авангард, нео-авангард
алтернативен начин на живот и съпротива в всекидневието алтернативни форми на образование
визуални изкуства
движение за защита на човешките права
движения за мир
демократична опозиция
емиграция/изгнание
етническо движение
женско движение защита на околната среда
изобразително изкуство критична наука
литература и литературна критика
малцинствени движения медии
младежка култура музика надзор, наблюдение народна култура
научна критика национални движения
независима журналистика
отказ от военна служба
оцелели след преследвания при авторитарни / тоталитарни режими партийни дисиденти
популярна култура
религиозен активизъм
самиздат и тамиздат социални движения
студентско движение
театър и сценични изкуства
филм философски / теоретични движения
цензура ъндърграунд култура
артефакти
видео записи
графика
други други произведения на изкуството
звукови записи
карикатури
картини лична документация
мебели
музикални записи
облекло
правна и / или финансова документация приложно изкуство
публикации ръкописи сива литература
скулптури
снимки техническо оборудване
филм
Heiner Müller was one of the most important German dramatists of the 20th century. After his drama Die Umsiedlerin (The Resettler Woman) was censored in 1961, following a single performance, many of his plays prohibited in the GDR were staged in the West. The core of the constantly expanding Heiner-Müller-Archiv / Transitraum is Müller's personal library. While Müller's manuscripts are kept at the Academy of Arts, his library constitutes a separate collection run by the Institute for German Literature at the Humboldt-University of Berlin.
The collection of photographs by Croatian conceptual artist Tomislav Gotovac presents four performances (Reading the Newspapers, Listening to the Radio, Watching Television and Telephoning) from the 1980 and 1981 in which the artist awaited the death of Yugoslavian President Josip Broz Tito, thus underscoring the social and media psychosis of that moment. The work used a subversive strategy by which the artist indirectly drew the public and socialist regime into the performance, leaving them to think: what is the artist showing?