Архивната единица се състои от документи, свързани с мерките на партийната и на държавната власт за забрана на книгата на Желев "Фашизмът" и за предотвратяване на разпространението ѝ. Архивната единица съдържа ръкописите на рецензиите на проф. Николай Генчев и проф. Митрю Янков; протоколи от различни обсъждания от периода 24 септември 1980 до 25 март 1983 г.; кореспонденция и др. документи, общо 186 страници.
Монографичното изследване „Фашизмът“ с първоначално заглавие „Тоталитарната държава“ Желю Желев подготвя през периода след като му е отнето софийското жителство и се установява със съпругата си Мария Желева в с. Грозден, Бургаско (1966-1972). В труда си Желев анализира тоталитарните режими на Нацистка Германия, Фашистка Италия и Франкистка Испания и описва основните принципи на поведение на фашистките режими, и без пряко да критикува комунистическите правителства, представя очевидните аналогии между фашистките и социалистическите държави.
След като завършва ръкописа през 1967 г., Желев прави опити опити за публикуването му в редица списания – Партиздат, Военно издателство, Издателство на Отечествения фронт (ОФ), „Наука и изкуство“), но среща отказ с аргументите липса на хартия или претрупаност на издателските планове. Като ръкопис текстът бързо се разпространява и чете по системата на самиздат – както в столицата, така и в провинцията. През 1968 г. Желев започва преговори с издателството на Чехословашката комунистическа партия „Свобода“, но военното потушаване на Пражката пролет осуетява издаването на книгата на чешки език.
През 1979 г. ръкописът е даден за рецензиране от издателство „Народна младеж“ и получава две положителни рецензии от водещи професори – философа Кирил Василев и от историка Николай Генчев. В рецензията си проф. д-р Николай Генчев представя основните теоретико-научни достойнства на ръкописа: „ ... показал е историческият път на овладяването на властта от фашистките партии в Германия, Италия и Испания, процесите на подчиняването на държавата от фашистката партия, превръщането на фашистката партия в „държава в държава“, налагането на фашистката идеология като господстваща, нетърпяща никаква политическа или духовна опозиция. ... показани са големите социални последици от овластяването на фашизма: унификацията на дховния живот, деперсонализацията на личността, налагане на авторитарния начин на мислене, комичния култ към фюрера, превръщането под натиска на невиждан в историята репресивен апарат на народа в тълпа и цялата морална деградация следствие на историческия експеримент, наречен фашизъм. ...“ и завършва с категоричното заключение „Не могат да съществуват никакви съмнения, че предложения ръкопис трябва да бъде отпечатан“. Датата е 24.09.1980 г. (1-5)
Едва в началото на март 1982 г. книгата е издадена в България в 10 000 тираж от издателство „Народна младеж“ в библиотека Мавър. Популярна маркстистка библиотека.
Книгата предизвиква сензация в обществените среди. Три седмици след пускането ѝ по книжарниците Държавна сигурност забранява „Фашизмът“ и нарежда да бъде конфискувана заради „липса на класово-партиен подход при разглеждането на въпросите“. Иззетите от органите официално излезли от печат около 4000 копия на книгата са унищожени.
Властите реагират с всеобхватна и масирана репресия срещу всички, които са били свързани с издаването. Уволнени са трима редактори: вътрешният редактор на книгата – поетът Кирил Гончев; редакторката, която завеждаше библиотека "Мавър"— Виолета Панева; завеждащият обшествено политическа литература към издателството — Стефан Ланджев. Външният редактор проф. Иван Славов получава партийно наказание "порицание" - „за проявена недооценка на мирогледно-идеологически и политически недостатъци на книгата „Фашизмът“. Партийни наказания получават и двамата рецензенти: проф. Кирил Василев и проф. Николай Генчев. Заради крайно положителната си рецензия Генчев е заставен "отгоре" да си подаде оставката като декан на Историческия факултет и водените от него исторически поредици по телевизионните програма се спират за срок от 3–4 години. За положителна рецензия, публикувана в Пловдивския вестник "Отечествен глас", е наложено наказанието "строго мъмрене с последно предупреждение" за изключване от Партията на доц. Асен Карталов, който е и изключен от състава на лекторската група на ОК на БКП. Снет от поста завеждащ идеологическата редакция към същия вестник е журналистът Славейко Мандев.
Желю Желев, изключен от БКП още през 1965 г., по това време е старши научен сътрудник и член на Научния съвет на Института по културата и ръководител на секция "Култура и личност". Чрез т.нар. реорганизация на Института д-р Желев е изваден от Научния съвет, секцията е закрита.
Поради огромния обществен интерес към книгата и невъзможността да спрат разпространението ѝ, властите прилагат не директна физическа разправа, а по-гъвкави методи. На учен специалист – философът проф. дфн Митрю Янков, завеждащ секция „Съвременни философско-социологически теории“ на ИССТ се възлага да напише рецензия за книгата. Ръкописът на рецензията с дата 19.07. 1982 г. е запазен в архивната единица. Митрю Янков подлага книгата на унищожителна критика с аргументи като „твърде субективистка схема и субективистки подход“, „некласов подход“, „като игнорира съзнателно класовия подход, авторът на тази книга се опитва да дискредитира държавния и политически строй на социализма чрез множество алюзии и аналогии с фашизма“, „преписване и компилация“ и др. ръкописът е в обем от 31 машинописни страници (6-36).
Рецензията е предадена за печат в специализираното научно списание на Единния център за философия и социология – сп. Философска мисъл. В архивната единица е запазен пълният стенографски протокол на заседанието за приемане на рецензията на редакционната колегия от 13 октомври 1982 г. (38-145). Заседанието започва с констатацията на председателя Добрин Спасов: „Книгата на Желев стана някакво особено обществено явление, което заслужава пълното внимание на социолозите. Тя стана нещо като бестселър и ако е точна информацията, цената ѝ е стигнала 150 лева в антикварната“ (42). В продължилото 21 часа и 10 минути заседание се изказват различни мнения, преобладават критичните становища към рецензията на М. Янков, изтъква се, че рецензията има пропагандистки характер, че липсват сериозни научни аргументи, изказва се мнението „Янков публично казва нещо, за което Жельо Желев и читателите си мислят и си говорят помежду си, но не смеят да си го кажат открито. Рецензията не ни убеждава, че това не е така. Той просто казва публично нещо, което и Жельо Желев и ние си мислим“ (Д. Павлов, 57). Но накрая председателят на заседанието Добрин Спасов обобщава мненията и уверява др. Митрю Янков, „че въпреки горещите спорове, които тук се получиха, ние адмирираме неговата смелост да излезе с категорично мнение тъкмо по един такъв въпрос, за който и много по-опитни другари кой знае защо избягват да дадат становището си.“
Рецензията под заглавие "За научен, марксистко-ленински анализ на фашизма", подписана от Митрю Янков, е публикувана в значително съкратен вариант, но със запазена разгромяваща критика към книгата „Фашизмът“ през 1982 г., в последния 12 брой на списание „Философска мисъл“. Основното обвинение срещу книгата е, че не се прави класово-партиен анализ на фашизма, поради което не била написана от марксистко-ленински позиции. Отправя се и обвинението, че книгата е преписана, плагиат от книгата на Карл Попър "Откритото общество".
Архивът съдържа и откритото писмо – отговор на Желю Желев до редколегията, в което настоява или да се докаже плагиатството, или редколегията да се извини публично, защото в противен случай ще ги даде под съд, като доказва с документи, че в периода между 1967 и 1970 г. ръкописът на книгата е многократно регистриран в централните издателства. (146-148). Редакцията на сп. Философска мисъл е затрупана от протестни писма на изявени личности в областта на науката и културата, изразяващи възмущението си, че се предоставя място на обругаващи статии в духа на 50-те години, като същевременно не се дава възможност на обругания да отговори.
Документите показват (неуспешните) опити на тоталитарния режим да се заглушат критичните гласове; разкриват възможностите за изразяване на несъгласие и показват, че опитите за подтискане на известни личности провокира протести.