Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (съкратено Комисия по досиетата) е независим държавен орган, създаден през 2007 г. след приемането на специален закон в края на 2006 г.
Въпросът за достъп до архивите на Държавна сигурност (ДС) се поставя непосредствено след рухването на държавния социализъм на т.нар. Национална кръгла маса през 1990 г., на която представители на управляващата комунистическа партия и на опозицията – Съюз на демократичните сили (СДС), постигат споразумение за политическата рамка на промените: отпада чл. 1 от Конституцията за ръководната роля на БКП, за социалистическия характер на българската държава и се узаконява многопартийната система; разпуснато е Шесто управление на Държавна сигурност – една от структурите, следила интелигенцията и инакомислещите; приема се решение за провеждане на избори за Велико народно събрание, което да изработи нова конституция и др. По същото време по докладна записка на министъра на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев се провеждат тайни действия по прочистване на досиетата на агентурния апарат на Държавна сигурност, в резултат на които се предполага, че са унищожени около 40% от архивните дела в ДС. Тези действия са разкрити през 1992 г., срещу Семерджиев е образувано съдебно дело.
В период след 10 ноември 1989 г. в България са избрани общо 4 комисии, които имат за цел да разкрият досиетата на тоталитарните комунистически служби и да осигурят достъп до архивите им. Една от тях е парламентарна, а останали три са избирани в резултат на законодателни решения.
Законодателни стъпки по регламентиране на достъп до архивите се предприемат от 7. Велико народно събрание (10 юли 1990 – 2 октомври 1991), сформирана е парламентарна комисия (председател Георги Тамбуев). През 1994 г. е прието решение, че документите на ДС не представляват държавна тайна, но от това решение няма директни последици – липсва процедура за достъп; архивите са разпръснати, като голяма част продължава да се съхранява в МВР, а друга в сформираните след 1989 г. нови специални служби. През 1997 г. се прави първи опит за реално отваряне на досиета след като парламентът приема „Декларация за национално спасение“ и Закон за достъп до документите на бившата ДС, но след решение на Конституционния съд обявяването на имена на сътрудници на ДС е ограничено. Втори опит е направен през 2001 г., когато законът от 1997 г. претърпява значителни поправки и за първи път в него е включено разкриване на сътрудниците и на Разузнавателното управление на Генералния щаб на Българската народна армия. Създадена е нова комисия, в която всяка от парламентарно представените политически партии има свой представител. През април 2002 г. е приет Закон за защита на класифицираната информация, с който се отменя предходния закон за достъп до архивите на ДС и се прекратява дейността на комисията. В новия закон документите на ДС са обявени за класифицирана информация, но въпреки че са предвидени разпоредби за декласификация (разсекретяване), нито една специална служба не разсекретява архиви на ДС.
Достъпът до архивите на ДС се очертава като една от съществените разлики между България и други страни от бившия социалистически лагер. Общественият натиск, засилен от изискванията на Европейския съюз (ЕС) в преговорите за присъединяване, довежда през 2006 г. до постигането на политически консенсус за отварянето на архивите. През декември 2006 г., дни преди приемането на България в ЕС, е приет Закон за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, който съдържа най-широкото поле на приложение от всички дотогавашни, като включва оповестяването на сътрудниците на ДС не само в изпълнителната, законодателната и съдебната власт, но също така и в медиите и редица други обществени сектори.
През 2007 г. парламентът избира и нова комисия с председател Евтим Костадинов, номиниран от Българската социалистическа партия (БСП). Една от най-важните разпоредби в новия закон е архивите на тоталитарните комунистически служби от различните държавни институции и служби да бъдат предадени под контрола на новата комисия. Комисията бързо печели доверие, като разкрива имената на работещите за ДС, започвайки с политическия елит, с влиятелни социални групи като медиите, църквите и религиозните общности. Важен успех на Комисията е изграждането в кратки срокове на Централизиран архив в Банкя, който започва работа през февруари 2011 г. Централизираният архив на Комисията съдържа документацията на бившата ДС; архивите на софийската и на регионалните дирекции на Министерството на вътрешните работи (МВР); архивите на разузнавателните служби на Българската народна армия за периода от 9 септември 1944 г. до 16 юли 1991 г.
През май 2012 г. 41-то Народното събрание гласува втори 5-годишен мандат на Комисията по досиетата. За неин председател отново е избран Евтим Костадинов, като този път той е номиниран от партията ГЕРБ.
Комисията събира и съхранява документите на бившите тайни служби, осигурява достъп на гражданите до тях. През 2013 г. е открита втора читалня, която да задоволява нараснали интерес към архивите на тоталитарните служби от страна на граждани и изследователи.
Комисията развива и изследователска дейност с издаването на документални сборници, съдържащи факсимилета на документите. До момента (април 2018) са издадени 46 тематични документални сборника „Из Архивите на ДС“, всeки от които може да се определи като колекция от документи с научен и справочен апарат.
Комисията развива и редица дейности по разпространение на документите на тоталитарните комунистически служби, организира изложби с цел популяризирането им, членовете ѝ се включват в различни прояви по масовите медии.
В централизирания архив се съхраняват общо около 3,6 милиона документа (текстове и филмови материали).