COURAGE

Свързване на колекции

All 24 photographs have the same relevance. The album of photographs is important, because it shows the attitude of the KGB towards the anti-Soviet event and youth protests. On the other hand, it also shows the attitude of the younger generation of Lithuanians towards the regime. The album is significant as a collection, because scholars do not know of any other such collection that shows the events in Kaunas so consistently.

Géza Domokos (1928-2007) graduated in Moscow from the Maxim Gorky Literary Institute. After returning to Romania, he served as editor at several journals and newspapers, and in 1961 he became editor-in-chief of the minority department of the Literary Publishing House (Editura pentru Literatură). In 1968–1969 he was deputy editor-in-chief of Előre (Forward), a nationwide Hungarian-language Party newspaper. From 1970 until August 1990 he was the director of the minority publishing house Kriterion. For a time, he was the vice-president of the Writer's Union of Romania, and between 1969 and 1984 he was an alternate member of the Central Committee of the Romanian Communist Party. Géza Domokos was probably the most active Hungarian intellectual in a senior position in those times. After the 1989 revolution, he was among the founders of the Democratic Alliance of Hungarians in Romania, the minority party of which he served as first president until 1993.

The Kriterion publishing house was founded in 1969 in Bucharest with the aim of publishing books in the languages of the minorities in Romania (including translations from world literature) and translations from the literature of minorities into other minority languages and into Romanian. The works were both classic and contemporary. Topics included literature, history, philosophy, and graphic art. For Hungarians in Romania, this publishing house was the most important intellectual workshop outside of the university sphere.

The voluminous Securitate files of Domokos Géza contain a total of ca. 18,000 pages included in 33 volumes of about 500-600 pages each. Four of these volumes contain notes, reports, analyses and other types of documents issued by the Securitate, while the other 29 volumes consist of the minutes of discussions intercepted at his home and workplace, the Kriterion publishing house. These Hungarian-language discussions were translated into Romanian, and they are sometimes presented in a condensed manner and sometimes transcribed verbatim.

През 1988 г. Ванцети Василев бяга през Сърбия в Италия, а на следващата година емигрира в Ню Йорк. При бягството си, В. Василев успял да изнесе един екземпляр от ръкописа на подготвяната като Самиздат книга "Семената на страха. т. 1 Машината". Копие от ръкописа оставил в дома си и го открил през 2016 г., скрито на тавана на старата им плевня. В Ню Йорк В. Василев се развива като автор на мемоарно-художествени романи. Довършва и издава „Семената на страха" – разказ в първо лице за униженията и безизходицата на един млад учен в условията на тоталитарния режим. Книгата излиза през 1991 в София с финансовата подкрепа на „Отворено общество“, след което е представена и в Ню Йорк.
Поради голям читателски интерес, книгата е преиздадена през 2011 г., представяна е на различни форуми, отразена е от редица медии.

A diagram The Stages of the Evolution of Art from 1972 is a graphic extension of the idea which Ludwiński presented two years earlier in the text Art in the Post-art Epoch. Ludwiński often used images and diagrams to better explain his thoughts on history and future of art. As a man of a spoken word, he rarely wrote and rather talked, discussed, and argued in an oral way, helping himself with some notes and sketches. On the other hand, Ludwiński’s drawings are a testimony for his visual imagination. In this case, the evolution of art is presented through overlapping of next rings, analogically to the rings visible in the tree’s section.  

The Stages of the Evolution of Art in a suggestive way show the dependencies and development directions between the main genres in the modern art, as well as design its forthcoming tendencies, through the conceptual and impossible art (thus the streams developed at the turn of the 1960s and the 1970s, all to the phase 0, when art is supposed to disappear in the reality of science, technology, and social life, acting through empathy and over-intellectual understanding).

Diagram is a repository of Zacheta Lower Silesian Fine Arts Association in the Modern Museum Wroclaw and it is presented on the exhibition in two languages: the original (Polish) and in English translation.

Завета на цветните лъчи на Светлината  

Податки за отделни мисли и търсения в посока влиянието на цветовете върху духовното състояние на човека има в кореспонденцията на Петър Дънов и в личните му бележници от края на 19. и началото на 20. век.  През 1912 г. в Арбанаси Петър Дънов в уединение съставя книгата "Завета на цветните лъчи на Светлината" по избрани библейски стихове. Книгата „Завета на цветните лъчи на Светлината“ е отпечатана от известният софийски книгоиздател и книжар Димитър Голов през есента на 1912 г. в Придворната печатница в София. По записани спомени на ученици на Петър Дънов книгата е била отпечатана в 500 екземпляра с цена около 500-600 лв. Изданието е луксозно, с плътна хартия със златни ръбчета и корица, облечена с фина кожа и гравирано заглавие с букви със златно покритие и шити страници. Книгата е подарявана от Петър Дънов на членове на "Синархическа Верига" с негов личен автограф. Но на изданието името на автора не е отпечатано. При ограничения тираж всяка запазена бройка е от голяма ценност.  

Второто издание е без година, не е така луксозно, но качеството е добро и следва матрицата от 1912 г.

През 1947 г., при променената политическа ситуация, последователите на Петър Дънов организират отпечатването на Завета в тираж 1000 броя в братската печатница „Житно зърно". Поради тежките икономически и политически условия изданието не е луксозно – хартията е почти вестникарска, корицата е хартиена, залепена на картон, книгата е сглобена с телбод. Но вътрешното ортографическо оформление и съдържанието са идентични.

През 1950 г. печатницата е затворена, конфискувани са печатарската машина и другите пособия за издателска дейност. В края на 1950те години (1957 г.) се изземва и унищожава „над 50 тона реакционна литература с автор П. Дънов от цялата страна“. Масирана е атеистичната пропаганда, публикуват се множество поръчкови „изследвания“, „доказващи“ „антинаучната и реакционната същност на дъновизма“.