COURAGE

Свързване на колекции

The Movement of Revolutionary Youth (HRM) was a predominantly student group with a radical left orientation that was founded at the beginning of December 1968 and that stood up against the upcoming Normalization until it was broken by the State Security during the winter of 1969 to 1970. Members of the HRM organised intense activity ahead of the first anniversary of the August occupation when they wanted to mobilize people against the Normalization regime. They published several leaflets for this occasion, one of them being the leaflet “To all – to all – to all!” which was signed by “workers, students, intelligentsia” and that urged non-violent protests on 21 August 1969, such as to boycotting public transportation, the press and shops. Pavel Šremer and Radan Baše from the Movement, and in cooperation with a printing trade union in Prague, saw to the printing of 200-thousand small leaflets. Initially, poet Jaroslav Seifert was asked to write up the text of the leaflet by the students. He thanked them for their trust but he declined their request arguing that they would manage to write the right text themselves. The final version was written collectively under the supervision of Petr Uhl. The whole event was finally called the Black Coffee Operation after two men in the printing trade union, Černý and Turek, and also as an allusion to the statement of the First Secretary of the SED Walter Ulbricht about the “coffee sediment of intellectuals in Prague”. The leaflets were also distributed beyond Prague, predominantly in North Bohemia and scattered by an engine driver, who was an acquaintance of Pavel Šremer, and his colleagues.

In 1978, Tomasz Konart invited Tomasz Sikorski to have a talk about independent galleries. The condition of the talk was that both participants had to take ten photographies of the interlocutor. The very photographies are the only evidence of the conversation. Also, the time of the discussion was strictly fixed to 30 minutes.
The documentation of the action Conversation and Photography was published in the catalog of the P.O. Box 17 Gallery. The catalog was edited by both Sikorski and Konart in 1979. It was made of the loose pages of A4 format. One of the pages showed exactly the action carried on by Konart. The work is a proper example of both the ephemeral nature of the neo-avant-garde art and its intellectual ambitions to analyze its own status.

Строго секретно! Доклад за състоянието на агентурно-оперативната работа сред духовенството и сектите е от 15.03.1958 г., подписан от генерал-майор - началник на управление III на Държавна сигурност. Оригиналът се съхранява в Централизирания архив на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.

Докладът от 15 машинописни страници е отчет за работата на специално отделение „Духовенство и секти“ към ДС по „разработката“ и наблюдението на „вражеските елементи всред католическото и православно духовенства, протестантските и др. религиозни секти“ през периода 1956-1958 г. „Вражеският контингент“ е описан по места на живеене, дадени са и количествени характеристики: „Вражеският контингент сред православната църква е 742 души, сред католиците 109 души и сред сектите 314“. (1) Статистически е записано: „След 9.9.44 година са репресирани 97 православни свещеници от които 13 са осъдени на смърт; 99 католически свещеници и активисти, от които в затворите са 31 и 5 ликвидирани и 48 протестантски духовни лица. [...] През 1956-58 г. са реализирани общо 47 обекта. Дадени са на съд 14, изпратени в ТВО – 4, филтрирани – 23, вербовани – 3, и освободени 3.“ (1-2)

След представяне на конкретни „вражески прояви“ и мерките срещу тях, в доклада за „секта Дъновисти“ е записано: „През 1957 година бе иззета над 50 тона реакционна литература с автор П. ДЪНОВ от цялата страна и се предизвика финансова ревизия, при която ръководството на секта ‘Дъновисти’ ще бъде задължено да изплати на държавата над 570,000 лева злоупотребени средства. Откри се и иззе златното имущество на сектата на стойност около 30 хиляди лева.“ (4) Описани са „агентурно-оперативните мероприятия“ и „активните мероприятия за разлагане на сектите“ и за „париране вражеските прояви“. Оперативният отчет включва цифрови данни, според които „общо по линията на ‘Духовенство и секти’ в страната се водят 1161 разработки с 1165 обекта“ (8); цифрово изразена е и агентурата сред духовенството, като се отчита „нововербованата“ през периода 1956-1958 г. (13) Отбелязва се, че „наличната агентура е недостатъчна“. Като основна задача се изтъква необходимостта „да се вербова качествена агентура за разложението им [на сектите]“ (14).

„За ликвидиране слабостите и бързо придвиждане работта на отделението“ по отношение на последователите на Петър Дънов се предвижда: „Ще продължи активната работа по разложението на сектите по места, като за целта ще бъдат командировани оперативни работници от центъра за оказване помощ. [...] Ще се използува резултата от проведената финансова ревизия на секта „Дъновисти“ и се излезе с предложение за закриването ѝ като ‘верска общност’“(15).

The totem wall was in a strict sense one of the most iconic objects of Bánk. Originally, it served as a clipboard, then gradually it became the totem wall, bearing various kinds of items (used during games) related to important or memorable events. The totem wall also functioned as a reminder by making the past visible to the participants. Initially, the display changed year to year (some of the items were lost), but after a while, it became an untouchable and stable object.