Христо Ганев (1924 - ) млад приема комунистическите възгледи и става член на Работническия младежки съюз (РМС). По време на втората световна война се включва в комунистическото съпротивително движение и е най-младият партизанин в бригадата „Чавдар“. След налагането на новата власт, Христо Ганев е сред младежите, изпратени да се образоват в областта на киното в СССР. През 1954 г. Х. Ганев завършва кинодраматургия във Всеросийския държавен институт по кинематография (All-Russian State University of Cinematography) в Москва, дипломира се като сценарист с биографичен филм за живота на Никола Вапцаров, режисьор Борислав Шаралиев – „Песен за човека” (1954). Филмът е поръчков, един от първите на одържавената в 1948 г. кинематография, целта е да се създаде епично-монументална представа за поета работник-комунист. Филмът е пуснат по екраните, макар да има и отрицателни реакции от цензурните органи: въпреки, че е издържан основно в духа на тогавашната естетика, сценаристът и режисьорът се опитват да постигнат „един по-интимен, човешки ракурс спрямо образа на поета“ (Станимирова 2012: 63).

Втората половина на 1950-1960те години са време, когато в българската култура се развиват ярки дарования във всички области на културата, но се запазва и засилва и натискът на властта върху интелигенцията. Забранен с Министерско постановление е филмът „Животът си тече тихо...“ (1957) с режисьор съпругата на Христо Ганев – Бинка Желязкова. Дългата история на обсъждане на сценария на Христо Ганев (първоначално под името „Партизани“, променен на „Животът си тече тихо...“) показва механизмите и институциите на цензурата в социалистическа България. И в следващите съвместни игрални филми режисьорката Бинка Желязкова и сценаристът Христо Ганев поставят неудобни за властта въпроси за моралната криза, замяната на комунистическите идеали за високи партийни постове и битов комфорт, критикуват търсенето на врага в собствените редици, конформизма и компромиса.

През 1971 г. Христо Ганев, заедно с писателите Благой Димитров, Валери Петров, Марко Ганчев и Гочо Гочев, отказват да подкрепят телеграма, подготвена от Съюза на българските писатели (СБП), заклеймяваща Нобеловия комитет, удостоил руския писател Александър Солженици с авторитетната награда. Заради откритата си позиция четиримата членове на БКП са изключени от партията, а безпартийният Благой Димитров е изключен от писателския съюз. На всички е наложена 5 годишна забрана за творческа дейност, период, през който Христо Ганев се издържа като снима рекламни продукции в телевизията. Въпреки това Х. Ганев остава верен на идеалите, съвместните филми на Христо Ганев и Бинка Желязкова („Животът си тече тихо”, „А бяхме млади”, „Басейнът”, „Голямото нощно къпане”, „Нощем по покривите”) са пронизани от вяра в идеята, на която са се посветили през младостта си, и от горест, че тази идея се изкористява. Във филмите си творците сблъскват позиции и нравствени ценности, разкриват моралната деградация на системата, използването на властта за лични облаги. Филмите им се отличават с авангардни режисьорски решения, както и с драматургична конструкция със силни драматични образи, с ярки и запомнящи се ситуации, впечатляващи детайли.

Голями са заслугите на Христо Ганев за развитието на анимационното кино като идейна и като графична парадигма. В сценариите за анимация Ганев поставя „темата за моралната криза и безпътицата във време на социалистическия императив за ‘активния положителен герой’. Със символния език на условното, нелинейно, фрагментарно и асоциативно сюжетостроене, в абсолютна свобода от идейни матрици, той е могъл да каже своята дума за смисъла на живота, за упадъка и предателството спрямо идеалите.“ (Матеева 2014) Експресията на визията е постигната основно съвместно с режисьора Анри Кулев.

През целия период на държавен социализъм Христо Ганев изпъква както с творчеството си, така и с откритата гражданска позиция в защита на свободата на словото и творчеството – подкрепя публично забранени творби в различни области на културата; обявява се срещу репресивни мерки срещу интелектуалци, като отправя директни обвинения затова към ЦК на БКП.

След политическата промяна Христо Ганев продължава чрез анимационни сценарии да поставя теми, интерпретиращи екзистенциалните проблеми на модерния човек – за свободата и компромиса; за пораженията на консуматорската стихия, егоизма и самодоволството, ерозиращи ценностната система; за любовта и самотата. Филмите по сценарии на Христо Ганев имат и днес голям обществен отзвук и получават широко признание.

След политическата промяна Христо Ганев е удостоен с редица (държавни) отличия и награди (Наградата за изключителен принос към българското кино и култура на Министерството на културата, 2007; орден „Стара планина“, 2010; почетна грамота и годишната държавна награда „Св. Паисий Хилендарски“, 2011; медал „Иван Вазов“ на Съюза на българските писатели, 2014 г.) Запомняща се остава мисълта на Христо Ганев при получаването на наградата за култура „Св. Паисий Хилендарски“: "Моят дълъг и шарен живот, преминал през монархия, социализъм и демокрация, ме е научил да посрещам с малко скептична дистанция наказанията и наградите, с които съм бил удостояван. Знам, че и двете често са били незаслужени" (по Дончева 2014: 37)  

Филмография

Песен за човека (1954), сц. Христо Ганев, реж. Борислав Шаралиев

Две победи (1956), сц. Христо Ганев, реж. Борислав Шаралиев, Веселин Ханчев

Животът си тече тихо... / Партизани (1957), сц. Христо Ганев, реж. Бинка Желязкова

А бяхме млади (1961), сц. Христо Ганев, реж. Бинка Желязкова

Празник на надеждата (1963) Документален, реж. Христо Ганев

Дяволът в черквата (1969) Анимация, сц. Христо Ганев, реж. Иван Веселинов

Малкият (1976) Анимация, сц. Христо Ганев, реж. Генчо Симеонов

Хипотеза (1976) Анимация, сц. Христо Ганев, реж. Генчо Симеонов

Басейнът (1977), сц. Христо Ганев, реж. Бинка Желязкова

Голямото нощно къпане (1980), сц. Христо Ганев, реж. Бинка Желязкова

Гайда (1982) Анимация, сц. Христо Ганев, реж. Анри Кулев и Николай Тодоров

Сафари (1984) Анимация, сц. Христо Ганев, реж. Анри Кулев

Веселякът (1987) Анимация, сц. Христо Ганев, реж. Анри Кулев

Просешко трио (1988) Анимация, сц. Христо Ганев

Нощем по покривите (1988), сц. Христо Ганев, реж. Бинка Желязкова

Нежното чудовище (1994) Анимация, сц. Христо Ганев, реж. Анри Кулев

Десетият кръг (1998) Анимация, сц. Христо Ганев, реж. Анна Харалаптиева

Сламеният човек (2001) Анимация, сц. Христо Ганев, реж. Анри Кулев

Поет и пегас (2003) Анимация, сц. Христо Ганев, реж. Анри Кулев

Парцалът (2007) Анимация, сц. Христо Ганев, реж. Анри Кулев