Петко Огойски е значима фигура в българската културна опозиция срещу комунистическия режим. Писател и поет, историк, член на Българския земеделски народен съюз „Никола Петков“, Петко Огойски на два пъти (1950-1953 и 1962-1963) е осъждан от „народно-демократичната власт“ за земеделски убеждения, "вражески" текстове и за "конспирация". След рухването на държавния социализъм, Петко Огойски участва дейно във възстановяването на БЗНС „Никола Петков“, избран е за депутат от Съюза на демократичните сили (СДС) в 7-то Велико народно събрание, работи като главен редактор на в-к „Земеделско знаме“ (1991-1993 г.) През 1990те Огойски години издава мемоарната трилогия „Записки по българските страдания 1944-1989 г.“ – книга, преиздавана до момента четири пъти.
Музейната сбирка „Кула-музей със зъбчати бойници“, изградена по старобългарски крепостен образец, е построена по инициатива и с лични средства и труд на семейство Петко и Ягода Огойски. В музея се съхраняват над 400 експоната носии, оръжия, дрехи, битови пособия от XIX и XX век. Етнографският характер на музея е бил начин да се заобиколи цензурата на комунистическия режим. Сред етнографските материали Петко Огойски съхранява и вещи, документи, бележки, книги, стихове, писани от него в периодите на задържането му в различни затвори и лагери за принудителен труд. Материалите в „Кула-Музей“ са събирани от Петко Огойски от първото му осъждане през 1950 година, колекцията се дообогатява непрекъснато.
Колекцията на Петко Огойски документира репресиите на социалистическата държава над инакомислещи, ценен извор е за формите на отстояването на политически принципи и морални позиции от интелектуалци.