity by Right of History

Достъп

• completely open to the public

Публикации

• РОМСКИ АРХИВ. Демократична публичност чрез право на история, Благоевград, Университетско издателство "Неофит Рилски", 2017

[!]hasAuthorsOfEntry

• Kasabova, Anelia Dr.

Списък библиография

Стоянова, Пламена 2017. Циганите и изследванията на "българските турци" (1948-1989). В: Българска етнология, кн. 2 [Stoyanova, Plamena 2017. The Bulgarian Gypsies and the Emigration of the Bulgarian Ethnic Turks (1948-1989). In: Bulgarian Ethnology, vol. 2].

Марушиакова, Елена & Веселин Попов 1993. Циганите в България. София: Клуб’90 [Marushiakova, Elena & Veselin Popov 1993. The Gypsies in Bulgaria. Sofia: Klub’90]

Груев, Михаил 2003. Между петолъчката и полумесеца. Българите мюсюлмани и политическият режим (1944-1959). София: Кота [Gruev, Mihail 2003. Between the Pentacle and the Crescent. Bulgarian Muslims and the Political Regime 91944-1959). Sofia: Kota].

Демирова, Димитринка 2017. По труния път: Цигански организации в Шумен (1944-1990). В: Българска етнология, кн. 1, 45-67 [Demirova, Dimitrinka 2017. The Hard Way: Roma Organizations in Shumen (1944-1990). In: Bulgarian Ethnology, vol. 1, 45-67].

Груев, Михаил & Алексей Кальонски. 2008. Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим. София: Сиела [Gruev, Michail & Alexei Kalyonski. 2008. The Revival Process. Muslim Communities and the Communist Regime. Sofia: Siela].

Държавна сигурност – Смяната на имената – Възродителният процес (1986-1990). 2014. Документален сборник. = Из архивите на ДС, Т. 12-2, София: КРДОПБГДСРСБНА. [State Security - Change of Names - The Revival Process (1986-1990). 2014. Documentary Collection. = From the Archives of the State Security. Vol. 12-2. Sofia: CDDAABCSSISBNA

Миленкова, Валентина 2011. Политики към ромите. В: Тилкиджиев, Николай, съст. и ред., Валентина Миленкова, Таня Неделчева, Светлана Д. Христова, Камелия Петкова и Наташа Милева. 2011. Успелите роми. София: Изд. „Изток-Запад” [Milenkova, Valentina 2011. Politics toward Roma. In: Tilkidjiev, Nikolai (comp. and ed.), Valentina Milenkova, Tanya Nedelcheva, Svetlana D. Hristova, Kamelia Рetkova and Natasha Mileva. 2011. Successful Roma. Sofia: Еast-West Publishing House.] (access 18.11.2017)

Büchsenschütz, Ulrich 2004. Minderheitenpolitik in Bulgarien. Die Politik der Bulgarischen Kommunistischen Partei (BKP) gegenüber den Juden, Roma, Pomaken und Türken 1944-1989. Digitale Osteuropa-Bibliothek: Geschichte 8. ISSN 1613-1061 - https://epub.ub.uni-muenchen.de/554/1/buechsenschuetz-minderheiten.pdf (access 18.11.2017)

Държавна сигурност – Смяната на имената – Възродителният процес (1945-1985). 2013. Документален сборник. = Из архивите на ДС, Т. 12-1. София: КРДОПБГДСРСБНА. [State Security - Change of Names - The Revival Process (1945-1985). 2013. Documentary Collection. = From the Archives of the State Security. Vol. 12-1. Sofia: CDDAABCSSISBNA

Kenrick, Donald and Grattan Puxon 1972: The Destiny of Europe’s Gypsies. London: Chatto-Heinemann-Sussex, University Press.

Марушиакова, Елена & Веселин Попов. 2007. Студии Романи. Том VII. Избрано. София: Парадигма [Marushiakova, Elena & Veselin Popov 2007. Studii Romani. Vol. VII. Sofia: Paradigma].

Калинова, Евгения & Искра Баева. 2010. Етнически и религиозни общности в следвоенна България. В: Изследвания по история на социализма в България (1944 - 1989), том II. Cофия: Център за исторически и политологически изследвания, 517-559. [Kalinova, Evgenia & Iskra Baeva. 2010. Ethnic and Religious Communities in Post-war Bulgaria. In: Studies on the History of Socialism in Bulgaria (1944 - 1989), Vol. 2. Sofia: Center for Historical and Political Studies, 517-559].

Pashova, Anastasya 2009. The Muslim Roma - an "Inconvenient" for the Communist Regime Minority. In: Kristina Popova, Marijana Piskova, Margareth Lanzinger, Nikola Langreiter, Petar Vodenicharov (Eds.) Women and Minorities: Ways of Archiving. Vienna-Sofia: Semarsh, 94-113.

Еролова, Йелис 2017. Между писмената и устната история: преселването на турците от България към Турция през 1950-1951 г. В: Българска етнология, кн. 2 (под печат). [Erolova, Yelis 2017. Between Written and Oral History: The Resettlement of the Turks from Bulgaria to Turkey in 1950-1951 In: Bulgarian Ethnology, vol. 2 (forthcoming).]

Marushiakova, E., Popov, V. 2001. "Historical and Ethnographic Backgraund. Gypsies, Roma, Sinti." In: Guy, W. (Ed.) Between Past and Future: The Roma of Central and Eastern Europe. Hatfield: University of Hertfordshire Press, 2001, 33-53. http://mail.geobiz.net/sr-www/files/Virtual%20library/Gypsies...pdf (access 18.11.2017)

Държавна сигурност и малцинствата. Документален сборник. 2015. = Из архивите на ДС, т. 32. София: КРДОПБГДСРСБНА. [State Security and the Minorities. Documentary Collection. = From the Archives of the State Security. Vol. 32. Sofia: CDDAABCSSISBNA].

Марушиакова, Елена & Веселин Попов. 2012. Цигани в Източна Европа. Курс лекции. София: Парадигма [Marushiakova, Elena & Veselin Popov 2012. Gypsies in East Europe. Sofia: Paradigma].

Пашова, Анастасия 2010. Детство и жизнени светове на роми в Западна България, София: Семарш [Pashova, Anastasia 2010. Childhood and Living Worlds of Roma in West Bulgaria. Sofia: Semarsh]. http://www.roma.swu.bg/kniga.pdf

Пашова, Анастасия & Йосиф Нунев 2009. История, всекидневие и ценности на ромската култура. Благоевград: ЮЗУ Неофит Рилски [Pashova, Anastasia & Yosif Nunev 2009. History, Everyday Life and Values of Roma Culture. Blagoevgrad: Neofit Rilski South-West University].

Pashova, Anastasia Nikolaeva, interview by Kasabova, Anelia Dr., . COURAGE Registry Oral History Collection