Разузнавателното управление на Генералния щаб (РУ-ГЩ) има 110 годишна история. Военното разузнаване съществува от 1908 г. под името Разузнавателна секция към Щаба на войската. След подписването на Ньойския договор тази структура прераства в разузнавателно отделение с две секции, които обработват получаваните от военните аташета информации и правят предложения до началника на Генералния щаб. Военното разузнаване преживява особено бурен възход в годините на Втората световна война, когато службата носи Разузнавателен отдел към Щаба на войската.
След политическата промяна след Втората световна война и налагането на комунистическа власт, военното разузнаване е подложено на силна идеологизация от комунистическата партия. Създава се Главно политическо управление на народна армия (Гл.ПУНА), което има за цел да обхване, централизира и подчини цялостния контрол върху армията, включително Разузнавателното управление на Генералния щаб. Подобно на Държавна сигурност, основните ръководни документи и за военното разузнаване са утвърждавани от висшето ръководство на Българската комунистическа партия (БКП) – Политбюро на Централния комитет (ЦК). През целия тоталитарен период българското военно разузнаване е под силна кадрова, тактическа, техническа и оперативна зависимост от Главното разузнавателното управление (ГРУ) на Въоръжените сили на СССР. Принадлежността на Народна Република България към Източния блок и водещата роля на Москва спрямо нейните сателити, наред с необходимостта от координация на действията в рамките на Варшавския договор, обясняват влиянието на ГРУ върху българското Военно разузнаване.
Дейността на Военното разузнаване трудно може да бъде изключена от работата на другите структури, които са били подчинени на Министерството на вътрешните работи, основно Държавна сигурност (ДС). След отделянето на ДС от МВР, преименуването в Комитет за Държавна сигурност (КДС) и прякото подчиняване на структурата на правителството под ръководство на първия партиен секретар Тодор Живков като председател на Министерския съвет, Военното разузнаване минава на подчинение и към председателя на КДС.
В дебата за дейността на тоталитарните комунистически служби военното разузнаване остава дълго време в сянката на бившата Държавна сигурност. Сътрудниците на РУ-ГЩ стават обект на разкриване с поправките през 2001 г. в първия закон за досиетата (от 1997 г.), но архивните материали остават недостъпни за изследователите. Законодателната философия за разкриването на сътрудници на РУ-ГЩ заляга и в приетия през 2006 г. закон за досиетата. През 2012 г. КРДОПБГДСРСБНА (Комисията по досиетата) издава документалния сборник „Военното разузнаване прeз комунизма”, съставители Екатерина Бончева, Момчил Методиев и Христо Христов , т. 9 от документалната поредица „Из Архивите на ДС“ - първи опит за осветляване на РУ-ГЩ.
Виж http://comdos.bg/media/CD-09.pdf