Колекцията, документираща живота на дългогодишен политически активист, съдържа разнообразни материали, свързани с многобройните политически дейности на Христо Огнянов (1911-1997) преди и след създаването на социалистическата държава.
Произхождащ от български род от граничен район с етнически смeсено население Огнянов развива силно българско национално самосъзнание. През 1930те години като студент по право и държавни стопански науки в Държавния университет в София се включва в дейността на македонски културно-просветни организации и приема идеите на Вътрешна Македонска Революционна Организация (ВМРО). В периода до Втората световна война Огнянов сътрудничи към различни политически и литературни списания, пише фейлетони и памфлети, посветени основно на националните въпроси, обявява се против теорията за македонска нация и македонски език; публикува поезия. Като Хумболтов стипендиант и кореспондент на един от най-престижните български вестници по това време – в. „Зора“, през 1939 г. заминава за Берлин. Идейната свързаност с ВМРО обуславя честите му премествания и пътувания.
Заради участието във ВМРО и дописките за в. „Зора“ от Берлин, след налагането на новата власт в България, Огнянов задочно е изключен от Дружеството на столичните журналисти и е осъден от Народния съд „заради проявена активна фашистка и прогерманска дейност“. През 1950те години Огнянов работи към радио „Гласът на Америка“ в Мюнхен и в САЩ, преподавател е по български език към университета в Сиракюз. През 1960те години започва работа към радио „Свободна Европа“ (РСЕ), води редица авторски поредици за историята на българската литература и култура общо, в които представя имена и творби на автори, подложени на организирана забрава, започнала след 9. 9. 1944 с публикуване на списъци на „вредна“ литература. Успоредно Огнянов започва радиосерия „Българската литература под комунизма“, в която дава оценка на явления, събития, критикува решения на пленуми на Българската комунистическа партия и показва фалша на партийната пропаганда. Рецензира книги, репликира статии в българския печат и изказвания по радио „София“.
Поредицата на Огнянов „Единадесет века християнство в България“ е отличена от Асоциацията на католическите радиопредавания в Америка [The Catholic Broadcasters Association of America]. Под общото название „Религия и атеизъм в България под комунизма“ през 1974 изнася поредица от лекции. В България активностите на Огнянов, включително тези на религиозна тема се следят от властите като „подривно-пропагандна дейност“.
Голямото въздействие на „вражеските“ радиостанции още през 1960те години води до създаването на специално управление за борба „срещу идеологическата диверсия, контрареволюционните, националистически и други противодържавни прояви в страната“ (Киряков 1999: 215), големи усилия се полагат за внедряването на агенти в редакциите. От 1970те години Огнянов работи под радиопсевдонима Борис Босилков и стига до позицията програмен редактор в културните емисии на РСЕ. През 1977 г. е пенсиониран, но продължава критичните си предавания към РСЕ.
Трудно е да се определи рецепцията на програмите в българското общество. Според статистическо изследване, проведено от властите в България през 1972 година в два окръга на страната (Бургаски и Варненски) и сред студентите в София, българските емисии на чуждите радиостанции „Свобода“ „Свободна Европа“, „Би Би Си“, „Гласът на Америка“ се радвали на голяма слушаемост – повече от 50% от учащите се, около 1/3 от всички изследвани (цит. по Киряков 1999: 214).
През 1965 г. в дома на Христо Огнянов в Мюнхен се създава Българско академично дружество „Д-р Петър Берон“ (БАД), обединяващо български учени на Запад. Една от целите на дружеството е да се подготвят публикации, посветени на българистични проблеми, издава се поредицата „Поредица българистични изследвания“ [„Schriftenreihe zur Bulgarienforschung”]. Многобройни са организираните от дружеството конференции, посветени на критичен прочит на българската история и настояще, като през 1981 г. във връзка с организираните от официалната власт в България чествания на 1300 годишнината от създаването на българската държава, дружество „Д-р Петър Берон“ организира културни прояви и в САЩ и в Канада.
Огнянов е приет за член на EXIL–P.E.N. Център на писатели в емиграция в немскоезични страни [EXIL–P.E.N. Zentrum der Schriftstellerinnen und Schriftsteller im Exil deutschsprachiger Länder].
Христо Огнянов, развиващ широка публицистична и културна дейност, играе ролята на обединяващ център на български политемигранти, работи с хора от различни поколения – състудента си Петър Увалиев (БиБиСи, Лондон), както и с пристигналите на Запад през 1970те години – Димитър Бочев, Георги Марков, Димитър Статков и други. През целия комунистически период Огнянов е централна фигура на българската емиграция.
След политическите промени от 1989 г. се връща многократно в България; отличен е с орден „Мадарски конник“, трети по старшинство в наградната система на Р България; издадени са негови стихосбирки и есета.
Като интелектуалец Огнянов отчита важността на подготвяните от него материали като исторически извори за бъдещи изследвания и систематично ги запазва. Огнянов завещава личните си архив и библиотека на българския католически културен център "Абагар" в Рим, основан от Георги Елдаров. Голяма част от личния архив на Огнянов е изпратен на център „Абагар“ през 1990-те години. Съдбата на материалите, съхранявани в център „Абагар“ след смъртта на професор Георги Елдаров и предполагаемото прехвърляне на колекцията на Центъра в София е неизвестна. Огнянов се свързва и с Бойко Киряков, експерт в Държавната агенция "Архиви", за изпращане на останалата част от личния си архив (около 30% от общия обем) на Централния държавния архив. Киряков и Огнянов се срещат няколко пъти през 1990-те години, а след смъртта на Хр. Огнянов през 1997 г. Б. Киряков организира приемането на архива.
Предвид несигурната съдба на голямата част от личния архив на Огнянов, предоставена на център „Абагар“, колекцията – архивен фонд е най-важният източник на информация за тази важна личност. Колекцията съхранява документи, ценни за изследването на различни аспекти на историята на (социалистическа) България. Материалите, документиращи ранното участие на Огнянов (преди 1944 г.) в дейността на ВМРО и работата му за нейния лидер Иван Михайлов са извор за тази спорна и до днес тема. Колекцията е важен извор и за живота и дейността на българските емигранти, документира техните международни връзки и контакти с опозицията в социалистическа България. Документите предоставят интересна информация за пропагандата на Студената война, конкретно по отношение на радиостанциите, финансирани от САЩ (РСЕ, „Гласът на Америка“).
Колекцията е със свободен достъп за читатели в Централния държавен архив -- Държавната агенция "Архиви" в София. Съдържанието ѝ е популяризирано чрез програми на Българското национално радио, представено е на конференция за историята на радио "Свободна Европа", проведена в София през 2011 г.
