Въпросът за достъп до архивите на Държавна сигурност (ДС) се поставя непосредствено след рухването на държавния социализъм на т.нар. Национална кръгла маса през 1990 г., на която представители на управляващата комунистическа партия и на опозицията – Съюз на демократичните сили (СДС), постигат споразумение за политическата рамка на промените – отпада чл. 1 от Конституцията за ръководната роля на БКП, за социалистическия характер на българската държава и се узаконява многопартийната система; разпуснато е Шесто управление на Държавна сигурност – една от структурите, следила интелигенцията и инакомислещите; приема се решение за провеждане на избори за Велико народно събрание, което да изработи нова конституция и др.
По същото време по докладна записка на министъра на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев се провеждат тайни действия по прочистване на досиетата на агентурния апарат на Държавна сигурност, в резултат на които се предполага, че са унищожени около 40% от архивните дела в ДС. Тези действия са разкрити през 1992 г., срещу Семерджиев е образувано съдебно дело.
Законодателни стъпки по регламентиране на достъп до архивите се предприемат от 7. Велико народно събрание (10 юли 1990 – 2 октомври 1991), сформирана е парламентарна комисия (председател Георги Тамбуев). През 1994 г. е прието решение, че документите на ДС не представляват държавна тайна, но от това решение няма директни последици – липсва процедура за достъп; архивите са разпръснати, като голяма част продължава да се съхранява в МВР, а друга в сформираните след 1989 г. нови специални служби. През 1997 г. се прави първи опит за реално отваряне на досиета след като парламентът приема „Декларация за национално спасение“ и Закон за достъп до документите на бившата ДС, но след решение на Конституционния съд обявяването на имена на сътрудници на ДС е ограничено. Втори опит е направен през 2001 г., когато законът от 1997 г. претърпява значителни поправки и за първи път в него е включено разкриване на сътрудниците и на Разузнавателното управление на Генералния щаб на Българската народна армия. Създадена е нова комисия, в която всяка от парламентарно представените политически партии има свой представител. През април 2002 г. е приет Закон за защита на класифицираната информация, с който се отменя предходния закон за достъп до архивите на ДС и се прекратява дейността на комисията. В новия закон документите на ДС са обявени за класифицирана информация, но въпреки че са предвидени разпоредби за декласификация (разсекретяване), нито една специална служба не разсекретява архиви на ДС.
През лятото на 2006 е постигнат политически консенсус за отварянето на архивите. През декември 2006 г., дни преди приемането на България в Европейския съюз, е приет Закон за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, който съдържа най-широкото поле на приложение от всички дотогавашни, като включва оповестяването на сътрудниците на ДС не само в изпълнителната, законодателната и съдебната власт, но също така и в медиите и редица други обществени сектори.
През 2007 г. парламентът избира и нова комисия с председател Евтим Костадинов. Една от най-важните разпоредби в новия закона е архивите на тоталитарните комунистически служби от различните държавни институции и служби да бъдат предадени под контрола на новата комисия. Комисията успява в кратки срокове да изгради Централизиран архив в Банкя, който започва работа през февруари 2011 г.
Колекцията, съдържаща документални материали, маркира процесите, протичащи в средите на българския интелектуален елит по времето на комунистическия режим през погледа на ДС. Интелигенцията винаги е била потенциално критична към властта и има относително голямо влияние върху общественото мнение. Поради тази причина службите на социалистическата държава гледат на нея като на обект на „идеологическата диверсия“ на противника в лицето на западните разузнавания. За агентурно-оперативното обезпечаване на интелигенцията винаги е отговаряло самостоятелно звено от ДС и е обособена т. нар. отделна „линия“ за работата по нея. В документите на ДС до средата на 60-те години на ХХ в. присъстват най-вече обобщаващите термини „интелигенция“, „буржоазна интелигенция” или „вражеска интелигенция“, под които са разработвани обектите на отдел І-ви ДС. Зад така използваната терминология са следени писатели, художници, артисти, музиканти, адвокати, инженери, архитекти, журналисти, лекари, учители, както и хора на високи академични постове от различни направления на науката. След обособяването през 1967 г. на Шесто управление „за борба с идеологическата диверсия, контрареволюционните, националистически и други противодържавни прояви в страната“ се наблюдава диференциране в използваната терминология. Налагат се термините „художествено-творческа“, „научна“ или „научно-техническа“, „здравна“ интелигенция.
Голяма част от документите по разработваната тема са с отчетен и обобщаващ характер и в тях погледът на службите е фокусиран върху изброените по-горе групи. Основните задачи на ДС са: своевременно да разкрива и пресича опити и намерения на противника и т.нар. „вражеските елементи“ да спъват или пречат за осъществяване на културната и научната политика на партията; недопускане на зараждане и дейност на опозиционни, дисидентски и др. групи с антисоциалистическа насоченост в средите на интелигенцията; опазване на социалистическото общество и ограничаване проникването и влиянието на вражеската идеологическа диверсия и негативните явления в някои други социалистически страни върху културните и научни дейци у нас, а чрез тях и върху широките обществени слоеве. Според ДС контактите на дейците на изкуството и науката с представители на Запада оказват отрицателно влияние върху някои от тях и се посочва необходимостта от отклоняването на млади и талантливи дейци от връзки с капиталистическите легации; започва набирането на „по-качествена“ агентура от средите на интелигенцията.
Въпреки, че според документите на ДС в средите на интелигенцията няма данни за организирана „вражеска дейност“ (по лексиката на ДС), документите разкриват основни форми на опозиция срещу режима: създаване на произведения, които са в разрез с партийните повели и отричащи социалния оптимизъм; формирането на приятелски групи от инакомислещи спрямо режима лица (наричани от службите „салони“ или „микроструктури“), където се дискутират проблемите на деня и се критикува политиката на БКП.
Основен момент в работата на ДС са опитите за приобщаване на представители на интелигенцията към апарата на ДС. От 1960те години започва усилена вербовка на хора от тези среди. Основно се търсят висшисти, владеещи западни езици и имащи контакти в капиталистическите страни с цел контраразузнавателното обезпечаване на обектите по линия на интелигенцията и опитите за диверсия (не само идеологическа) от страна на западните разузнавания. В част от случаите сътрудничеството става доброволно, на „патриотична основа“. Но има и редица примери, в които хората са склонявани посредством събран „компроматериал“ за тях или за техни близки. През 1970те години т.нар. „профилактика“ заема основно място в работата на ДС – увеличаване на агентурния апарат по линия на интелигенцията и опити за контрол над емигранти – потенциални дисиденти, като се организира наблюдението им зад граница.
Колекцията дава представа за политиката и ролята, която БКП определя на българската интелигенция. Документите отразяват ограниченията, налагани над интелигенцията: на творческата свобода, посредством налагане на партийните предписания в изкуството и науката; на личната свобода чрез контролиран достъп извън пределите на страната; на правото на собствено мнение чрез постоянни рестрикции към инакомислещите.
Колекцията е от голямо значение за изследователи и за по-широка публика, тъй като позволява да се проследи развитието на интелектуалния живот през периода на държавен социализъм през призмата на репресивните органи, като очертава ясна картина на стратегиите на социалистическата държава за упражняване на всеобхватен контрол.
Колекцията е публикувана през 2015 г. като т. 31 от поредицата „Из Архивите на ДС“ и е със свободен достъп - http://comdos.bg/media/CD%20SBORNIK%2031_Inteligensia%20opt.pdf
