Началото на службата бележи създадения през 1925 г. „Отдел Държавна сигурност“ при полицията, който е първоначално с две отделения – вътрешна сигурност и външна сигурност и с относително ограничен размер и мащаб на дейността. Със Закона за държавната полиция през 1937 г. отделенията стават четири, а в началото на 1944 г. – пет.
След създаването на ОФ правителство през 1944 г. службата става отдел към новосъздадената Държавна народна милиция (ДНМ) и търпи редица преобразувания. През 1947 г. отделът "Държавна сигурност" е издигнат в Дирекция "Държавна сигурност" към Главна дирекция на милицията в Министерството на вътрешните работи (МВР). През 1950 г. Държавна сигурност е оформена като самостоятелен институт в системата на МВР. Оформени са основните управления на ДС, както и нейните самостоятелни отдели. Тази структура се променя през следващите години, като по функции, организация и начин на работа се следва модела на съветските служби за сигурност. През 1962 г. правителството начело с партийния лидер Тодор Живков приема устройствен документ за МВР и ДС "Основни положения за работата, правата и задълженията на МВР и неговите органи по места". След приемането на този документ следват структурни промени на ДС: управленията на ДС са редуцирани до пет, като с изключение на едно от тях – ІV-то техническото, всички запазват номерацията си до рухването на комунизма в България през 1989 г. І-во управление е външното разузнаване, ІІ-ро управление е контраразузнаването, ІІІ-то управление е военното контраразузнаване, ІV-то управление е техническото (икономическо от 1986), а V-то е Управление „Безопасност и охрана“ (УБО). През 1963 г. Т. Живков изважда Държавна сигурност от системата на МВР и я обособява в Комитет за Държавна сигурност (КДС) към Министерския съвет, в който заема поста министър-председател. През 1967 г. е създадено ново VІ-то управление на ДС "за борба срещу идеологическата диверсия, контрареволюционните, националистическите и други противодържавни прояви в страната", което се превръща в новата политическа полиция.
Държавна сигурност значително разширява обсега на своята дейност, а похватите и методите на работа, които прилага на практика, превръщат ДС в репресивния орган на управлението в България през този период.
През 1990 г., след промените от 10 ноември 1989 г., ДС е преструктурирана и разделена в няколко служби, повечето от които впоследствие формират Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС).
Литература:
Държавна сигурност и краят на тоталитаризма. Документален сборник. Съст. Мария Дерменджиева, Момчил Методиев, София: КРДОПБГДСРСБНА, 2011 [The State Security and the End of Totalitarianism. Documents collection. Eds. Maria Dermendzhieva, Momchil Metodiev. Sofia: CRDOPBGDSRSBNA, 2011].
Държавна сигурност – политическа полиция. Документален сборник. Съст. Исмаилов, Орхан, Христо Христов, Момчил Методиев. София: КРДОПБГДСРСБНА, 2011 [State Security – Political Police. Collection of Records. Eds. Orhan Ismailov, Hristo Hristov, Momchil Metodiev. Sofia: CRDOPBGDSRSBNA, 2011].
Методиев, Момчил: Машина за легитимност. Ролята на Държавна сигурност в комунистическата държава. София: Институт за изследване на близкото минало, Сиела, 2012 [Metodiev, Momchil: The Legitimacy Machine. The Role of the State Security in the Communist State. Sofia: Institute for the Study of the Recent Past & SIELA, 2008].
Христов, Христо: Държавна сигурност срещу българската емиграция. София: ИК „Иван Вазов“, 2000 [Hristov, Hristo: The State Security against the Bulgarian Emigration. Sofia: IK „Ivan Vazov“, 2000].
